Джордж Фридман: Гледната точка на Путин за войната в Украйна
Миналата седмица съветският президент Владимир Путин направи нещо невиждано: той организира двучасова конференция, ориентирана към американската общност. Това не беше тъкмо конференция в смисъл, че Тъкър Карлсън, водещ на токшоу, възприеман като симпатизант на Русия, беше единственият присъстващ кореспондент. Но това не беше и изявление, защото през по-голямата част от времето нямаше въпроси. В прочут смисъл това прави изявлението по-ценно, защото разрешава на Путин да изложи възгледите си по забавен и значим метод, което може би нямаше да е допустимо, в случай че Карлсън задаваше въпроси, ориентирани към американската позиция.
Вместо това получихме същинска съветска позиция за войната в Украйна, а Путин се показа като рационален и деликатен човек. Той изрече някои доста съмнителни изказвания, само че всеки водач изрича съмнителни изказвания, до момента в който се изявява като общественик, а държанието на Путин сподели на американската аудитория, че позицията му не е лишена от учредения. Той също по този начин даде ясно да се разбере, че е съветски родолюбец, който работи за съветските ползи, и точно в този дух би трябвало да одобряваме изказванията му. Той не искаше да наподобява като Сталин. Освен това изглеждаше извънредно добре информиран, надалеч надхвърляйки опциите на множеството политици, въпреки че имаше преимуществото да знае какво би трябвало да се каже, както и преводач, който постоянно стоеше сред него и аудиторията му. Но считам, че това беше Путин, подкрепят от авансово квалифицираните въпроси, които даваха визия за необятните му знания. Ако това сработи, тогава той сподели, че Русия е ръководена от изискан мъдрец. Въпреки това, като се има поради дължината и сложността на изявлението, американската аудитория може да се е отказала рано и да не е изслушала цялото изявление.
Все отново историческият подтекст, насочването към американската публика и извънредно подробното изложение на Русия и съветската история наподобява приготвят почвата за договаряния. В отбрана на съветското нахлуване Путин упрекна Съединени американски щати и НАТО в непочтеност и лицемерие в лицето на Русия, която просто преследва историческия си императив. Това не беше елементарна стратегия, нито пък самоцелно бръщолевене; акцентът на Путин върху неуспеха на договарянията в Турция при започване на войната ясно демонстрира това.
Основната презентация на Путин беше обвързвана с съветската история. Той изясни по какъв начин се е формирала Русия преди доста епохи и я опълчи на образуването на Източна Европа. По този метод той потвърди, че Украйна постоянно е била част от Русия, както физически, по този начин и езиково. Неизразено, само че имплицитно в аргументацията му, Украйна е Русия, а нахлуването в Украйна просто съставлява връщане на съветския свят към една по-стара действителност. Ето за какво съгласно Путин дейностите на Русия в Украйна съставляват специфична военна интервенция, а не акт на война. Той се спря и на Полша, като загатна, че Полша и Литва са ренегати, чиито корени са неразривно свързани с Русия. Дискусията за съветската история беше дълга, само че тя не беше просто академична. Аргументът на Путин беше, че историята обвързва обещано място със заобикалящата го среда и неговите поданици и в този случай дава на Русия правото да предявява искания към непозната територия. Възхитих се на метода, по който той вмъкна претенциите си към района по метод, който може да бъде отритнат или подценен. Все отново той постави основите на съветските искания в Полша.
Някои от думите на Путин бяха объркващи. Например, той твърди, че настоящето украинско държавно управление и неговите прародители са нацисти и затова са врагове на Русия. Той цитира двама мъже, които са станали сътрудници на нацистите, след което заключи, че това прави Украйна излишък от нацистка Германия и затова враждебна на Русия и други страни, които са се борили против Хитлер. Това ме обърка, защото няма страна, окупирана от германците, която да не е имала колаборационисти - от Франция до Нидерландия и така нататък Някои от тях може да са били идеологически нацисти, само че всички са се стремели да оцелеят или да просперират. Путин посочи този мотив през цялото време, само че в случай че се следва логичен, той би принудил Русия да нахлуе в по-голямата част от Европа като морално обвързване.
В друга част, изразявайки подготвеност за договаряния, Путин съобщи, че Съединените щати си вредят, като употребяват $, с цел да принуждават непознати сили да се причисляват към техния светоглед. След това той съобщи, в най-объркващите си забележки, че китайската стопанска система е по-малка от американската и че икономическото ѝ бъдеще е ярко. Сякаш е пропуснал китайската действителност през двете години след нападението над Украйна. Той сподели това в подтекста на изказванието, че се обрисува нов стопански ред, а с цел да се случи това, Китай би трябвало да бъде негов мотор. Интересно е, че сериозният изчерпателен разбор на нещата, даже и елементи от него да са противоречиви, Путин приключи с явно неправилни изказвания, само че той се занимаваше с това дълго време и евентуално е бил изтощен.
Едно друго нещо, което ми направи усещане, бяха забележките му по отношение на съветските междуконтинентални хиперзвукови ракети.
Скоростта и маневреността на хиперзвуковите ракети вършат отбраната против нахлуване - в Съединени американски щати или другаде - доста сложна. В книгата си " Бъдещето на войната " се застъпих за създаването на междуконтинентални хиперзвукови ракети. Съединени американски щати към момента не са пуснали на въоръжение хиперзвукова ракета, нито пък имам доказателства, че създават междуконтинентална версия. Ако съветската междуконтинентална хиперзвукова ракета е толкоз способна, колкото допуска Путин, тогава това може би е било най-значимото нещо, което той сподели.
Останалата част от изявлението на Путин се състоеше от недоволства по адрес на НАТО и Съединените щати и гледище, че протестът в Киев през 2014 година е същинското начало на войната. Той остави необяснимо по какъв начин е допустимо Русия да е пренебрегнала такава ужасна опасност толкоз дълго време.
Путин е президент на съвременна национална страна, тъй че би трябвало да изяснява политиката си на своя народ и да се пробва да въздейства на други държавни управления и задгранични публики. Целта не е да бъде почтен, а безапелационен, с цел да сложи другите държавни управления под деликатно завършен напън. Това, което може да се каже, е, че Русия е стъпила напълно в модерността с чудесно показване на истината и митовете, като в същото време разрешава на Карлсън няколко опровержения. Путин го възприе като другарски надъхан, само че опортюнистичен, тъй че му бяха раздадени малко карти. /БГНЕС
------------------------------
Джордж Фридман, „ Геополитикал фючърс “.
