Имената на улиците
Миналата седмица, че след старания, почнали през 2016, най-накрая в София ще има площад на името на Вацлав Хавел. Е, не същински площад - става дума за спирката на рейса от другата страна на реката против Военното учебно заведение, само че въпреки всичко. След като изреждат всички аргументи в София да има подобен площад, откакто изброяват заслугите на чешкия драматург за Европа и в частност за България, основателите обобщават, че Вацлав Хавел остава в столицата ни, " с цел да бъде знак и образец за поколенията ".
Символ и образец. Ето по този начин би трябвало да гледаме на улиците и площадите си, на техните имена - като на знаци и образци за подражателство. Защото сега, в който една улица се снабди със свое име, тя престава да бъде просто път, а се трансформира и в монумент. Ето за какво е поучително понякога да оглеждаме паметниците в столицата, с цел да си спомняме какво намираме почтено да бъде символизирано и какъв образец считаме потребен за поколенията.
Имената на улиците са и учебници по история. Подозирам, че концепцията да се избере името на един или различен човек за име на улица е и тази, поне да се запази паметта за него. Понякога публицистите вършат анкети. Спират хората и ги питат: знаете ли по какъв начин са споделя улицата, на която се намираме? А знаете ли кой е Паренсов, Лавеле, Денкоглу? Символ и образец за вас ли е Антон Безеншек - словенски лингвист, журналист, експерт по бързопис и преподавател, приспособил стенографската система на Франц Ксафер Габелсбергер към южнославянските езици? Какви усеща ви вълнуват, когато се разхождате по улицата, носеща неговото име? Между другото, ул. " Антон Безеншек " е от мащаба на ул. " Крали Марко " - и двете доста по-невзрачни от бул. " Джавахарлал Неру ", който, в случай че се съди по размера на улицата, заема в българската памет по-голямо място от, да речем, свв. Кирил и Методий.
Друга улица, изпълнена с исторически двусмислици, е " 20 април ". Вярвам, че при избора на името са имали поради Априлското въстание (но тогава за какво не я кръстиха просто ул. " Априлско въстание "?), а не рождения ден на Хитлер, на който и през днешния ден неонацисти от целия свят се поздравяват с 88 (да не се бърка със *88). Тя се събира на ъгъл с уличката " Св. Иван Рилски " - небесният настойник на България.
Имената на улиците са и учебници по география, да вземем за пример ул. " Айтос ". Защо би трябвало в София да има улица Айтос? В Айтос няма улица " София ". А за какво имената на улиците да не са учебници и по стопанска система, в случай че вземем поради улици като " Сапунджийска " или " Каменоделска "! Понякога се запитвам знаци на какво са техните имена, какъв образец дават на поколенията.
За това че улиците и площадите са монументи (символи) приказва и усърдието, с което се сменят имената им, когато се обръща идеологическият подтекст. Вижте да вземем за пример ориста на ул. " Тежкият танк ", преименувана по времето на Иван Костов на ул. " Надежда " в чест, както се мълви, на Надежда Нейнски, някогашна Михайлова. Виртуозна игра със знаците! Вижте също и нестихващите разногласия към името на " Граф Игнатиев ", който се пресича с " Левски " при Попа (както галено назоваваме патриарх Евтимий), както се е пресякъл и през 1873, карайки Ботев да възкликне: " Гарване, и ти, птицо проклета,/на чий гроб там така грозно грачиш? ".
Да именуваш улиците в един град е все едно да пишеш идеология, да описваш ценностна система. А ценностната система не споделя единствено кое е положително, а и кое е по-добро. Как се реализира това посредством имената на улиците и площадите? Много просто - посредством техния размер. Например Левски, патр. Евтимий и ген. Скобелев са еднообразно положителни (защото булевардите им са еднообразно големи) и много по-добри от граф Игнатиев и цар Иван Шишман, чиито улици се пресичат при църквата " Св. Седмочисленици ". В този ред на мисли площадът, с който започнахме - " Вацлав Хавел ", - е доста по-малък от пл. " Бански ". Защо " Бански "? Ами тъй като е пред банята, доста просто! Друг е въпросът, че това е по-скоро градинка, а не площад, само че несъмнено има хора, които ги схващат тези неща по-добре. В ценностната система, може би тъй като е елементарен драматург, Вацлав Хавел е по-малък и от " Журналист " - някогашната " Йорданка " (Йорданка Николова-Чанкова, една от Петимата от РМС) с незабравимите заведения " Баядерка " и " Г*за на слона ". " Вацлав Хавел " е съпоставим да вземем за пример с пл. " Бавария ". Той се намира в " Люлин " на бул. " Д-р Петър Дертлиев " - бул., доста по-тържествен от ул. " Цар Самуил ", да вземем за пример. Знаете ли за какво площадът се назовава " Бавария "? Защото там има магазин на BMW. Какво има на площад " Щутгарт ", деца? А знаете ли какво е РМС?
И отново за степенуването на полезностите. Защо ул. " Хан Аспарух " - създателят на татковината, с която толкоз се гордеем - е сокак, а имаме голям бул., който се споделя " Мадрид ". Защо тъкмо Мадрид? Защо не Рим, Берлин или, примерно, Токио? Ул. " Иван Вазов " също е дребна спрямо големия бул. " Яворов ". Как ги мерят - по качество и значителност на литературните творби? И в случай че е по този начин, за какво Яворов е бул., а Дебелянов - уличка, огромна колкото " Антон Безеншек "? Защо св. княз Борис-Михаил Покръстител е директна, успоредна на стъргалото бул. " Витоша ", което може би се споделя по този начин, само тъй като от кафенетата в ясно време се открива панорама към едноименната планина? Ами " Цариградско шосе "? Този знаков бул. сега на процедура не се споделя по никакъв начин, в случай че преди е бил " Ленин ", още по-преди - " Николай Николаевич " (велик княз, главнокомандващ съветските войски на Балканите през 1877-1878), а още по-по-по-преди - Виа Диагоналис, иже нарицаемая Виа Милитарис. Между другото знаете ли, че в София има цели 361 улици, които нямат имена, а единствено номера?
Може би е хубаво, че имаме толкоз безименни улици. Това значи, че историята ни към момента се написа, че ценностната си система към момента се гради и нови знаци ще изгреят на небосклона на националната ни горделивост. Ежедневието ни е изпълнено с герои, които заслужават своето величие върху картата на столицата. Ето, въобразявам си едно бъдеще, в което ви насочвам по какъв начин да ми дойдете на посетители по следния метод: " Тръгвате по " Андрей Луканов ". Ще я познаете по празните магазини. Тя е успоредна на " Жан Виденов ", само че там доминират обменните бюра. " Луканов " и " Виденов " се сливат в бул. " Иван Костов ", присъщ с това, че първоначално постройките са държавни, а след това стават частни. Оттам завивате надясно по една необятна улица със жълти павета, това е улица " Сакскобургготска ". По нея ще излезете на един необятен колкото автомагистрала асфалтов бул. - бул. " Бойко Борисов ". Той е дълъг десетина години и има доста директни улички. Подминавате " Волен Сидеров ", подминавате " Ахмед Доган ", който в дъното си се уголемява в " Делян Пеевски ", подминавате " Реформаторска ", присъща с грозните си блокове, подминавате и " Слави Трифонов " (ще я познаете по шумните дискотеки) и завивате по " Христо Иванов ". Подминавате ъгъла с една улица, на която табелата е зелена, само че не написа нищо и стигате до дребна задънена уличка на име " Ген. Атанас Атанасов " (бивша " Радан Кънев " ), която се забива в нещо като зид. Ето там, в комфортен дом ще пребивавам аз и ще ви очаквам на бяло сладко и остарели градски песни. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен, тъй като там кръщават улиците си единствено на човекоядни финикийски божества.
Символ и образец. Ето по този начин би трябвало да гледаме на улиците и площадите си, на техните имена - като на знаци и образци за подражателство. Защото сега, в който една улица се снабди със свое име, тя престава да бъде просто път, а се трансформира и в монумент. Ето за какво е поучително понякога да оглеждаме паметниците в столицата, с цел да си спомняме какво намираме почтено да бъде символизирано и какъв образец считаме потребен за поколенията.
Имената на улиците са и учебници по история. Подозирам, че концепцията да се избере името на един или различен човек за име на улица е и тази, поне да се запази паметта за него. Понякога публицистите вършат анкети. Спират хората и ги питат: знаете ли по какъв начин са споделя улицата, на която се намираме? А знаете ли кой е Паренсов, Лавеле, Денкоглу? Символ и образец за вас ли е Антон Безеншек - словенски лингвист, журналист, експерт по бързопис и преподавател, приспособил стенографската система на Франц Ксафер Габелсбергер към южнославянските езици? Какви усеща ви вълнуват, когато се разхождате по улицата, носеща неговото име? Между другото, ул. " Антон Безеншек " е от мащаба на ул. " Крали Марко " - и двете доста по-невзрачни от бул. " Джавахарлал Неру ", който, в случай че се съди по размера на улицата, заема в българската памет по-голямо място от, да речем, свв. Кирил и Методий.
Друга улица, изпълнена с исторически двусмислици, е " 20 април ". Вярвам, че при избора на името са имали поради Априлското въстание (но тогава за какво не я кръстиха просто ул. " Априлско въстание "?), а не рождения ден на Хитлер, на който и през днешния ден неонацисти от целия свят се поздравяват с 88 (да не се бърка със *88). Тя се събира на ъгъл с уличката " Св. Иван Рилски " - небесният настойник на България.
Имената на улиците са и учебници по география, да вземем за пример ул. " Айтос ". Защо би трябвало в София да има улица Айтос? В Айтос няма улица " София ". А за какво имената на улиците да не са учебници и по стопанска система, в случай че вземем поради улици като " Сапунджийска " или " Каменоделска "! Понякога се запитвам знаци на какво са техните имена, какъв образец дават на поколенията.
За това че улиците и площадите са монументи (символи) приказва и усърдието, с което се сменят имената им, когато се обръща идеологическият подтекст. Вижте да вземем за пример ориста на ул. " Тежкият танк ", преименувана по времето на Иван Костов на ул. " Надежда " в чест, както се мълви, на Надежда Нейнски, някогашна Михайлова. Виртуозна игра със знаците! Вижте също и нестихващите разногласия към името на " Граф Игнатиев ", който се пресича с " Левски " при Попа (както галено назоваваме патриарх Евтимий), както се е пресякъл и през 1873, карайки Ботев да възкликне: " Гарване, и ти, птицо проклета,/на чий гроб там така грозно грачиш? ".
Да именуваш улиците в един град е все едно да пишеш идеология, да описваш ценностна система. А ценностната система не споделя единствено кое е положително, а и кое е по-добро. Как се реализира това посредством имената на улиците и площадите? Много просто - посредством техния размер. Например Левски, патр. Евтимий и ген. Скобелев са еднообразно положителни (защото булевардите им са еднообразно големи) и много по-добри от граф Игнатиев и цар Иван Шишман, чиито улици се пресичат при църквата " Св. Седмочисленици ". В този ред на мисли площадът, с който започнахме - " Вацлав Хавел ", - е доста по-малък от пл. " Бански ". Защо " Бански "? Ами тъй като е пред банята, доста просто! Друг е въпросът, че това е по-скоро градинка, а не площад, само че несъмнено има хора, които ги схващат тези неща по-добре. В ценностната система, може би тъй като е елементарен драматург, Вацлав Хавел е по-малък и от " Журналист " - някогашната " Йорданка " (Йорданка Николова-Чанкова, една от Петимата от РМС) с незабравимите заведения " Баядерка " и " Г*за на слона ". " Вацлав Хавел " е съпоставим да вземем за пример с пл. " Бавария ". Той се намира в " Люлин " на бул. " Д-р Петър Дертлиев " - бул., доста по-тържествен от ул. " Цар Самуил ", да вземем за пример. Знаете ли за какво площадът се назовава " Бавария "? Защото там има магазин на BMW. Какво има на площад " Щутгарт ", деца? А знаете ли какво е РМС?
И отново за степенуването на полезностите. Защо ул. " Хан Аспарух " - създателят на татковината, с която толкоз се гордеем - е сокак, а имаме голям бул., който се споделя " Мадрид ". Защо тъкмо Мадрид? Защо не Рим, Берлин или, примерно, Токио? Ул. " Иван Вазов " също е дребна спрямо големия бул. " Яворов ". Как ги мерят - по качество и значителност на литературните творби? И в случай че е по този начин, за какво Яворов е бул., а Дебелянов - уличка, огромна колкото " Антон Безеншек "? Защо св. княз Борис-Михаил Покръстител е директна, успоредна на стъргалото бул. " Витоша ", което може би се споделя по този начин, само тъй като от кафенетата в ясно време се открива панорама към едноименната планина? Ами " Цариградско шосе "? Този знаков бул. сега на процедура не се споделя по никакъв начин, в случай че преди е бил " Ленин ", още по-преди - " Николай Николаевич " (велик княз, главнокомандващ съветските войски на Балканите през 1877-1878), а още по-по-по-преди - Виа Диагоналис, иже нарицаемая Виа Милитарис. Между другото знаете ли, че в София има цели 361 улици, които нямат имена, а единствено номера?
Може би е хубаво, че имаме толкоз безименни улици. Това значи, че историята ни към момента се написа, че ценностната си система към момента се гради и нови знаци ще изгреят на небосклона на националната ни горделивост. Ежедневието ни е изпълнено с герои, които заслужават своето величие върху картата на столицата. Ето, въобразявам си едно бъдеще, в което ви насочвам по какъв начин да ми дойдете на посетители по следния метод: " Тръгвате по " Андрей Луканов ". Ще я познаете по празните магазини. Тя е успоредна на " Жан Виденов ", само че там доминират обменните бюра. " Луканов " и " Виденов " се сливат в бул. " Иван Костов ", присъщ с това, че първоначално постройките са държавни, а след това стават частни. Оттам завивате надясно по една необятна улица със жълти павета, това е улица " Сакскобургготска ". По нея ще излезете на един необятен колкото автомагистрала асфалтов бул. - бул. " Бойко Борисов ". Той е дълъг десетина години и има доста директни улички. Подминавате " Волен Сидеров ", подминавате " Ахмед Доган ", който в дъното си се уголемява в " Делян Пеевски ", подминавате " Реформаторска ", присъща с грозните си блокове, подминавате и " Слави Трифонов " (ще я познаете по шумните дискотеки) и завивате по " Христо Иванов ". Подминавате ъгъла с една улица, на която табелата е зелена, само че не написа нищо и стигате до дребна задънена уличка на име " Ген. Атанас Атанасов " (бивша " Радан Кънев " ), която се забива в нещо като зид. Ето там, в комфортен дом ще пребивавам аз и ще ви очаквам на бяло сладко и остарели градски песни. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен, тъй като там кръщават улиците си единствено на човекоядни финикийски божества.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ