Липса на техника спира български пробив в лечението на рака
Екипът на доцент Стойно Стойнов от Българска академия на науките се нуждае от незабавно финансиране за GPU сървър, до момента в който страната абдикира
Учени от Института по молекулярна биология (ИМБ) към Българската академия на науките са блокирани на крачка от евентуално революционно изобретение в лекуването на онкологични болести. Причината не е липса на експертиза, а липса на хардуер. Екипът, който преди по-малко от година получи международно самопризнание за картографирането на придвижването на ДНК и хромозомите, в този момент е възпрепятстван от банална липса на изчислителна мощност.
Парадоксът е налице: до момента в който страната налива милиони в инфраструктурни планове със подозрително качество, елитни български откриватели са принудени да търсят гласност, с цел да закупят един сървър.
Механизмът на " безсмъртието "
Екипът на доцент Стойно Стойнов работи върху дешифрирането на характерен механизъм, който разрешава на раковите кафези да реализират самобитно " величие ". При естественото клетъчно разделяне краищата на хромозомите, наречени теломери, се съкратяват, което естествено води до гибел на клетката. Раковите кафези обаче съумяват да " хакнат " този развой.
" Любопитно е, че въпросният механизъм на различно удължение на теломери се оказва, че заимства от добре изучаваните механизми за корекция на ДНК ", изяснява Петър-Богомил Кънев от ИМБ, представен от bTV.
Силвия Върхошкова, част от изследователския екип, добавя, че процесът е изборен и визира единствено най-скъсените теломери при избрани хромозоми, което го прави сложен за следене без високотехнологична инсталация.
Технологичната бариера
Изследването е на стадий, който генерира големи масиви от данни. Новите микроскопи, с които институтът работи, основават по няколко терабайта информация на ден. За да бъде тази информация оценена и моделирана, е нужен профилиран GPU сървър за машинно образование (AI).
" Това, което за жалост нямаме, е сървър, с цел да се обучат мрежите, с цел да се употребява за разбор на изображения ", признава доцент Стойно Стойнов. " Анализът на тези данни е невероятно да стане на компютрите, които имаме сега. "
Залогът: Лечение на детски тумори
Ако българските учени съумеят да изолира този механизъм, това би отворило вратата за нови лечения, ориентирани към едни от най-агресивните злокачествени болести – педиатричните тумори и рака на костите и мозъка.
Румен Стаматов от екипа оповестява за първи триумфи: " Успяхме в този опит да следим, че това се случва единствено при две хромозоми. Което е неочакван резултат, защото не беше известно до момента. "
Въпреки триумфа, работата е в застой поради неналичието на съответно финансиране за техника. Ситуацията повдига въпроса: би трябвало ли българската просвета да разчита на дарителски акции, с цел да прави работата, която е от стратегическо значение за националното здраве?
Учени от Института по молекулярна биология (ИМБ) към Българската академия на науките са блокирани на крачка от евентуално революционно изобретение в лекуването на онкологични болести. Причината не е липса на експертиза, а липса на хардуер. Екипът, който преди по-малко от година получи международно самопризнание за картографирането на придвижването на ДНК и хромозомите, в този момент е възпрепятстван от банална липса на изчислителна мощност.
Парадоксът е налице: до момента в който страната налива милиони в инфраструктурни планове със подозрително качество, елитни български откриватели са принудени да търсят гласност, с цел да закупят един сървър.
Механизмът на " безсмъртието "
Екипът на доцент Стойно Стойнов работи върху дешифрирането на характерен механизъм, който разрешава на раковите кафези да реализират самобитно " величие ". При естественото клетъчно разделяне краищата на хромозомите, наречени теломери, се съкратяват, което естествено води до гибел на клетката. Раковите кафези обаче съумяват да " хакнат " този развой.
" Любопитно е, че въпросният механизъм на различно удължение на теломери се оказва, че заимства от добре изучаваните механизми за корекция на ДНК ", изяснява Петър-Богомил Кънев от ИМБ, представен от bTV.
Силвия Върхошкова, част от изследователския екип, добавя, че процесът е изборен и визира единствено най-скъсените теломери при избрани хромозоми, което го прави сложен за следене без високотехнологична инсталация.
Технологичната бариера
Изследването е на стадий, който генерира големи масиви от данни. Новите микроскопи, с които институтът работи, основават по няколко терабайта информация на ден. За да бъде тази информация оценена и моделирана, е нужен профилиран GPU сървър за машинно образование (AI).
" Това, което за жалост нямаме, е сървър, с цел да се обучат мрежите, с цел да се употребява за разбор на изображения ", признава доцент Стойно Стойнов. " Анализът на тези данни е невероятно да стане на компютрите, които имаме сега. "
Залогът: Лечение на детски тумори
Ако българските учени съумеят да изолира този механизъм, това би отворило вратата за нови лечения, ориентирани към едни от най-агресивните злокачествени болести – педиатричните тумори и рака на костите и мозъка.
Румен Стаматов от екипа оповестява за първи триумфи: " Успяхме в този опит да следим, че това се случва единствено при две хромозоми. Което е неочакван резултат, защото не беше известно до момента. "
Въпреки триумфа, работата е в застой поради неналичието на съответно финансиране за техника. Ситуацията повдига въпроса: би трябвало ли българската просвета да разчита на дарителски акции, с цел да прави работата, която е от стратегическо значение за националното здраве?
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ