Кеворк Кеворкян: КЛЮКАРКИ
Ако американската документална поредност „ Пред очите на всички “ стартира с предизвестие за хора с „ висока сензитивност “, какво би трябвало да се каже за българския фен? В продължение на десетилетия телевизионният екран у нас е подлагал аудиторията на безвкусие, циничност и операции, до момента в който политиците усвоиха най-хубавите техники на злословието и клюкарството. В последната си обява във Фейсбук именитият публицист Кеворк Кеворкян ни припомня, че истината постоянно е „ пред очите на всички “ – просто множеството от нас към този момент не умеят да я виждат.
Ето какво още написа той:
разгласява целия текст без редакторска интервенция.
КЛЮКАРКИ
Всеки епизод от американската документална поредност „ Пред очите на всички “ стартира със следното предизвестие: „ Това предаване не се предлага за хора с висока сензитивност “ – и това е необичайно, тъй като въпросната продукция не предлага нищо шокиращо.
Проследяваме възстановки на неособено любопитни престъпни случаи, само че в тях липсват подиуми като тия в „ От мястото на престъплението “, примерно, в които героите обстойно умуват, надвесени над някакъв мъртвец, до момента в който патоанатомът усърдно човърка в него. Тъй или другояче, рекомендацията към прекомерно нежните души си остава донейде необяснима, не е ясно и каква „ висока сензитивност “ се има поради.
Интересно е друго: в случай че и ние тук се придържаме към въпросната щадяща рекомендация, какво не би трябвало да гледа българският фен?
Няма да е пресилено, в случай че кажем, че възбраната ще се отнася на практика до по-голямата част от локалната телевизионна продукция. От години даже видимо най-безобидните жанрове – шоу стратегии, „ риалити “ измислици и прочие – подлагат на съществено тестване усета на феновете си. Безвкусицата господства на всички места, нейната нападателна циничност като че ли към този момент се е трансформирала в неотменима част от самата природа на малкия екран.
Това е дребното зло, обаче и огромното се облизва в близост и няма да ни отмине – тъй като последователно привикваме и с безвкусицата в политиката, зад която прозира нейната безпардонна лъжовност. И към този момент сме подготвени – трансформирали сме се в зрители-мечта за политиците. Сега се сещам за една задявка на сатирика Алешковски с режима в Белорусия: „ Всеки си има собствен усет, споделил един белорусин, до момента в който дал своя вот за Лукашенко “.
Трудно можеш да промениш обладания от безвкусицата човек, това даже напряко е невероятно.
Вгледайте се на някой от концертите на фолк-звездите в сладостната екзалтираност на младежката аудитория – и няма да имате потребност от повече причини. Нищо не може да промени тази настройка, като че ли за тази аудитория се отнася припевът от една бродуейска режисура: „ Спри света – желая да се махна “. Искат да се махнат от света, който съчини и им сервира безкрайният Преход. Но е доста подозрително, че са наясно какъв тъкмо свят им е необходим.
Българинът от дълго време е претръпнал от всевъзможни телевизионни издевателства, неговата устойчивост е несравнима с тази на един средностатистически американец, даже той да не е с „ висока сензитивност “. Едва ли има нещо, основано от малките екрани, което въобще да е в положение да стресне нашенеца. Катил с нулева сензитивност – по този начин биха го дамгосали от екипа на „ Пред очите на всички “. Но обективна ли ще бъде тази оценка?
Как се отнася българинът към пристрастията, преиначаванията и нахалните фалшификации, с които старателно ни засипват малките екрани, обслужвайки откровени политически мошеници?
Трудно е да се реши до дъно точно. Докато социолозите получават своите минутки, с цел да се кипрят от екрана – което е основната им цел, те няма да посмеят да претеглят правдиво доверието в малките екрани – и то към този момент е най-строго защитаваната загадка в страната.
Разполагаме, въпреки всичко, с едно, въпреки и индиректно удостоверение – и това е изборната интензивност, тя е някъде трийсетина и няколко %. Този факт относително правдиво може да ни подскаже, колцина от феновете към момента имат вяра на боклука, който им сервират от малките екрани под формата на „ журналистика “.
Тъй или другояче, безжалостно действа „ мозъкообладаването “ – тази прелестна дума е на Марк Солонин. А лицемерието и злословието са неговите съществени оръжия.
През последните няколко години най-много злословието се настани трайно в общественото говорене и го трансформира в едно диво плямпотене. То сполучливо размени даже класическите компромати – никой към този момент не хаби време и старания, с цел да съчини и пласира един първокласен компромат.
Политиканите просто се настроиха в режим на клюкарствуване, одобриха без съмнение тази жалка роля – някои от тях като че ли са родени за нея; продуктивността им внезапно се усили, правилото е – „ Нито ден без да замериш с някаква измислица съперника си “ – до момента в който изцяло го омаломощиш. И тази тактичност бе употребена, преди тя да се наложи в толкоз упрекваните обществени мрежи – към този момент като „ зараза или просвета на унижението “.
Така се промушват идиотите към Властта – чест и популярност за нас, че ги търпим…
И, отново със забавяне, както и в доста други случаи, си дадохме сметка до какво ще докара това. Сега към този момент е късно и няма мощ, която да спре политиканите в упражняването на този гнет на злословието.
Самите те се трансфораха в едни банални клюкарки, политиката като че ли към този момент не може да съществува без използването на злословия. Но политиците въобще не се тормозят да употребяват и тази новооткрита независимост – и никакви предизвестия към този момент не могат да им повлияят.
Съчини клюката и я пусни на независимост, тъй като, както гласи една сентенция, тя си има лични крайници.
Някой крепко ще се забавлява, в случай че се захване да опише премеждията на политическата клевета в годините на Прехода. В началото тя беше пределно фантазна – като отплата за цялостното й неявяване в годините на тоталитаризма, в случай че не броим плашливите нашепвания от ухо на ухо. Затова и не беше изключително ефикасна. Странни видове се разпореждаха с нея – да вземем за пример, фамозният Пантофчиев, който сподели във „ Всяка неделя “, че от България са изнесени 23 милиарда $ и са вложени в акции на задгранични сдружения и банки. Бил подготвен да даде лист на всички инвеститори.
София бе залята с позиви за 23-те милиарда. А аз получих смъртна присъда със следната депеша: „ Заповядано ми е да известя Кеворк Кеворкян, че е наказан на гибел от център „ Родина ” в заточение, и може да живее единствено в Съветска Армения, на никое място другаде по света, тъй като ми е съкратил изявлението. Апостол на свободата номер 6, Пантофчиев. ”
Ей такива неща се случваха в първите месеци след „ Промяната “. Но даже през мътната 90-а година, когато всичко можеше да се каже и случи, Пантофчиев беше посрещнат с хладна подигравка. На неговите възвания гледаха като на обедната тирада на градския вманиачен. А през днешния ден неговите наследници към този момент имат надалеч по-добра орис. Тях ги адмирират. Телевизиите пък елементарно се хващат на всевъзможен диаметър неистини. Битката е за новите пантофчиеви, които са добре пристигнали на всички места.
Впрочем, и ние можем да се възползваме от концепцията на „ Пред очите на всички “ – публицистичните излъчвания да стартират със следното предизвестие: „ Това предаване не се предлага на хора с висока сензитивност към злословието “.
В последна сметка, като че ли въобще не схващахме, какво се случва пред очите ни – това продължава и до момента. Виждахме единствено с очите си – само че не и с разсъдъка си.
Само би трябвало да си напомним, в случай че не ни е позор, на какви видове се доверявахме през годините – на тях, на кривите им персони – а не на концепциите им, хрумвания тук в никакъв случай не са изговаряни ясно и безапелационно. По какви крадливи видове, по какви тъпанари се заплесвахме. Толкова ли бяхме повредени?
Отгоре на всичко, въпросните мерзавци се пробваха да внушат и възприятие за виновност навръх най-невинните – на елементарните хорица. И най-после дефинитивно ги изоставиха, напряко ги захвърлиха.
Властниците ни по този начин и не съумяха да се доберат до „ Душата на Историята “, както се показваше Ренан – с цел да получат от нея меродавен съвет, какво да вършат. Вместо това се изгубиха в незначителното, в дребнавите детайлности и повече от три десетилетия не могат да изгазят от тях.
Нека бъдем почтени към себе си и да кажем, че малко нации, в случай че въобще има такива, могат да се похвалят с сходна колосална непрозорливост.
Накрая ще си отидем, може би увлечени в клюки по себе си – и това е допустимо.
И непрестанно ще се обръщаме обратно – а някой беше споделил, изтъквам по памет, че това е рисково, тъй като ще ни се привиждат несъществуващи неща, до момента в който не виждаме това, което е пред очите ни.
И всичко това ще се случи „ пред очите на всички “ – дано да споменем телевизионната поредност, от която потегли този роман.
Пред очите на всички – само че никой няма да ни помогне.
И откъде-накъде би трябвало да чакаме тази милост…
Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на SafeNews
Още вести четете в: Коментари, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News
