Тя направи снимка на мъжа, който я нападна. Нямаше значение.
Миналата година, един студен септемврийски следобяд към 2 часа, другар, който живее в моята постройка, вървеше към пощата в центъра на Бруклин когато е била нападната от чужд. Беше говорила по телефона, когато незадълбочено видя някой в периферията си. Изведнъж той се озова тъкмо пред нея, имитирайки придвижванията й, до момента в който тя се опитваше да се отдръпне. Заемайки позицията на бранител, той я смъкна на земята, оставяйки я на бордюра с разнообразни пострадвания.
Той се отдалечи, само че не след дълго се обърна и пристигна назад. До този миг моята другарка, Лаура, малко художник на 50-те (която ме помоли да не употребявам цялостното й име, тъй като продължава да се усеща уязвима) беше безвредно в най-близката постройка. Зад стъклена врата тя съумя да направи фотография на мъжа с мобилния си телефон. Имаше и друго образно доказателство: близка охранителна камера беше записала офанзивата, чийто запис моят другар в последна сметка изгледа в компанията н...
Прочетете целия текст »
