Тодор Колев и „Иръпшъните” си остават ненадминати и до днес
Минаха шест години от кончината на огромния комедиант Тодор Колев, който беше и мой обичан артист.
За огромно страдание, и до през днешния ден той няма собствен заслужен заместител от по-новите генерации.
Няма и такова майсторско шоу, каквото Адама правеше с „ Иръпшъните ”
и което беше гвоздеят на новогодишните стратегии по времето на социализма.
Помните ли „ Сто кила ракия давам, единствено да те притежавам… “? Или песента за детенцето с меченцето в ръце, която свършва с трогателното „ Не палачи, дете, татко ти е почтен “.
За това осъществяване Тодор Колев се появи сякаш като циганчето от “Иръпшъните ”, а в действителност подсещаше с огромния си комедиен гений на Чарли Чаплин – с леко изпаднал тип, необятни панталони и мустачки. С тази новогодишна стратегия той стана любим на публиката, а феновете видяха още, че може да свири и на цигулка.
Днешните телевизионни шоута са скучни и банални, а актьорите даже не могат да се приближат до гения на комика.
Не по-малко паметни са и екранните превъплъщения на Адама.
Незабравими остават репликите му в някои филми, които още помня:
„ Лошо, Седларов, неприятно! “ и „ Икономията е майка на мизерията “ от „ Опасен сексапил “.
„ Кокошка отвред може да дохвъри, яйцето не може “ от „ Господин за един ден ” и
„ Ти ше си лягаш ли? “ – към проститутката, която се съблича.
От „ Двойникът ” – „ Слушай, брат’чед, какви са тия оставки?
Няма да дезертираме!
Науката е като хорото – хванеш ли се един път – край! “.
И още:
„ Имам фантазия, която обаче е неосъществима – да бъда рентиер. Не искам да върша нищо повече, всичко ме е обезкуражило до болка… “
„ Нещата, за жалост, не отиват на добре. Не можеш с човеци, чиито мисли са на етажи подземен, да решаваш проблемите на хората. “
„ Ако се опиташ да се бориш, предпазеният постоянно е простакът, тъпият, идиотът без задръжки, животното с мускулите – не интелектуалецът, интелигентният, ученият, челият. Не-е-е, каква битка – с кого, с мечките? “
„ Факт е, че имах едно предаване с такова заглавие – то се споделяше „ Как ще ги стигнем… с Тодор Колев “. Многоточието тъкмо това значи – че в никакъв случай няма да ги стигнем. “ (Отговор на въпрос „ Ще ги стигнем ли в миналото американците? “)
„ Никоя жена не трябва да чува, че в миналото друга жена е била повече обичана от нея. Принцип. “ („ Опасен сексапил “)
Инфо: Ретро
