Минаха малко повече от 3 седмици от деня, в който

Минаха малко повече от 3 седмици от деня, в който за първи път в историята български биатлонист завоюва орден от международно състезание. Този спорт до момента бе най-успешен от зимните за нас с помощта на дамите, само че Владимир Илиев се погрижи за сериозен мъжки акцент в него.

На международния шампионат в Йостерзунд (Шв) роденият в Троян играч се пребори за среброто в самостоятелната дисциплинираност на 20 км. Това се случи 4 дни преди той да навърши 32 година

Така многогодишният му труд в ски бягането и стрелбата се осребри безусловно и преносно. При това Владо стигна до без да е пресилено грандиозния триумф в най-слабата си дисциплинираност. В самостоятелния старт за всяка пропусната цел се начислява спомагателна минута, което прави извънредно мъчно наваксването с бързо тичане. То е запазена марка на Илиев през годините, а за лъкатушенията си в стрелбата 32-годишният биатлонист споделя при срещата ни.

Тя е пред Националния стадион “Васил Левски”, а Владо сцепва минутата. “Гледам да съм прецизен, не обичам да закъснявам”, споделя той. И в диалога ни в деня след спечелването на медала приказва в типичния си спокоен и обран жанр, само че в този момент признава, че към този момент изцяло осъзнава това, което е постигнал. “В началото, естествено, ме поздравиха най-близките ми. С течение на времето обаче от ден на ден хора го вършат и това те кара да схванеш, че си направил нещо в действителност значимо и страстите са още по-силни. Чувствам се удовлетворен и благополучен, защото дълги години съм чакал този миг и най-сетне съм стигнал до него”, споделя Илиев.
Дългият път към този миг стартира от дълго време и по-точно през лятната почивка сред III и IV клас. В Троян дребният Владко живее на улица, по която състезателите от локалния клуб по биатлон минават на път за стрелбището.

Той ги следи, до момента в който си играе, и му става забавно

Няколко пъти върви след тях, с цел да ги гледа по какъв начин стрелят. След тренировки Владо и други деца събират гилзи от патроните.

Интересът на бъдещия международен вицешампион се ускорява с времето и той споделя на майка си, че желае да го запише да тренира биатлон. Тя се съгласява. Лека-полека излиза наяве, че това не е просто моментно момчешко въодушевление. Владо тренира крепко. 3-4 месеца откакто е почнал с биатлона, се явява на първото си съревнование и печели орден.

“Беше доста учудващо. Тренирах неотдавна и не можех да карам доста хубаво ски. Тъй като бе лято, започнах с ролери. С тях е по-сложно, а и доста повече боли, когато паднеш. Имах много такива случаи. Вече като почнах със ските през зимата, спортът ми хареса още повече. Тогава още имаше хубави зими. В нашата околност Беклемето има доста хубава писта. И по този начин потеглиха нещата”, изяснява Илиев.

От описа му излиза наяве, че той самичък се е запалил по биатлона, а основна роля изиграва адресът на дома му. В фамилията няма изявени спортни обичаи. Бащата се занимавал с футбол на аматьорско равнище.
“Да, впечатлих се на улицата. Те носеха пушки, а на дребните деца им харесват такива неща. Наистина се възпламених и вървях на тренировки с голямо предпочитание. Нямам спомен да съм пропущал подготовка, само че и да е ставало, е било в единични случаи. Децата вървяха със симействата си на почивки на село през ваканциите. Аз споделях на нашите да вървят без мен, защото имам тренировки. Бях доста непрекъснат. Ставах все по-добър и печелех медали. Така последователно влязох в младежкия народен отбор”, споделя Илиев.

Благодарение на олимпийската купа на Екатерина Дафовска в Нагано през 1998 година ползата към биатлона у нас се ускорява. Владо признава, че чепеларката му е била кумир, а при мъжете е харесвал великия Оле Ейнар Бьорндален.

Илиев няма проблем да съчетава учебното заведение с тренировки. Заниманията били един път дневно. От днешна позиция той прави оценка това като малко, тъй като повече натоварване е можело да помогне за развиването му.

От думите му излиза наяве, че Владо е фанатик на тематика подготовка. По принцип биатлонистите почиват през април и стартират да упражняват за новия сезон през май. Всъщност тогава с непосилен труд се поставя базата, въз основа на която през зимата се гонят резултати.

“За мен подготовката стартира дори малко по-рано - в края на април. Това продължава до края на ноември. Една седмица преди първия кръг за международната купа понижаваме темпото, с цел да се събере сила за стартовете. През лятото изкарваш голямо количество часове на колело, на ролери или в кросове.
7-8 ч функционална работа дневно

В седмицата най-вече да си разреша 1 ден отмора, може да е на 2 половинки. Обемът на работата е доста огромен. Но няма по какъв начин другояче. Имаш цели и ги следваш, а пътят към тях минава през тази подготовка. Не съм имал проблем с мотивацията, постоянно съм вярвал, че ще реализира триумфи. Има моменти, в които ми е изчезвала вярата за малко, само че те отминаваха”, изяснява Илиев.

Преходът от младеж в европейска купа и след това в международна е доста сложен - по 2-3 година акомодация. Сблъскваш се с доста положителни състезатели, които имат положителни ски и екипировка. Трябва да покажеш, че можеш да постигаш положителни резултати, с цел да получиш и ти такива от компаниите и надлежно да станеш конкурентоспособен.

“Колкото и да си квалифициран, в случай че нямаш хубави ски и смазка, няма по какъв начин да спечелиш. Това важи и за Мартен Фуркад и Йоханес Бьо. Можеш да влезеш измежду пъривте 15-20, тъй като те в действителност са доста мощни бегачи, само че няма по какъв начин да спечелиш. Затова се нуждаеш от хубави ски. С такива в международната купа има може би към 30 биатлонисти с късмет за победа”, споделя Илиев.

Владо взе участие на 3 олимпиади досега. На първата във Ванкувър е към момента доста млад. Големите му триумфи стартират пък след втората - Сочи 2014. През 2015 година Илиев записва 6-о и 8-о място на международно състезание. Преди Сочи сменят изненадващо треньора Николай Захаров, което също оказва значение за представянето. През 2015-а обаче експертът от Беларус е върнат на поста си и резултатите на Владо потеглят нагоре. Той става първият българин международен първенец по летен биатлон. През 2017 година той печели и първа европейска купа за България. На олимпиадата в Пьонгчанг предходната година обаче още веднъж няма мощни резултати.
“Може би и упованията за такива изиграха своята роля. Може би се позволиха неточности и в лагерите и подготовката, само че имах късмет. В самостоятелния старт 2 изстрела ме разделиха от орден. Но имаше напрежение. А и очевидно не съм се справил задоволително добре самият аз, не диря опрощение в подготовката”, споделя Владо.

Резултатите му в годините имат огромни амплитуди точно поради стрелбата. Когато на Илиев му върви, той съумява да се провре в по-предни позиции. При невървеж обаче му остава единствено бързото тичане, само че даже и с него няма по какъв начин да запише мощни резултати.

“Безспорно стрелбата е извънредно значима. Затова тази година смених приклада. Ходих в Германия,

с цел да напаснат на мен дървената част на пушката

10 дни стоях там, с цел да я създадат. Заради прекомерното ми предпочитание да привикна по-бързо стрелях повече. Това докара до претренираност и може би отсам пристигнаха проблемите през огромна част от този сезон. Това към този момент. Като цяло считам, че постоянно ми е пречило огромното предпочитание да реализира мощен резултат. Знам, че имам огромни шансове, стига да ми се получи стрелбата, и това ми въздейства. Когато обаче се отпусна и не мисля за това, постоянно са ми се получавали нещата. Ето и в този момент в международната купа не ми вървеше, само че на международното стана. И на други огромни шампионати се е случвало”, признава Владо.

За Илиев очевидно цялостна отмора няма. Дори по време на ваканцията той не се отделя изцяло от тренировките. В дните след държавното прекара няколко дни в каране на алпийски ски на Пампорово. До края на месеца счита да отдели време на фамилията и околните си хора. Обича да върви да гледа баскетбол, волейбол, лека атлетика.

В биатлона постоянно се случват произшествия с рухвания, счупени щеки и други Владо описа за 2 от тях. “Имал съм доста рухвания. На олимпиадата във Ванкувър се случи едно такова и най-интересното бе, че тогава всички хора от щабовете се обърнаха с тил и никой не изиска да ми даде щека. С огромното предпочитание да настигна групата на крайници изкарах едно нанагорнище и ми се окислиха мускулите. В биатлона се естествени тези рухвания, единоборства. Е, не чак като в бойните спортове. Така се случи в този момент на всеобщия старт от международното в Йостерзунд, когато останах без щека. Нямах никаква виновност. Не знам по какъв начин му хрумна на Мартен Фуркад да минава оттова. Той беше зад мене и потегли да сече завоя надясно. Аз бях там, а до мен имаше и различен човек. Нямаше по какъв начин да мине някой никога. Но несъмнено от напрежението, не знам. После ми се извини. След надпреварата не се видяхме, само че

на другия ден пътувахме за Осло и на летището пристигна да се извини”, споделя Владо.
Илиев споделя, че единственият биатлонист, който го би в самостоятелния старт на международното - Арнд Пайфер, е доста положителен човек. “Винаги пита, разпитва изключително за европейските шампионати, тъй като той не взе участие в тях. Поздравявал ме е, в случай че съм имал триумфи, след това, когато се забележим на международно. Коментирахме надпреварата при награждаването.

Даже той беше доста изумен, че ми е първи подиум

Тарйе Бьо постоянно е доста ухилен. Не беше афектиран, че съм му лишил второто място. Той сподели, че след 4-ото в преследването бронзът е като златен орден за него. Тъй че и тримата бяхме доста удовлетворени от достиженията си”, спомня си Владо.

Празнуването на сребърния орден е непретенциозно предвид на идващите надпревари от международното и уговорките на биатлонисти и щаб към тях.

Владо приказва и за обстановката с другия топбиатлонист на България Красимир Анев, който тренира настрана от националния тим. Според него той и персоналният му треньор Георги Фъртунов са мислили преди години, че останалите имат нещо срещу тях. “Категорично такова нещо нямаше. Решението да тренира настрана е изцяло обикновено и всички останали считаме по този начин. Имало е дрязги, само че те са били поради щафети, които са били пропускани. Все отново всички сме в този тим, с цел да се състезаваме за България. Смятам, че нещата ще се оправят. А и в действителност не е имало кой знае какъв брой такива моменти”, афишира за край Илиев.

С оглед на метода на му живот, в който съвсем напълно доминират тренировките, все още той не прави проекти за други неща. Не му е пристигнало времето. И в действителност Владо или тренира, или се възвръща, с цел да може да го прави още веднъж - 7-8 ч дневно, 6 дни в седмицата, до момента в който не пристигна зимата и времето за надпревари.

Всичко това го води до място в историята на българския биатлон. Засега със сребърен орден. Но слушайки уверения му звук, човек остава с чувството, че той ще се бори с всички сили да направи и идната огромна крачка. А за какво това да не се случи и на олимпиадата в Пекин през 2022 година
създател: КОНСТАНТИН БОТУШАРОВ, " 24 часа "