Съвестта му заговори, но той не разбираше чужди езици | Милош ЗЯПКОВ
Милош Зяпков е роден през 1940 година в Ракитово. Баща му, анархист, е лежал в лагера Богданов дол, което поставя отпечатък върху сложния път на поета. Учи в Педагогическото учебно заведение във Велинград, а по-късно приключва задочно педагогика и литература в СУ " Св. Климент Охридски ". От 1957 година до края на живота си работи в ТВУ " М. Горки ", Ракитово. От дребен демонстрира артистични заложби - играе и рецитира в локалното читалище, написа стихове и сюжети, режисира и управлява кръжоци. Участва интензивно в демократичните промени след 1989 година Умира при неуточнен трагичен случай през юни, 1990 година Сътрудничил е в печата със сатирични и публицистични произведения, а през 1994 година Деян Неделчев печели първа премия на " Златният Орфей " с песента по негов текст " Къде си ти " (музика Хайгашод Агасян). Приживе Милош Зяпков на няколко пъти приготвя свои ръкописи, само че негови книги със стихове, прозаичност и ирония излизат едвам след гибелта му: " Не желаех да съм просто жив " (1992), " Събрани произведения " (2000; 2003). През юни 2008 година община Ракитово учреди Национална литературна премия “Милош Зяпков ” за лирика, прозаичност, комизъм и ирония.
За живота - от надарения наш създател с " опашати мисли ", " неочаквани фрази " и " изтървани изречения ".
(1940 ~ 1990)
Ако човек би трябвало да се учи от грешките си,
то моите родители би трябвало да се учат от мен.
***
Не хвърляй думите си напразно.
Може да ги отвее, където им е мястото.
***
Има стълби, при които метод на слизане
е единствено рухването.
***
От всяко дърво свирка не става, само че сопа...
***
Катастрофира при разминаване със себе си.
***
Няма умствен обсег при цялостен корем.
***
Под слънцето има място за всички,
само че под сянката - единствено за някои...
***
Хората пълзят, когато са дребни и когато желаят
да станат по-големи.
***
Преди богоизбрани,
в този момент - избрани отново.
***
Искате да си споделяме истината. Ех,
в случай че можеше посредством неистина.
***
Преди най-силно усещане
ми правеха дамите,
в този момент - цените.
***
Не питат кой си ти,
а с кого си на " ти ".
***
Надмина себе си, с цел да не е финален.
***
Виждал ли си ти значима птица да лети?
***
Съвестта му заприказва,
само че той не разбираше непознати езици.
***
Правоговорните неточности се срещат
най-често в мисленето.
***
Издигнах се в очите му,
тъй като паднах в краката му.
***
Ако се въртиш в кръг,
може да оставиш диря... пред себе си.
***
В някои случаи би трябвало да се изкривиш,
с цел да бъдеш прав.
***
От леките действия
последствията са най-тежки.
***
Трудният път не всеки път е прав,
само че правият път е постоянно сложен.
***
Ако оценяваш нещата вярно,
сметката ти съвсем постоянно е крива.
***
Ако един човек е кадърен на всичко, той не става за
нищо.
***
Да имаш правилен взор напълно не значи, че правилно
виждаш.
***
Когато репликите сред брачната половинка и брачна половинка
са по равно, те са в фамилен скандал.
***
Единствената жена, която поносим поради
друга жена, е тъщата.
Из " Събрани произведения " от Милош Зяпков, Изд. Хермес, 2000
Снимки: Public Republic
