Скандалът „Като антична трагедия“
Милиционерски вестник атакува Екатерина Каравелова По това време Веселин Йосифов държеше ножа и режеше хляба на българската публицистика Екатерина Каравелова е забележителна българка. Минала през всички превратности в новата ни история, тя оставя неизлечима следа. Когато склапя очи, даже Георги Димитров прави реверанс. С негово позволение е заровена зад църквата “Св. Седмочисленици ”. До своя брачен партньор Петко Каравелов. И ето, че тази почтена жена беше поругана. През 1985 година я атакува милиционерският вестник “Антени ”. На 23 януари основният редактор Веселин Йосифов излезе на първа страница със заповедническото заглавие “Престанете! ” Под него имаше текст с гора от удивителни. Всяко второ изречение завършваше с този препинателен знак. Йосифов по ювеналовски бичуваше сборника “Като антична покруса. Съдбата на Екатерина Каравелова и нейното семейство в писма, дневници, фотографии ”. Представени от Фани Дренкова под редакцията на проф. Филип Панайотов и Ангелина Пенева. Книгата се появи есента на предходната година. Заради упования интерес, издателство “Наука и изкуство ” я тиражира в 24 552 екземпляра. Веселин Йосифов заявява, че изхожда от “класово-партийния метод към предишното ни ” и отстоява “класово-партийния критерии за оценка на това минало ”. Тъй като няма пролетарска закваска, с Екатерина Каравелова трябвало да се внимава. Нейните изявления за Ботев, Стамболов, Яворов били зловредни. “С нищо не е пощаден и Захари Стоянов! ”, удря следващата удивителна той. “Дори в илюстрациите проличава този класово неприятелски метод ”, взира се в архивните фотографии ортодоксалният болшевик. “Позволявам си да запитам моите другари Елена Стателова и Ефрем Каранфилов, които са рецензенти на този алманах, за какво по този начин? ” Тук няма по какъв начин, поради граматическата норма създателят поставя въпросителна. Рецензентите резервираха галактическо безмълвие. На Веселин Йосифов отговори с “Отворено писмо ” Филип Панайотов: “Когато в последния брой на “Антени ” (от 23 януари) прочетох повелителното заглавие “Престанете! ”, помислих, че става въпрос за конкуренцията във въоръжаването или за новото разполагане на ракетите “Круз ” в Западна Европа. Щом зачетох обаче, разбрах, че Вашият яд е ориентиран против книгата “Като антична покруса ”, на която съм един от редакторите и създател на предговора. ” “Няма да престанем – опълчи се на догматиката професорът. – Не бива да преставаме да търсям неизровените още благосъстояния от нашата политическа и културна история, които все по-пълно и все по-цялостно ще разкриват удивителни мостри на подвиг, мъжество, неумолимо родолюбие, същински интернационализъм, либерализъм и хуманизъм. Това е наш дълг освен към нашите предходници, само че и пред идващите генерации. ” Панайотов прати писмото в “Антени ”. “Надявам се – означи той, – че като ръководител на нашия журналистически съюз Вие ще дадете образец на приемливост към другите отзиви и ще уважите законното право на отговор, като публикувате този текст без промени в един от най-близките броеве. ”
Има да чака! Слагам и аз една от Йосифовите удивителни. По това време Веселин Йосифов държеше ножа и режеше хляба на българската публицистика. Председател на Съюз на българските журналисти, член на Централен комитет на Българска комунистическа партия, депутат. И най-същественото – консултант на Тодор Живков. Всъщност велможа шут, който веселеше Първия. Според легендата Живков му се обаждал заран по телефона да му опише анекдот. След което в положително въодушевление тръгвал да ръководи страната. През 1971 година Веселин Йосифов пое основното редакторство на “Антени ”. Издание на Министерство на вътрешните работи за идеологическа агитация. Всички в управлението на вестника бяха с пагони, а основният криеше най-високия чин под цивилното сако. Филип Панайотов обаче се оказа костелив орех за служителя на публичния ред и музите. Професор по история на българската публицистика в университета, той беше и основен редактор на седмичника за книгата “АБВ ”. Неговото самообладание се изчерпа и на 5 февруари 1985 година даде публичност на писмото в своя вестник. Там четем: “Ако не намирате за нужно да почитате Екатерина Каравелова, уважавайте най-малко актуалните български читатели. Докога ще ги считаме за сукалчета, на които се поставя единствено сдъвкана храна, кашица от подбрани исторически обстоятелства, пюренце от банални истини? Те са образовани, висококултурни, задоволително добре готови, задоволително добре осведомени, с цел да се ориентират вярно и в по-сложни житейски ориси, и в по-субективни мемоари и изявления. ” Този звук озлоби Веселин Йосифов. Викаха му Весо Кучето, тъй като като надуши диря я следва, до момента в който не хване и умъртви плячката. Главният на “Антени ” нае Катя Цонкова, която беше писала за Екатерина Каравелова. Винаги с надълбоко поклонение в периодическия щемпел. “Родолюбивата Екатерина Каравелова ” е заглавието на нейна публикация от 1975 година в “Отечествен фронт ”. Сега обаче директивата е да бъде оплюта. На 20 март милиционерският вестник пусна откровена неистина: “По мотив на издадената наскоро от изд. “Наука и изкуство ” книга “Като антична покруса ” в редакцията на в. “Антени ” се получи обстойно ревю от Катя ЦОНКОВА, изучавала и работила с архива на Екатерина Каравелова и авторка на редица изявления за нея. ” Тоест, текстът не е поръчков, а персонална самодейност. Цели три страници отдели Йосифов на международно незнайната Цонкова. Каравелова я знаят и в Америка, където е ходила да разпространява България. “Не “антична покруса ”, а модерна имитация! ”, гласи заглавието, за което е прахосана скъпа хартия. Историята мълчи удивителната на Цонкова ли е, или е закована от Йосифов. Мисията на писанието беше да изкара Екатерина Каравелова царедворка с профашистки уклон. Елемент от по този начин наречения “монархо-фашизъм ”, какъвто не съществува. Доказателствен материал са цитати от нейната преписка с цар Фердинанд и Борис III. Главно честитки за празници и събития. Но тъй като в тях няма фашизъм, Цонкова акцентира на датировката. Например: “Обърнете внимание на датата 16. VI. 39 година – фашизмът шества по света, навечерието е на II международна война! Но нито дума за това! ” Каравелова е посещавала постоянно двореца, недоволства Цонкова. Тя посреща враждебно Октомврийската гражданска война, вади нескрито изследователката. Каравелова загатва в бележника си белогвардейската икона Врангел. Получава висока пенсия, с която си купува фусти и върви на опера. Но върхът на деградацията е, че танцува танго. “Специална експертиза по-късно откри, че думата е “Танчо ”, а не “Танго ”, посочи Филип Панайотов. “Нали съм учител по история на българската публицистика – написа професорът, – когато прочетох обявата на К. Ц. в “Антени ”, машинално подвигнах очи към календара. Оказа се, че сме в 1985 година А кой знае за какво имах възприятието, че сме в годините, когато Бай Ганьо прави публицистика, или при започване на века, когато се развихря булевардният щемпел, или в оня интервал, когато господстваха нрави, вечно наказани и отхвърлени от Априлския пленум през 1956 година ” Тъкмо бащата на априлската линия Тодор Живков постави точка на абсурда. В античната покруса, когато театралното деяние доста се обърка, боговете слизат от небето да оказват помощ на простосмъртните. Решават споровете с извънземен размах. “Като антична покруса ” приключи по същия метод. Следвайки класическата скица, Живков подреди без повече полемики да се спусне завесата. Защото спектакълът не беше от ония комедии, с които го веселеше Веселин Йосифов.
Има да чака! Слагам и аз една от Йосифовите удивителни. По това време Веселин Йосифов държеше ножа и режеше хляба на българската публицистика. Председател на Съюз на българските журналисти, член на Централен комитет на Българска комунистическа партия, депутат. И най-същественото – консултант на Тодор Живков. Всъщност велможа шут, който веселеше Първия. Според легендата Живков му се обаждал заран по телефона да му опише анекдот. След което в положително въодушевление тръгвал да ръководи страната. През 1971 година Веселин Йосифов пое основното редакторство на “Антени ”. Издание на Министерство на вътрешните работи за идеологическа агитация. Всички в управлението на вестника бяха с пагони, а основният криеше най-високия чин под цивилното сако. Филип Панайотов обаче се оказа костелив орех за служителя на публичния ред и музите. Професор по история на българската публицистика в университета, той беше и основен редактор на седмичника за книгата “АБВ ”. Неговото самообладание се изчерпа и на 5 февруари 1985 година даде публичност на писмото в своя вестник. Там четем: “Ако не намирате за нужно да почитате Екатерина Каравелова, уважавайте най-малко актуалните български читатели. Докога ще ги считаме за сукалчета, на които се поставя единствено сдъвкана храна, кашица от подбрани исторически обстоятелства, пюренце от банални истини? Те са образовани, висококултурни, задоволително добре готови, задоволително добре осведомени, с цел да се ориентират вярно и в по-сложни житейски ориси, и в по-субективни мемоари и изявления. ” Този звук озлоби Веселин Йосифов. Викаха му Весо Кучето, тъй като като надуши диря я следва, до момента в който не хване и умъртви плячката. Главният на “Антени ” нае Катя Цонкова, която беше писала за Екатерина Каравелова. Винаги с надълбоко поклонение в периодическия щемпел. “Родолюбивата Екатерина Каравелова ” е заглавието на нейна публикация от 1975 година в “Отечествен фронт ”. Сега обаче директивата е да бъде оплюта. На 20 март милиционерският вестник пусна откровена неистина: “По мотив на издадената наскоро от изд. “Наука и изкуство ” книга “Като антична покруса ” в редакцията на в. “Антени ” се получи обстойно ревю от Катя ЦОНКОВА, изучавала и работила с архива на Екатерина Каравелова и авторка на редица изявления за нея. ” Тоест, текстът не е поръчков, а персонална самодейност. Цели три страници отдели Йосифов на международно незнайната Цонкова. Каравелова я знаят и в Америка, където е ходила да разпространява България. “Не “антична покруса ”, а модерна имитация! ”, гласи заглавието, за което е прахосана скъпа хартия. Историята мълчи удивителната на Цонкова ли е, или е закована от Йосифов. Мисията на писанието беше да изкара Екатерина Каравелова царедворка с профашистки уклон. Елемент от по този начин наречения “монархо-фашизъм ”, какъвто не съществува. Доказателствен материал са цитати от нейната преписка с цар Фердинанд и Борис III. Главно честитки за празници и събития. Но тъй като в тях няма фашизъм, Цонкова акцентира на датировката. Например: “Обърнете внимание на датата 16. VI. 39 година – фашизмът шества по света, навечерието е на II международна война! Но нито дума за това! ” Каравелова е посещавала постоянно двореца, недоволства Цонкова. Тя посреща враждебно Октомврийската гражданска война, вади нескрито изследователката. Каравелова загатва в бележника си белогвардейската икона Врангел. Получава висока пенсия, с която си купува фусти и върви на опера. Но върхът на деградацията е, че танцува танго. “Специална експертиза по-късно откри, че думата е “Танчо ”, а не “Танго ”, посочи Филип Панайотов. “Нали съм учител по история на българската публицистика – написа професорът, – когато прочетох обявата на К. Ц. в “Антени ”, машинално подвигнах очи към календара. Оказа се, че сме в 1985 година А кой знае за какво имах възприятието, че сме в годините, когато Бай Ганьо прави публицистика, или при започване на века, когато се развихря булевардният щемпел, или в оня интервал, когато господстваха нрави, вечно наказани и отхвърлени от Априлския пленум през 1956 година ” Тъкмо бащата на априлската линия Тодор Живков постави точка на абсурда. В античната покруса, когато театралното деяние доста се обърка, боговете слизат от небето да оказват помощ на простосмъртните. Решават споровете с извънземен размах. “Като антична покруса ” приключи по същия метод. Следвайки класическата скица, Живков подреди без повече полемики да се спусне завесата. Защото спектакълът не беше от ония комедии, с които го веселеше Веселин Йосифов.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ