Защо Ердоган създаде първата държавно организирана хуманитарна криза
Милион и половина сирийци край Турция не трансформираха решението си да остави южната граница затворена за доста от тях. Анкара обаче отвори северозападната и даже оказа помощ - с рейсове и други ограничения - на хиляди, поискали да стигнат до Европейския съюз.
За близкоизточното издание " Араб нюз " някогашният дипломат на Европейски Съюз в Турция и посланик със забележителни достижения Марк Пиерини споделя, че това е първата проведена от държавно управление филантропична рецесия. " Това затруднява разговора, " споделя Пиерини, който в този момент работи за мозъчния концерн " Карнеги Европа ".
За какво, в случай че не за разговор, ѝ е нужно на Турция да подтиква мигрантите да се насочат към границата и да води същинска словесна борба с европейски страни и най-много Гърция?
" Дневник " обобщава аргументите, споменавани от специалисти в западни и районни издания през последната седмица.
Военен ангажимент
Турция към този момент е давала сигнал, че желае НАТО да укрепи турската въздушна защита в Северна Сирия - стъпка, която би сдържала и дейностите на Русия в Идлиб. Такъв ангажимент съобщи генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг още в петък, когато посланици на страните членки се събраха изключително по искане на Турция.
Европейски посланик, поискал анонимност, обаче съобщи за " Ройтерс " в понеделник, че Турция желае още " военна поддръжка ", а Европа надали е в положение да даде такава.
Още пари
Турция постоянно атакува Европейски Съюз, че бави отпущането на помощта от 6 милиарда $, обещана поради грижите за сирийските бежанци със договорка от 2016 година Забавянето обаче може да се окаже единствено видимо (подробности четете тук).
Въпреки това, на фона на продължаващи изказвания, че Анкара е вложила минимум 40 милиарда $ в бежанската си политика, европейските водачи разискват разновидността да провиснал още. Германия направи сходно предложение още преди месец, само че то се отнасяше главно за провинция Идлиб и бе на стойност към 25 млн. евро. Вчера външният министър Хайко Маас позволи, че страната може да задели 100 млн., само че при избрани условия.
Ердоган твърди, че Турция " към този момент не желае " парите, които ѝ се поставят по договорката. Докато обаче той насочва острите си послания - за външна и вътрешна аудитория - съгласно разнообразни организации като " Ройтерс " и " Франс прес " или европейски издания водачите разискват даване на помощи сред 60 и 500 млн. евро за сирийските бежанци в Турция и следените от нея територии в Северна Сирия. Дали Анкара би отхвърлила тези средства, откакто толкоз постоянно приканва Европа да " съблюдава обещанието си " и да даде парите, вместо да демонстрира двоен стандарт и да отпуска бързо за своите членки (Гърция), а да се бави в покупко-продажбите с трети страни?
Дипломация
Анкара от дълго време приказва за потребността от по-активна европейска роля в дипломацията за Сирия и апели за помирение. Опитите да канцлера Ангела Меркел и президента Еманюел Макрон да въздействат върху съветския президент Владимир Путин обаче са със противоречив резултат. Такива са и досегашни ограничения като глобите против Русия поради Украйна и частично по тази причина разискванията им на срещи на европейски министри и водачи не приключват с приемане на сходни ограничавания.
Вчера, след съглашението сред Путин и Ердоган, президентският представител Ибрахим Калън сподели, че Европа би трябвало да си извърши обещанията и е нужна " цялостна поддръжка ". Според основания в Истанбул откривател Али Бакеер, помолен да разтълкува настояванията на Анкара, става дума за поддръжка за основаване на зони за сигурност за сирийските бежанци, съблюдаване на " двустранните съглашения " (например договорката за бежанците) и " справяне с корена на казуса - напън върху Асад, Иран и Русия ". Европейската външна политика обаче с времето се оказа разграничена и по тези въпроси.
Отвличане на вниманието или сближение?
Външната политика и взаимоотношението със страните, които с годините се оказаха все по-голямо предизвикателство за Турция - арабският свят, Русия, Европейски Съюз, Съединени американски щати - отклоняват вниманието от към момента не изключително положителната икономическа обстановка, от обществените проблеми, от недоволството, намерило израз в избирането (два пъти) на Екрем Имамоглу за кмет на Истанбул предходната година.
Анализатори от време на време пределят Европа като " пленник на Турция " поради съглашението с мигрантите и виждат проявяване на това в сегашната обстановка. И Анкара обаче виждат блока като мотив за неодобрение, тъй като интеграцията с него е неизпълнена цел - няма триумфи, които Ердоган да може да си зашие като брошка, нито в прегворите за участие, нито в митническия съюз или визовия режим; с упадъка на демокрацията там Турция дава задоволително мотиви на Европейски Съюз да не ѝ дава тези награди. Отварянето на границата единствено понижава възможностите за смяна в отношението на Европа, написа " Форин полиси ".
Сега обаче голям брой изявления измежду турците в обществените мрежи са ориентирани към Европа, която не проявявала взаимност с компликациите на Турция за сирийските бежанци, в противен случай, показвала двойни стандарти, расизъм и ксенофобия. " Пускането " на бежанците към Европа (ако Европейски Съюз също отвори " своите врати " по логиката на Ердоган) на доктрина взема решение и казусът с напрежението, подбудено поради икономическото съревнование сред милионите сирийци и най-бедните в турското общество.
За близкоизточното издание " Араб нюз " някогашният дипломат на Европейски Съюз в Турция и посланик със забележителни достижения Марк Пиерини споделя, че това е първата проведена от държавно управление филантропична рецесия. " Това затруднява разговора, " споделя Пиерини, който в този момент работи за мозъчния концерн " Карнеги Европа ".
За какво, в случай че не за разговор, ѝ е нужно на Турция да подтиква мигрантите да се насочат към границата и да води същинска словесна борба с европейски страни и най-много Гърция?
" Дневник " обобщава аргументите, споменавани от специалисти в западни и районни издания през последната седмица.
Военен ангажимент
Турция към този момент е давала сигнал, че желае НАТО да укрепи турската въздушна защита в Северна Сирия - стъпка, която би сдържала и дейностите на Русия в Идлиб. Такъв ангажимент съобщи генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг още в петък, когато посланици на страните членки се събраха изключително по искане на Турция.
Европейски посланик, поискал анонимност, обаче съобщи за " Ройтерс " в понеделник, че Турция желае още " военна поддръжка ", а Европа надали е в положение да даде такава.
Още пари
Турция постоянно атакува Европейски Съюз, че бави отпущането на помощта от 6 милиарда $, обещана поради грижите за сирийските бежанци със договорка от 2016 година Забавянето обаче може да се окаже единствено видимо (подробности четете тук).
Въпреки това, на фона на продължаващи изказвания, че Анкара е вложила минимум 40 милиарда $ в бежанската си политика, европейските водачи разискват разновидността да провиснал още. Германия направи сходно предложение още преди месец, само че то се отнасяше главно за провинция Идлиб и бе на стойност към 25 млн. евро. Вчера външният министър Хайко Маас позволи, че страната може да задели 100 млн., само че при избрани условия.
Ердоган твърди, че Турция " към този момент не желае " парите, които ѝ се поставят по договорката. Докато обаче той насочва острите си послания - за външна и вътрешна аудитория - съгласно разнообразни организации като " Ройтерс " и " Франс прес " или европейски издания водачите разискват даване на помощи сред 60 и 500 млн. евро за сирийските бежанци в Турция и следените от нея територии в Северна Сирия. Дали Анкара би отхвърлила тези средства, откакто толкоз постоянно приканва Европа да " съблюдава обещанието си " и да даде парите, вместо да демонстрира двоен стандарт и да отпуска бързо за своите членки (Гърция), а да се бави в покупко-продажбите с трети страни?
Дипломация
Анкара от дълго време приказва за потребността от по-активна европейска роля в дипломацията за Сирия и апели за помирение. Опитите да канцлера Ангела Меркел и президента Еманюел Макрон да въздействат върху съветския президент Владимир Путин обаче са със противоречив резултат. Такива са и досегашни ограничения като глобите против Русия поради Украйна и частично по тази причина разискванията им на срещи на европейски министри и водачи не приключват с приемане на сходни ограничавания.
Вчера, след съглашението сред Путин и Ердоган, президентският представител Ибрахим Калън сподели, че Европа би трябвало да си извърши обещанията и е нужна " цялостна поддръжка ". Според основания в Истанбул откривател Али Бакеер, помолен да разтълкува настояванията на Анкара, става дума за поддръжка за основаване на зони за сигурност за сирийските бежанци, съблюдаване на " двустранните съглашения " (например договорката за бежанците) и " справяне с корена на казуса - напън върху Асад, Иран и Русия ". Европейската външна политика обаче с времето се оказа разграничена и по тези въпроси.
Отвличане на вниманието или сближение?
Външната политика и взаимоотношението със страните, които с годините се оказаха все по-голямо предизвикателство за Турция - арабският свят, Русия, Европейски Съюз, Съединени американски щати - отклоняват вниманието от към момента не изключително положителната икономическа обстановка, от обществените проблеми, от недоволството, намерило израз в избирането (два пъти) на Екрем Имамоглу за кмет на Истанбул предходната година.
Анализатори от време на време пределят Европа като " пленник на Турция " поради съглашението с мигрантите и виждат проявяване на това в сегашната обстановка. И Анкара обаче виждат блока като мотив за неодобрение, тъй като интеграцията с него е неизпълнена цел - няма триумфи, които Ердоган да може да си зашие като брошка, нито в прегворите за участие, нито в митническия съюз или визовия режим; с упадъка на демокрацията там Турция дава задоволително мотиви на Европейски Съюз да не ѝ дава тези награди. Отварянето на границата единствено понижава възможностите за смяна в отношението на Европа, написа " Форин полиси ".
Сега обаче голям брой изявления измежду турците в обществените мрежи са ориентирани към Европа, която не проявявала взаимност с компликациите на Турция за сирийските бежанци, в противен случай, показвала двойни стандарти, расизъм и ксенофобия. " Пускането " на бежанците към Европа (ако Европейски Съюз също отвори " своите врати " по логиката на Ердоган) на доктрина взема решение и казусът с напрежението, подбудено поради икономическото съревнование сред милионите сирийци и най-бедните в турското общество.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ