Новите скандали около Донарума вредят на всички замесени
Милан се нуждаеше от това, колкото фабрика за кондоми се нуждае от таралеж.
Отборът сега е 7-ми в Серия А, на 11 точки (14 при победа на Рома в отсрочения мач) от зона ШЛ на таблицата. УЕФА още не е оповестила дали ще даде на клуба право да взе участие в евротурнирите следващата година и в случай че не го стори (шансовете за това са големи), ще наложи съглашение, което би лимитирало харчовете за нови играчи и може би би донесло също санкция и други рестрикции.
После иде ред на обстановката към собствеността. Клубът интензивно търси и нови вложители, и нова банка, която да рефинансира чудовищния заем, чийто падеж е през октомври следващата година. И в случай че това не е задоволително, отново се стигна до скандал към най-ценния актив от състава – 18-годишния вратар Джанлуиджи Донарума.
Адвокатите на свръхталантливия вратар документално се обърнаха към клуба с изказванието, че удължението на контракта му, подписано това лято, е станало под напън и въздействието на стрес. Ако отнесат случая до арбитраж (и спечелят), контрактът ще престане да е в действие и Джиджо ще бъде свободен сътрудник през юни. Нещо повече: оказа се, че неустойката по клаузата за анулиране в новия контракт – 70 млн. евро при класиране на Милан за ШЛ и 40 млн. при некласиране – в действителност по този начин и не е била записана в италианската Професионална футболна лига.
С други думи, обстановката може да бъде разказана като „ великански хаос”, с цел да не използваме една по-непристойна дума. Тъй че по какъв начин стигнахме дотук?
Приказката стартира доскоро повече от една година. Направилият своя дебют на 16 години за Милан и няколко месеца по-късно за мъжкия народен тим на Италия Донарума тогава още играеше с първичния си младежки договор с годишна заплата от към 50 000 евро. „ И росонери”, естествено, натискаха да му дадат нов контракт, тъй като този изтичаше през юни 2018 година. Заради несигурността към клуба обаче (Ли Йонхон най-после въпреки всичко реализира покупката на Милан за 740 млн. евро, само че след платения депозит дваж изтърва крайния период за превеждането на цялата сума) сътрудникът на играча – Мино Райола, отсрочи договарянията с ясното схващане, че колкото повече клиентът му се приближава до статута си на „ Босман”, толкоз по-силна става позицията му.
Нещата толкоз загрубяха, че през юни (въпреки че в това време Ли взе контрола над клуба с помощта на мегазаем от Елиът Мениджмънт) Райола стигна до такава степен да отсече, че Донарума няма да преподпише. Това накара някои от тифозите да нарекат някогашния си любим „ Доларума”, а шведските последователи на отбора го засипаха с подправени доларови банкноти по време на европейското състезание за младежи до-21.
Месец по-късно, през юли, до договорка въпреки всичко се стигна, откакто Милан стори всичко допустимо да убеди гения и неговото семейство. Джиджо преподписа за още четири години до 2021-ва, като получи голямо нарастване на заплатата до към 12 млн. евро бруто, а по-големият му брат Антонио (също вратар) също преподписа като свободен сътрудник против към 2 млн. евро годишно. Добави се и гореспоменатата уговорка за анулиране. И тук нещата избуяха в две разнообразни направления.
Първата визира самата уговорка. Поради аргументи, за които можем единствено да спекулираме, тя по този начин и не бе записана и няма законово деяние в границите на Италия, въпреки че важи в страните под юрисдикцията на ФИФА, стига да са съгласни и двете страни. Това значи, най-малко на доктрина, че клаузата може да бъде задействана от задграничен клуб.
Според един добре осведомен с тази материя състезателен юрист, сходна договорка би била доста комплицирана и изпълнена с въпросителни, изключително откакто няма общоприета норма за сходни клаузи в италианската спортна юриспруденция, за разлика да вземем за пример от Испания, където договорката за Неймар се случи доста бързо.
Според разпоредбите в Италия сходни клаузи би трябвало да се записват от клуба в избран период. Ако това не се случи, играчът или неговите представители могат да го сторят. В случая с Донарума никоя от двете страни не направи регистрацията на клаузата, евентуално тъй като всяка от тях е сметнала това за свое преимущество.
Второ значимо нещо е, че представителите на вратаря се свързаха с Милан много пъти в края на септември т.г., с цел да се жалват от оказания от клуба напън към играча да преподпише. Милан отговори с публично изказване, в което се споделя, че Донарума е значим състезателен и стопански актив с договора си до 2021 година и разговорът с него постоянно е „ позитивен” и „ отворен”.
Райола може да апелира в арбитражен арбитражен съд в опит да анулира контракта и младежът да стане свободен сътрудник през юни следващата година. Според професора по право и арбитър в Спортния трибунал Фабио Юдика задачата е сложна, защото играчът е този, който ще би трябвало да потвърждава, че е бил притиснат. Тази опция обаче въпреки всичко не предвещава нищо положително за Милан.
Това един от най-важните ти играчи (и най-ценният ти актив) да заплашва да те съди и да те упреква в практикуване на напън за преподписване не оказва помощ за чистотата на имиджа ти. Особено в миг когато търсиш трескаво вложители и се опитваш да убедиш органа по Финансов клубен надзор на УЕФА, че имаш постоянен проект за бъдещето.
Затова и не е изненадващо, че Донарума към този момент е свързван с клубове от ранга на Реал Мадрид и Пари Сен Жермен, на които би им пристигнало дюшеш вземането на подобен талантлив млад вратар. Най-поразителното обаче е това, че той би бил склонен да попадне в месомелачката на медиите и почитателите за повторно толкоз скоро след юнските събития.
Не познавам Донарума персонално. Може пък той да е с ледена кръв и индиферентен, само че поради реакциите му през юни и тази седмица, когато трябваше да бъде утешаван от Леонардо Бонучи, е мъчно човек да си показа, че е желал да преживее още веднъж това изтезание и понасянето на етикета „ лаком злодей”. Феновете всекидневно най-после прощават… въпреки че не всеки път не помнят. Следващите месеци обаче дават обещание да са бурни за младока, а това не е положително за Милан на игрището.
После е ред и на финансовия аспект. Ако е отглеждан вярно, Джиджо става актив за може би към 100 млн. евро. За задачата обаче би трябвало да бъде държан благополучен и спокоен, което може да се случи единствено със постоянен Милан, движещ се задоволително бързо в вярната посока. Точно в този момент ситуацията не е такова.
Що се отнася до Райола, той си работи в нормалния жанр – суперагент, който е подготвен да води война за своите клиенти: от Златан Ибрахимович до Ромелу Лукаку, от Пол Погба до Марко Верати. Няма смисъл човек да вини него или методите му, още повече че клубовете с удоволствие го търсят за съдружник, когато им е необходим да им докара състезател или голяма трансферна сума.
Милан си заплаща цената за протаканата промяна на собствеността и за неуспеха си в преподписването на контракта надалеч по-рано. Тъй че на какво може да се надява? Освен в случай че не се получи неочаквана смяна на желанието на момчето (немного евентуално, само че не и невероятно поради това какви странни птици са футболистите), най-хубавият излаз наподобява
приемане на тлъста сума. Защо ли? Защото не е в най-хубавия интерес на Райола да не унижава повече Милан. Все отново по някое време може да изиска още веднъж да върти бизнес с клуба.
Клаузата с наказателна клауза от 40 млн. евро при некласиране на „ и росонери” за Шампионската лига служи единствено за насочна точка на този стадий. Даден заинтригуван покупател, който е наясно с желанието на Донарума да отиде в неговите редици, може да предложи малко от горната страна, да вземем за пример 50-60 млн. евро, и да избегне гледането под лупа на договорката от ФИФА и правосъдните разправии. На това разчита Райола и може би е и най-хубавият сюжет за Милан.
При всяко състояние това е последното нещо, от което клубът се нуждаеше тъкмо в този момент.
Габриеле Маркоти, ESPN
Отборът сега е 7-ми в Серия А, на 11 точки (14 при победа на Рома в отсрочения мач) от зона ШЛ на таблицата. УЕФА още не е оповестила дали ще даде на клуба право да взе участие в евротурнирите следващата година и в случай че не го стори (шансовете за това са големи), ще наложи съглашение, което би лимитирало харчовете за нови играчи и може би би донесло също санкция и други рестрикции.
После иде ред на обстановката към собствеността. Клубът интензивно търси и нови вложители, и нова банка, която да рефинансира чудовищния заем, чийто падеж е през октомври следващата година. И в случай че това не е задоволително, отново се стигна до скандал към най-ценния актив от състава – 18-годишния вратар Джанлуиджи Донарума.
Адвокатите на свръхталантливия вратар документално се обърнаха към клуба с изказванието, че удължението на контракта му, подписано това лято, е станало под напън и въздействието на стрес. Ако отнесат случая до арбитраж (и спечелят), контрактът ще престане да е в действие и Джиджо ще бъде свободен сътрудник през юни. Нещо повече: оказа се, че неустойката по клаузата за анулиране в новия контракт – 70 млн. евро при класиране на Милан за ШЛ и 40 млн. при некласиране – в действителност по този начин и не е била записана в италианската Професионална футболна лига.
С други думи, обстановката може да бъде разказана като „ великански хаос”, с цел да не използваме една по-непристойна дума. Тъй че по какъв начин стигнахме дотук?
Приказката стартира доскоро повече от една година. Направилият своя дебют на 16 години за Милан и няколко месеца по-късно за мъжкия народен тим на Италия Донарума тогава още играеше с първичния си младежки договор с годишна заплата от към 50 000 евро. „ И росонери”, естествено, натискаха да му дадат нов контракт, тъй като този изтичаше през юни 2018 година. Заради несигурността към клуба обаче (Ли Йонхон най-после въпреки всичко реализира покупката на Милан за 740 млн. евро, само че след платения депозит дваж изтърва крайния период за превеждането на цялата сума) сътрудникът на играча – Мино Райола, отсрочи договарянията с ясното схващане, че колкото повече клиентът му се приближава до статута си на „ Босман”, толкоз по-силна става позицията му.
Нещата толкоз загрубяха, че през юни (въпреки че в това време Ли взе контрола над клуба с помощта на мегазаем от Елиът Мениджмънт) Райола стигна до такава степен да отсече, че Донарума няма да преподпише. Това накара някои от тифозите да нарекат някогашния си любим „ Доларума”, а шведските последователи на отбора го засипаха с подправени доларови банкноти по време на европейското състезание за младежи до-21.
Месец по-късно, през юли, до договорка въпреки всичко се стигна, откакто Милан стори всичко допустимо да убеди гения и неговото семейство. Джиджо преподписа за още четири години до 2021-ва, като получи голямо нарастване на заплатата до към 12 млн. евро бруто, а по-големият му брат Антонио (също вратар) също преподписа като свободен сътрудник против към 2 млн. евро годишно. Добави се и гореспоменатата уговорка за анулиране. И тук нещата избуяха в две разнообразни направления.
Първата визира самата уговорка. Поради аргументи, за които можем единствено да спекулираме, тя по този начин и не бе записана и няма законово деяние в границите на Италия, въпреки че важи в страните под юрисдикцията на ФИФА, стига да са съгласни и двете страни. Това значи, най-малко на доктрина, че клаузата може да бъде задействана от задграничен клуб.
Според един добре осведомен с тази материя състезателен юрист, сходна договорка би била доста комплицирана и изпълнена с въпросителни, изключително откакто няма общоприета норма за сходни клаузи в италианската спортна юриспруденция, за разлика да вземем за пример от Испания, където договорката за Неймар се случи доста бързо.
Според разпоредбите в Италия сходни клаузи би трябвало да се записват от клуба в избран период. Ако това не се случи, играчът или неговите представители могат да го сторят. В случая с Донарума никоя от двете страни не направи регистрацията на клаузата, евентуално тъй като всяка от тях е сметнала това за свое преимущество.
Второ значимо нещо е, че представителите на вратаря се свързаха с Милан много пъти в края на септември т.г., с цел да се жалват от оказания от клуба напън към играча да преподпише. Милан отговори с публично изказване, в което се споделя, че Донарума е значим състезателен и стопански актив с договора си до 2021 година и разговорът с него постоянно е „ позитивен” и „ отворен”.
Райола може да апелира в арбитражен арбитражен съд в опит да анулира контракта и младежът да стане свободен сътрудник през юни следващата година. Според професора по право и арбитър в Спортния трибунал Фабио Юдика задачата е сложна, защото играчът е този, който ще би трябвало да потвърждава, че е бил притиснат. Тази опция обаче въпреки всичко не предвещава нищо положително за Милан.
Това един от най-важните ти играчи (и най-ценният ти актив) да заплашва да те съди и да те упреква в практикуване на напън за преподписване не оказва помощ за чистотата на имиджа ти. Особено в миг когато търсиш трескаво вложители и се опитваш да убедиш органа по Финансов клубен надзор на УЕФА, че имаш постоянен проект за бъдещето.
Затова и не е изненадващо, че Донарума към този момент е свързван с клубове от ранга на Реал Мадрид и Пари Сен Жермен, на които би им пристигнало дюшеш вземането на подобен талантлив млад вратар. Най-поразителното обаче е това, че той би бил склонен да попадне в месомелачката на медиите и почитателите за повторно толкоз скоро след юнските събития.
Не познавам Донарума персонално. Може пък той да е с ледена кръв и индиферентен, само че поради реакциите му през юни и тази седмица, когато трябваше да бъде утешаван от Леонардо Бонучи, е мъчно човек да си показа, че е желал да преживее още веднъж това изтезание и понасянето на етикета „ лаком злодей”. Феновете всекидневно най-после прощават… въпреки че не всеки път не помнят. Следващите месеци обаче дават обещание да са бурни за младока, а това не е положително за Милан на игрището.
После е ред и на финансовия аспект. Ако е отглеждан вярно, Джиджо става актив за може би към 100 млн. евро. За задачата обаче би трябвало да бъде държан благополучен и спокоен, което може да се случи единствено със постоянен Милан, движещ се задоволително бързо в вярната посока. Точно в този момент ситуацията не е такова.
Що се отнася до Райола, той си работи в нормалния жанр – суперагент, който е подготвен да води война за своите клиенти: от Златан Ибрахимович до Ромелу Лукаку, от Пол Погба до Марко Верати. Няма смисъл човек да вини него или методите му, още повече че клубовете с удоволствие го търсят за съдружник, когато им е необходим да им докара състезател или голяма трансферна сума.
Милан си заплаща цената за протаканата промяна на собствеността и за неуспеха си в преподписването на контракта надалеч по-рано. Тъй че на какво може да се надява? Освен в случай че не се получи неочаквана смяна на желанието на момчето (немного евентуално, само че не и невероятно поради това какви странни птици са футболистите), най-хубавият излаз наподобява
приемане на тлъста сума. Защо ли? Защото не е в най-хубавия интерес на Райола да не унижава повече Милан. Все отново по някое време може да изиска още веднъж да върти бизнес с клуба. Клаузата с наказателна клауза от 40 млн. евро при некласиране на „ и росонери” за Шампионската лига служи единствено за насочна точка на този стадий. Даден заинтригуван покупател, който е наясно с желанието на Донарума да отиде в неговите редици, може да предложи малко от горната страна, да вземем за пример 50-60 млн. евро, и да избегне гледането под лупа на договорката от ФИФА и правосъдните разправии. На това разчита Райола и може би е и най-хубавият сюжет за Милан.
При всяко състояние това е последното нещо, от което клубът се нуждаеше тъкмо в този момент.
Габриеле Маркоти, ESPN
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ