Михаил Христов е ученик на 15 години, когато губи ръцете

Михаил Христов е възпитаник на 15 години, когато губи ръцете си след тежък случай с високоволтова дъга, отделила се от трансформатор. Горните му крака са ампутирани поради тежките изгаряния, само че младежът не се отчайва, а взема решение да се бори за пълностоен живот. Насочва се към спорта и жъне триумфи в леката атлетика за хора с увреждания. Днес зад тила му има 3 международни трофеи, 8 ремонти на европейски върхове и ред други достижения.

Поводът „ Уикенд “ да интервюира 33-годишния състезател, протезист и някогашен депутат от Българска социалистическа партия тъкмо в този миг е новият филм на Башар Рахал и Ники Илиев. В драмата „ Без крила ” е разказан животът на героичния параолимпиец, а основната роля се извършва от Наум Шопов.

 

- Михаил, по какъв начин се почувствахте, когато изгледахте кино лентата „ Без крила ”, в който е разказан вашият живот?

- Останах извънредно впечатлен. Навя ми мемоари. Филмът е ужасно въздействащ - видях доста разплакани фенове в публиката след финалните надписи. Българите би трябвало да схванат, че има и разнообразни хора, такива като мен.

- Имаше ли вид вие да изиграете себе си във кино лентата, а не Наум Шопов да е в основната роля?

- Ако филмът пожъне триумф и решат за му създадат продължение, бих изиграл себе си. Няколко пъти с режисьора Ники Илиев сме се шегували, че във втората част аз ще поема ролята. Бих го направил, ще бъде доста забавно. Впрочем в някои от сцените в „ Без крила ” аз вземам участие като американски играч.

- На 15 години губите ръцете си след случай. Колко време продължи лекуването ви? Имахте ли депресивни моменти?

- Три месеца прекарах в болничното заведение. Там ми даваха успокоителни, които притъпяваха възприятието ми какво се случва с мен. Знаех единствено, че имам два разновидността. Единият беше да съм човек с увреждания, който не прави нищо и чака държавната система да го поддържа. Вторият - да продължа напред. Избрах да се боря. Мечтател съм и постоянно съм се опитвал да надскоча себе си. Станалото беше реалност и не можех да го трансформира по никакъв метод.

- Как приемахте втренчените в протезите ви погледи?

- Има три вида хора. Едните гледат надолу в земята, когато вървят. Другите са насочили погледите си към отсрещните хора, а третите - право напред и не обръщат внимание на близките. В началото нямах протези и носех риза с дълъг ръкав. Виждах ориентираните към мен погледи и тогава взех решение да виждам единствено напряко, да не обръщам внимание на нищо друго. Това действително ме избави да не се отчая, че нямам две ръце и че постоянно ще има вторачени в мен очи.

- Какво се промени, когато ви направиха първите протези?

- Беше ме позор, че имам протези, макар че моите бяха много реалистични. Притеснявах се. Веднъж вуйна ми предложи да излезем на кафе. Отидохме и в заведението забелязах, че хората от близките маси съвсем не ми обръщаха внимание. С времето осъзнах, че бъркам, криейки с протезите обстоятелството, че нямам ръце. Взех решение да махна лявата, която така и така не ми беше комфортна, а и не беше функционална. Протезата на дясната ръка ми е нужна. С нея пазаря, карам, карам АТV...  Мечтата ми беше да имам пистов мотор, само че не може да го карам без лява ръка. Купих си електрически.

- Редовно ли си карате мотора?

- С приятелката ми Божидара сключихме брак. Тогава си споделих, че отсега нататък би трябвало да мисля и за брачната половинка си. Една купчина ламарини не ми е по-важна от дамата и детето. Напролет ще продам мотора с благотворителна цел, с цел да бъдат направени протези на хора, които не разполагат с финансови благоприятни условия.

- Параолимпийската състезателка Стела Енева ви насочва към спорта. Трудности по време на тренировките срещал ли сте?

- За параолимпиадата в Лондон имах затрупан норматив, само че от федерацията ми споделиха, че съм още млад и е по-добре да изчакаме за след 4 години. След това покрих норматива и за игрите в Рио де Жанейро, само че отново не ми разрешиха да отпътува. Миналата година бях решил да се връщам в спорта. Преди олимпиадата станах вицеевропейски първенец. С треньора ми Георги Гетов гледахме клип и видяхме, че петият играч от Беларус участва на параолимпиадата, което не беше разумно. Тогава си споделих, че избирам да не се боря с вятърни мелници. Започнах да упражнявам таекуондо, което е пердах с крайници. Станах трети на европейското. Това обаче е много нападателен спорт с доста травми и реших, че ще спра да се занимавам с него и ще оказвам помощ на хората, правейки протези.

- Редовно ли ви превеждаха наградите след участия и победи в надпревари?

- Не. Благодарение на спонсорите съм успявал да се сготвям като професионален състезател. Отивам да вземем за пример на международно в Холандия и ставам първи. Тогава наградите бяха към 25 000 – 30 000 лв.. Очаквам 5 месеца да взема парите. Да, но не! Нямам награда, която да е била изплатена в естествен период.

- Бяхте и народен представител. Как влязохте в политиката?

- Стана изцяло инцидентно влизането ми в политиката. Имах контракт с огромна компания, която искаше да ми финансира зала, с цел да упражнявам хора с увреждания. Предложиха ми 50 000 лв. като старт. По това време започнах да създавам и протезата си. Познавах политика Драгомир Стойнев и взех решение да го попитам за една европейска стратегия за финансиране на планове за протезирането. При срещата ни той ми изясни, че ще ми спомага. На бюрото му имаше брошура на предизборна компания. Разгледах я и видях, че не е написано нищо за хората с увреждания. След това пристигна и Корнелия Нинова, която ме погледна и сподели: „ Драго, желая го! ”. Видяхме се и с Кирил Добрев, който пожела да ме вкара в листите като втори след Корнелия. Така станах народен представител в Народното събрание. Влязох в Народното събрание с концепцията да се боря за хората с увреждания.

- Какво успяхте да постигнете като политик?

- Българска социалистическа партия имаше два законопроекта за хора с увреждания, признати с цялостно болшинство. Бяха по моя самодейност и с поддръжката на още двама сътрудници. Кооперирах се с другите партии. Говорех си с тях обикновено, човешки. Бяхме в комисията по вътрешните работи и Цветан Цветанов сподели: „ Колеги от Българска социалистическа партия, виждате ли, че при обикновено отношение към нас нещата ви се получават? ”.

- Защо се отказахте от политиката?

- Не бих споделил, че съм се отказал. Махнах се. Решенията би трябвало да се вземат от всички в партията, а не от един човек. Това е и повода Корнелия Нинова през днешния ден да я няма. Не може да се обграждаш с лакеи и да очакваш нещата да се получават. Корнелия е добър политик, само че взимащ неверни решения. Сред тях е и това аз да не съм в Народното събрание. Внесох един законопроект, само че тя ми сподели, че няма да го вкара. Как по този начин няма да го вкара? Аз съм пристигнал да правя работа в Народното събрание, а не някой да ми споделя какво да върша! Беше се обкръжила с... хайде да не споделям какви хора. Котката, за разлика от хората, лиже единствено личния си гъз.

- Мислил ли сте да се присъедините към друга партия?

- Имал съм оферти от други партии, които съм отхвърлял. Това е било неточност, тъй като без мен доста неща за хората с увреждания нямаше да се случат, а има и още, което би трябвало да се направи. Когато „ Продължаваме Промяната ” се появиха в политиката, имахме среща, на която им предложих да им оказа помощ, да се причисля към тях. Те ми отвърнаха: „ Нали знаеш, че няма по какъв начин да те вкараме в листите? Наясно си какво е политическото ти минало. ”. Обясних им, че в Българска социалистическа партия съм бил от гражданската квота. Между другото, през годините са ми казвали някои хора, че съм политически рисков. Имам лидерски качества и не могат да ме управляват, а не съм и финансово предразположен. Като народен представител ми предлагаха 50 000 лв., с цел да вкарам законопроект. „ Парите не ме интересуват! Дайте да видя плана ”, отвърнах. Законът, който желаеха, беше цялостна нелепост!

- Споменахте, че към този момент сте женен. Откога?

- С Божидара се оженихме на 1 ноември. Познаваме се от доста години. Един от братята ми беше стюард, а тя допреди 8 месеца работеше като стюардеса. Така се получиха нещата - видяхме се и заживяхме дружно. Една вечер просто я попитах дали желае да се оженим. Подписахме през есента, а на рождения ми ден - 18 май, ще сключим и църковен брак. Работим и по въпроса за дете. 

- Защо се разделихте с предходната си другарка Ангелина, която имаше зад тила си брак с спечелилия от „ Биг Брадър 4 ” Георги Алурков?

- С Ангелина изкарахме 3 години. Тя ми беше консултант, когато бях депутат. Помагала ми е с каквото може. След като се разделихме поради несходство в характерите, нямаше потребност да се напрягаме ненужно, по тази причина приключихме всевъзможни връзки, даже и служебните. Нямам неприятни усеща към нея, само че не си поддържаме връзка, тъй като по този начин сме решили и двамата.

- Някога желал ли сте да знаете какво ще ви сервира бъдещето? Ходил ли сте по гадателки, по врачки?

- Баба ми преди години е занесла моя фотография на своя другарка гледачка. Когато видяла фотографията, дамата възкликнала: „ Ау, какво хубаво момче! Но за какво не му виждам ръцете? ”. След случая отидох при въпросната пророчица и тя ми сподели, че ще стана доста прочут, че ще пътувам из целия свят, а в един миг ще стартира да оказвам помощ на хората като мен. Тогава не разбирах по какъв начин човек без ръце може да бъде в помощ на други. След политиката се върнах за малко в родния си град, след което се открих за непрекъснато в София. Намерих метод да протезирам, даже бях един от първите, които купиха 3D принтер в България. Бизнеспартньорът ми доста ми оказва помощ. Имаме и едно момче, което е на образование в Турция – специализира там за протези на долни крака.