Хиляди ранени и недостиг на лекари в Украйна
Михаел Швирц, „ Ню Йорк Таймс”
Дни след нахлуването на съветските войски Ярослав Бохак, млад сърдечносъдов хирург, е вкъщи със фамилията си в релативно безвредната Западна Украйна, когато негов сътрудник се обажда обезверено от източната част на страната и го моли да пристигна да помогне.
Много лекари са избягали от войната, споделя приятелят му, а хирурзите, които са останали, ампутират крака, вместо да се пробват да ги възстановят, с цел да спасят тежко ранените бойци.
" Той ми се обади и сподели, че не може повече да реже ръцете на младежи ", споделя Бохак, до момента в който стои в операционната зала на болничното заведение в Краматорск. " Когато пристигнах тук, оперирах още първия ден ".
Тъй като съветските сили опустошават Източна Украйна със комбинация от артилерия, въздушни удари и ракетни офанзиви, лечебните заведения на фронтовата линия, доста от които в по-бедните селски региони, са претрупани. В тях липсва личен състав или са изцяло изоставени, защото лекарите и медицинските сестри са избягали от насилието.
По през целия ден стените на болничното заведение се тресат от гърмежите на сраженията, които се водят край Краматорск, индустриален град в района на Донбас, където съветските сили водят кървава атака. В укрепеното с чували с пясък незабавно поделение непрекъснато идва поток от коли за спешна помощ, които транспортират бойци и цивилни, доста от които с животозастрашаващи рани.
В болничното заведение обаче работят единствено няколко души. Останали са единствено двама от десетте лекари, подпомагани от шест медицински сестри, които работят на 24-часови смени с един почивен ден, споделя Татяна Бакаева, старшата здравна сестра. (Служителите на болничното заведение със заменени имена от съображения за сигурност.)
" Остават единствено най-издръжливите ", споделя Бакаева. " Хората са уплашени. Какво можеш да направиш? "
Подобна е картината в целия Донбас: С повишаването на броя на ранените потребността от повече лекари и медицински сестри става още по-остра.
В Авдийвка, навръх фронтовата линия, единственият останал хирург и медицинският шеф на болничното заведение описват, че са прекарали месеци в незабавното поделение, без да излизат, с изключение на с цел да отидат бързо до магазина за хранителни артикули в изискванията на обстрел. В Славянск, град на север от Краматорск, където на хоризонта се вижда дим от сраженията, е останала единствено към една трета от личния състав на болничното заведение.
Град Бахмут се намира на кръстопът сред съветските сили, които настъпват от изток и от север. Там колите за спешна помощ задръстват дребния двор на военната болница, а незабавното поделение е съвсем постоянно цялостно.
" Никой в никакъв случай не се приготвя за война, а този район не е толкоз гъсто обитаем, с цел да може да се оправи с толкоз доста ранени ", споделя Светлана Друзенко, която координира незабавната евакуация на ранени бойци и цивилни от зоните на бойните дейности. " Раните са идентични и за цивилните, и за бойците, тъй като ракетите не избират къде да паднат ".
Много от ранените от източната част на страната са докарани в Днепър, град с население от 1 млн. души, в който има шест огромни лечебни заведения. Но той е на четири часа път с кола от доста фронтови позиции. А в лечебните заведения там няма и медицински сестри, споделя доктор Павло Бадиул, хирург в Центъра по изгаряния и пластична хирургия в Днепър.
Центърът е цялостен с ранени от войната и личният състав работи непрестанно без отмора, споделя той.
Член на Американското сдружение на пластичните хирурзи, след образование в Калифорния, Бадиул насочва зов посредством бюлетина на сдружението за съоръжение и медицински консумативи. " Въпреки че получаваме някаква целева помощ, огромна част от нея въпреки всичко се губи, пренасочва или води на неверното място ", сподели той.
Повечето от хирурзите, работещи в болничното заведение в Краматорск, в това число Бохак, са доброволци. Откакто той е дошъл, тук съвсем няма ампутации.
Бохак сподели видеозаписи от интервенциите си, направени с мобилен телефон. Ровейки в изпепелената и раздрана плът, той открива прекъснатите артерии и усърдно ги зашива, възстановявайки кръвообращението на повредените крака, което разрешава спасяването им.
" Най-близката сериозна и оборудвана клиника е в Днепър, който е на 280 км отсам ", споделя той. " За да се стигне до такава степен, е належащо време и може да е прекомерно късно да се избави крайникът. Ето за какво идването ми тук беше доста значимо ", споделя хирургът.
Не всички крака обаче могат да бъдат избавени. Едуард Антановски, заместник-командир на военното поделение в болничното заведение, сподели, че неотдавна бил докаран съветски боец със сериозна рана на крайници. По думите му, до момента в който е бил в болничното заведение, на боеца е била обезпечена защита за отбрана.
" Наложи се да отстраним крайници, тъй като турникетът е стоял прекомерно дълго ", сподели той. " Дори и да искахме, нямаше да можем да спасим крайници му. Отнасяхме се с него хуманно, а не по метода, по който заслужаваше да се отнасят с него ".
Въпреки месеците на предизвестия от Белия дом и други страни, че Русия възнамерява да нахлуе, доста хора в Украйна, в това число огромна част от политическата върхушка и даже някои военни, отхвърлиха да повярват. Когато съветските ракети започнаха да поразяват украинските градове на 24 февруари, това провокира блъсканица. Болниците не бяха готови да се оправят с неочаквания прилив на пациенти с жестоки и тежки рани, които войната предизвиква.
През първата седмица доктор Максим Кожемяка, пенсиониран травматолог, непринудено се включи в помощ на военната болница в Запорожие - един от главните центрове, където се лекуват бойците в Източна и Южна Украйна. Почти незабавно, споделя той, болничното заведение е била залята от по 30 до 40 пациенти дневно и не е разполагала с задоволително консумативи, с цел да се оправи с огнестрелните рани или други тежки пострадвания.
" Не вярвахме, че това може да се случи, тъй като разбирахме, че при всички случаи ще има големи загуби и от тяхна страна ", сподели Кожемяка в незабавното поделение на болничното заведение. " И, несъмнено, смятахме, че никой рационален водач на съвременна страна не би постъпил по този начин ".
Дни след нахлуването на съветските войски Ярослав Бохак, млад сърдечносъдов хирург, е вкъщи със фамилията си в релативно безвредната Западна Украйна, когато негов сътрудник се обажда обезверено от източната част на страната и го моли да пристигна да помогне.
Много лекари са избягали от войната, споделя приятелят му, а хирурзите, които са останали, ампутират крака, вместо да се пробват да ги възстановят, с цел да спасят тежко ранените бойци.
" Той ми се обади и сподели, че не може повече да реже ръцете на младежи ", споделя Бохак, до момента в който стои в операционната зала на болничното заведение в Краматорск. " Когато пристигнах тук, оперирах още първия ден ".
Тъй като съветските сили опустошават Източна Украйна със комбинация от артилерия, въздушни удари и ракетни офанзиви, лечебните заведения на фронтовата линия, доста от които в по-бедните селски региони, са претрупани. В тях липсва личен състав или са изцяло изоставени, защото лекарите и медицинските сестри са избягали от насилието.
По през целия ден стените на болничното заведение се тресат от гърмежите на сраженията, които се водят край Краматорск, индустриален град в района на Донбас, където съветските сили водят кървава атака. В укрепеното с чували с пясък незабавно поделение непрекъснато идва поток от коли за спешна помощ, които транспортират бойци и цивилни, доста от които с животозастрашаващи рани.
В болничното заведение обаче работят единствено няколко души. Останали са единствено двама от десетте лекари, подпомагани от шест медицински сестри, които работят на 24-часови смени с един почивен ден, споделя Татяна Бакаева, старшата здравна сестра. (Служителите на болничното заведение със заменени имена от съображения за сигурност.)
" Остават единствено най-издръжливите ", споделя Бакаева. " Хората са уплашени. Какво можеш да направиш? "
Подобна е картината в целия Донбас: С повишаването на броя на ранените потребността от повече лекари и медицински сестри става още по-остра.
В Авдийвка, навръх фронтовата линия, единственият останал хирург и медицинският шеф на болничното заведение описват, че са прекарали месеци в незабавното поделение, без да излизат, с изключение на с цел да отидат бързо до магазина за хранителни артикули в изискванията на обстрел. В Славянск, град на север от Краматорск, където на хоризонта се вижда дим от сраженията, е останала единствено към една трета от личния състав на болничното заведение.
Град Бахмут се намира на кръстопът сред съветските сили, които настъпват от изток и от север. Там колите за спешна помощ задръстват дребния двор на военната болница, а незабавното поделение е съвсем постоянно цялостно.
" Никой в никакъв случай не се приготвя за война, а този район не е толкоз гъсто обитаем, с цел да може да се оправи с толкоз доста ранени ", споделя Светлана Друзенко, която координира незабавната евакуация на ранени бойци и цивилни от зоните на бойните дейности. " Раните са идентични и за цивилните, и за бойците, тъй като ракетите не избират къде да паднат ".
Много от ранените от източната част на страната са докарани в Днепър, град с население от 1 млн. души, в който има шест огромни лечебни заведения. Но той е на четири часа път с кола от доста фронтови позиции. А в лечебните заведения там няма и медицински сестри, споделя доктор Павло Бадиул, хирург в Центъра по изгаряния и пластична хирургия в Днепър.
Центърът е цялостен с ранени от войната и личният състав работи непрестанно без отмора, споделя той.
Член на Американското сдружение на пластичните хирурзи, след образование в Калифорния, Бадиул насочва зов посредством бюлетина на сдружението за съоръжение и медицински консумативи. " Въпреки че получаваме някаква целева помощ, огромна част от нея въпреки всичко се губи, пренасочва или води на неверното място ", сподели той.
Повечето от хирурзите, работещи в болничното заведение в Краматорск, в това число Бохак, са доброволци. Откакто той е дошъл, тук съвсем няма ампутации.
Бохак сподели видеозаписи от интервенциите си, направени с мобилен телефон. Ровейки в изпепелената и раздрана плът, той открива прекъснатите артерии и усърдно ги зашива, възстановявайки кръвообращението на повредените крака, което разрешава спасяването им.
" Най-близката сериозна и оборудвана клиника е в Днепър, който е на 280 км отсам ", споделя той. " За да се стигне до такава степен, е належащо време и може да е прекомерно късно да се избави крайникът. Ето за какво идването ми тук беше доста значимо ", споделя хирургът.
Не всички крака обаче могат да бъдат избавени. Едуард Антановски, заместник-командир на военното поделение в болничното заведение, сподели, че неотдавна бил докаран съветски боец със сериозна рана на крайници. По думите му, до момента в който е бил в болничното заведение, на боеца е била обезпечена защита за отбрана.
" Наложи се да отстраним крайници, тъй като турникетът е стоял прекомерно дълго ", сподели той. " Дори и да искахме, нямаше да можем да спасим крайници му. Отнасяхме се с него хуманно, а не по метода, по който заслужаваше да се отнасят с него ".
Въпреки месеците на предизвестия от Белия дом и други страни, че Русия възнамерява да нахлуе, доста хора в Украйна, в това число огромна част от политическата върхушка и даже някои военни, отхвърлиха да повярват. Когато съветските ракети започнаха да поразяват украинските градове на 24 февруари, това провокира блъсканица. Болниците не бяха готови да се оправят с неочаквания прилив на пациенти с жестоки и тежки рани, които войната предизвиква.
През първата седмица доктор Максим Кожемяка, пенсиониран травматолог, непринудено се включи в помощ на военната болница в Запорожие - един от главните центрове, където се лекуват бойците в Източна и Южна Украйна. Почти незабавно, споделя той, болничното заведение е била залята от по 30 до 40 пациенти дневно и не е разполагала с задоволително консумативи, с цел да се оправи с огнестрелните рани или други тежки пострадвания.
" Не вярвахме, че това може да се случи, тъй като разбирахме, че при всички случаи ще има големи загуби и от тяхна страна ", сподели Кожемяка в незабавното поделение на болничното заведение. " И, несъмнено, смятахме, че никой рационален водач на съвременна страна не би постъпил по този начин ".
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ