Мигрантите – нежелани, но неизбежни. Лидерите на държавите от Европейския

Мигрантите – нежелани, само че неизбежни. Лидерите на страните от Европейския съюз оповестиха, че ще работят за основаване на мигрантски центрове отвън територията на общността, които да поемат незаконните мигранти.

Подобен метод към мигрантската рецесия към този момент показва италианският министър председател Джорджа Мелони, чиято страна подписа контракт с Албания по тази тематика. Така Италия поема ангажимент да заплаща, с цел да приема Албания на своя територия незаконните ѝ мигранти.

Отвъд техническите детайлности, които би трябвало да дадат отговори на въпросите къде и по какъв начин ще се образуват тези изнесени мигрантски центрове, огромната вест е, че Европейски Съюз коренно трансформира метода си към мигрантската тематика.

Ако допреди няколко години концепциите за изнесени мигрантски центрове бяха одобрявани не просто скептично от европейския политически хайлайф, само че и постоянно тези, които ги лансираха, бяха наричани ксенофоби, то през днешния ден сходни хрумвания се стартират от редица министър председатели на европейски страни.

На какво се дължи тази радикална смяна? Първият и най-видим фактор е публичното мнение. През последните няколко години редица консервативни, а и някои крайнодесни обединения съумяха да извоюват съществени територии в политиката поради очевидното несправяне на институциите с интеграцията на огромна част от мигрантите.

Тази причина, която се вижда с просто око на терена на европейската политика, е единствено върхът най-айсберга.

Обратът на публичното мнение е резултат от всеобщото осъзнаване на обстоятелството, че мигрантският проблем е екзистенциален и е на първо място проблем на сигурността. Заради отхвърли да схванат и осъзнаят в точния момент този факт огромна част от систематичните европейски партии изгубиха легитимност и доверие.

Подобна наклонност се следи и във връзка с европейските институции.

Причината за отхвърли да се разбере очевидността на заплахата от мигрантската вълна беше идеологическа. Вярващ в личната си доктрина и идолизирал самия себе си, индоктринираният демократизъм, който господства в Европа, като че ли не усети разминаването си с действителността на обстоятелствата. На доктрина мигрантите трябваше да захранят европейския пазар на труда, който се нуждае от свежа мощ, с цел да генерира стопански напредък.

От десетилетия страни като Франция, Германия и Англия пропагандират мултикултурен модел, при който интеграцията на мигрантите наложително би трябвало да запази културната им еднаквост. Вместо да получат запазили идентичността си работещи хора, тези страни в доста от случаите получиха гета в огромните си градове, които стоят отвън контрола на полицията.

Вместо да генерират стопански напредък, немалка част от мигрантите се оказаха тежест за обществените системи, а други непосредствено се включиха в проведената престъпност.

Първият факт, който би трябвало да бъде регистриран, е, че Европа значително се провали в интеграцията на мигрантите, тъй като не се опита да ги асимилира в границите на своя културен порядък. Оказа се, че мултикултурният метод, който е основан и работи в Канада, не е повсеместен.

Той работи, когато би трябвало да се провежда мирното общуване сред англоговорещи и френскоговорещи християни (това е бил огромният проблем на Канада, преди да бъде въведен мултикултурализмът), само че е надълбоко неефикасен, когато би трябвало да интегрира представители на други цивилизации в тялото на западната цивилизация.

Вината на Запада е, че за няколко века по този начин и не съумя да разбере, че неговата културна основа не е универсална, а е използвана единствено в изискванията на християнската цивилизация.

Наивната религия на Запада, че всички хора по света могат да станат западни, през днешния ден се сблъсква с ненавистта на огромна част от света към западната доминация.

Западът като че ли е изгубил своето обаяние и все по-малко хора по света желаят да наподобяват на западния човек. Тази цивилизация към този момент не очарова, а принуждава.

Вътре в самите западни общества текат процеси на индигенизация, при които се оказва, че внуците на първите мигранти от арабския свят се връщат към културната еднаквост на дядовците си и са решени да я отстояват по всевъзможен начин.

Това е повода редица млади французи от арабски генезис да вземем за пример да се включват в терористични организации и да правят атентати.

Свързването на тези хора с новата мигрантска вълна ускорява възприятието им за културна еднаквост, която е друга от християнската и европейската.

Впрочем тероризмът е асиметрична тактика, до която прибягват общностни, които са неспособни да завоюват победа с стандартни средства.

В софтуерен проект Западът е надалеч по-развит и от тази позиция си самовнушава, че може да наложи своя ред във всяка точка на света, без да се преценява с културните разлики.

Културните разлики обаче явно са по-силни от могъществото на технологиите.

Нещо повече, изобретените от Запада технологии се употребяват против самия него от личните му врагове. Вместо с народна власт огромна част от страните от Близкия изток се снабдиха с война, робия и опустошения.

Така западният възторг от Арабската пролет, която обещаваше народна власт и човешки права, а донесе коренен ислямизъм, мигрантска рецесия и вътрешноевропейска невъзможност, се трансформира в отчаяние.

Дълбочината на мигрантската рецесия в Западна Европа не е аналогична с българската дълбочина по този въпрос.

Живяло в разнообразни геополитически и цивилизационни зони, българското общество има надалеч по-трезва визия във връзка с културните разлики. За него те не са преимущество, а предизвикателство, на което би трябвало да се откликва.

Това е метод, който е диаметрално противопоставен на западния. България е една от европейските страни, в която живеят най-вече мюсюлмани на глава от популацията.

Българските мюсюлмани обаче са радикално население и са достоверна част от българското общество.

Те не са гетоизирани, а са интегрирани в границите на един културен модел, чието огромно качество и минус е неналичието на ослепителен цивилизационен жанр. Тази независимост във връзка с стила, който включва и събира в себе си византийски (православни), османски (ислямски) и западни (протестантски и католически) рефлекси, основава доста повече благоприятни условия както за приобщаване, по този начин и за размиване на диаметрално противоположни идентичности.

Може би по тази причина отношението към незаконните мигранти от страна на българските мюсюлмани и българските християни е сходно.

Ако желаят да живеят на територията на България, мигрантите би трябвало да се държат като българите, а тези, които не могат да го създадат, няма по какъв начин да останат.

Причината българите да са скептични към миграцията от Афганистан и арабския свят е скептицизмът им, че тези хора могат да се трансфорат в българи относително бързо. Още по-трудно наподобява това, когато те влизат на огромни групи.

Затова съществува и напрежението към Женския пазар и „ Овча купел “ в София, където стартират да се оформят гета. Най-важното изискване за интеграцията на тези хора е гетоизирането им да бъде пресечено в зародиш, без значение дали това ще им донесе избрани неудобства.

Защото е значимо да се знае, че с цел да се интегрират мигрантите, значи да се трансформират самите те, а не обществото, което ги приема.

Тези, които не са склонни да го създадат, би трябвало да бъдат изведени отвън територията на страната, а както към този момент споделят и европейските водачи, отвън територията на Европа.

Автор: Тома Биков, filternews

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на SafeNews