„Криза“ не е точната дума: IT секторът у нас между заглавията и реалността
Microsoft редуцира 9% от чиновниците в гейминг дивизията си. Salesforce уволнява 700 индивида. Само през януари към 23 670 служащи са били съкратени от 85 водещи софтуерни компании.
През последните две години сходни заглавия внезапно замениха главните послания на IT бранша от пандемичната и постпандемичната реалност, които крещяха: Има голям дефицит на фрагменти!
Тези вести основават чувство за рецесия на пазара на труда в световната софтуерна промишленост. А нормалните обвинени за нея са влошените геополитически и макроикономически условия.
Въпреки че световните трендове идват у нас с известно забавяне, през последните месеци все по-често се срещат мрачни прогнози и за българската IT промишленост - дълго време народен първенец както от позиция на растежа, по този начин и във връзка с кадровата си политика.
Но до каква степен тази картина, обрисувана от новинарския поток, в действителност се припокрива с действителността?
Отговорът на този въпрос е комплициран и многопластов.
Трудна преценка
„ Когато става дума за ИТ промишленост, би трябвало да се има поради, че тя е разпределена в шест съществени посоки. Освен софтуерния бизнес, който е водещ явно през последните години, в нея влизат също по този начин центровете за световни услуги, дистрибуторските компании и продажбите на дребно през електронни магазини, потребителската електроника, телекомуникациите, както и систематичните интегратори “, подчертава при започване на диалога ни Людмил Стойчев, ръководещ сътрудник в CBN Panoff, Stoychev & Co. - изследователска организация, която разполага със съпоставими данни за IT промишлеността у нас от 2002 година
От друга страна, показва той, бенчмарковете за премерване са доста комплицирани както в Съединени американски щати, по този начин и в Европейски Съюз.
„ При нас в ИТ промишлеността се включват даже данни за радио, телевизия и щемпел – сфери, безусловно несвързани със сърцето ѝ. В същото време се изключват световните услуги, дистрибуторските и хостинг фирмите. За да знаем накъде се движи софтуерната промишленост, всички те би трябвало да се имат поради “, безапелационен е Стойчев.
Тези два аспекта ясно демонстрират, че е прекомерно допустимо картината, обрисувана от новинарските заглавия, и действителността да се разминават.
Поглед към върха
Това не е първият път от последните години, в който пазарът на труда в IT бранша е подложен на напън.
„ В началото на пандемията още веднъж имаше една привидна рецесия с наемането на фрагменти - не тъй като фирмите изпитваха финансови усложнения, а тъй като никой не знаеше накъде отиват нещата. После обаче, с навлизането на отдалечената работа, доста процеси трябваше да се цифровизират и търсенето на фрагменти скочи доста за доста малко време, защото огромна част от американските компании започнаха да се запасяват за свръхрастеж. Тази наклонност се задържа в България доникъде на 2022 година “, изяснява на собствен ред Светослав Димов, основен изпълнителен шеф на платформата за набиране на фрагменти в IT промишлеността DEV.BG.
През 2022 година обаче смяната в геополитическата конюнктура идва дружно с първата мощна вълна от съкращения в огромните борсово търгувани компании. Тя е провокирана не от съответни финансови проблеми, а от желанието на софтуерните колоси да дадат ранен знак на пазара, че знаят какво се случва и се грижат за ползите на вложителите.
Промяната в макроикономическата конюнктура на собствен ред принуди организациите да трансформират метода на систематизиране на свободните капитали, което докара до понижаване на парите във VC фондовете и доста по-консервативна политика от тяхна страна.
„ До края на 2022 година цялата бизнес среда гледаше единствено растежа – на доходи, на консуматори. Но никой не гледаше какъв брой устойчиви са фирмите. След скока на лихвените проценти това се промени, а със себе си промени и целия пазар – когато стопираха да се влагат толкоз пари в стартъпите, те понижиха заплатите, което охлади интереса към IT промишлеността “, разяснява още Светослав Димов.
Това, несъмнено, поддържа тезата за свиването на софтуерния пазар, само че Людмил Стойчев от CBN е безапелационен:
„ Идеята на заглавията за съкращения в софтуерната промишленост целят да концентрират някакъв вид внимание от страна на борсово търгувани компании, които освобождават личен състав, с цел да подобрят своите основни индикатори за успеваемост. Но те не освобождават хора, които са директно свързани с IT, или в случай че ги освобождават, други ги наемат доста бързо. Само за януари американските компании са нараснали позициите за софтуерни експерти с 14 000 “.
Историческа информация, представена от основния изпълнителен шеф на DEV.BG, поддържа мнението, че на процедура даже и през 2022 година не е имало действителна рецесия на софтуерния пазар на труда.
„ Тогава също се говореше, че софтуерните компании уволняват доста хора, само че е малко коментиран факт, че през 2022 година безработицата в IT бранша в Съединени американски щати беше на нездравословно ниски нива, тъй като огромните уволняха, само че дребните наемаха, защото през 2021 година нямаха никакъв късмет да се вредят “, показва той.
Какво се случва в България?
Според един от годишните обзори на CBN за 15 години, откогато България влезе в Европейски Съюз, IT промишлеността е единствената, която е повишена толкоз доста – над 102 000 работни позиции. В същото време пазарът в страната от позиция на работната мощ се е свил с към 240 000. Но макар славата на непрекъснато вървящ нагоре бранш, тя също е имала своите тежки моменти – в петте години до 2007 година секторът губи към 2000 работни места.
Такъв ли е казусът и в този момент?
„ В България нещата започнаха да се трансформират лятото на 2022 година Към този миг имахме 7000 оповестени отворени позиции в нашия уебсайт, а към днешна дата - малко над 2000. Тази наклонност се вижда освен при нас, само че и на целия пазар. Тази разлика обаче не значи Апокалипсис. Напротив – предходната година българската IT промишленост има 12% растеж по данни на БАСКОМ. За 2024 година също се планува растеж, само че по-нисък. Въпросът е, че всички бяхме привикнали години наред с растежи от по 20%, защото свръхтърсенето от пандемията промени доста визиите за нещата “, дава отговор на въпроса Светослав Димов.
Според статистиката на платформата във връзка с управителните фрагменти и тези от приблизително равнище търсенето продължава да надвишава предлагането. Проблем има при хората с никакъв или дребен опит, които желаят да се включват в IT бранша, защото позициите са доста по-малко от претендентите – за някои от тях се борят над 50 индивида.
„ Наистина имаше леко проваляне през второто тримесечие на 2023 година от позиция на работната мощ. Но в България една огромна компания може да разклати целия пазар и тъкмо това се случи. Всички тези хора обаче бяха наети през третото тримесечие, тъй че пазарът на труда в IT бранша още веднъж ще нарасне, въпросът е с какъв брой “, предвижда Людмил Стойчев от CBN.
Слънце на хоризонта
В този ред на мисли е разумно да се запитаме: Какво следва за пазара на труда в софтуерната промишленост?
Според данни на DEV.BG наклонността в цяла Европа демонстрира, че броят на отворените позиции стартира постепенно да се повишава, което поражда упования за оживление и у нас през последното тримесечие на тази година.
„ Очаквам през 2025 година последователно да се появи растеж. Най-големите оптимисти считат, че това може да се случи още пролетта, до момента в който песимистите виждат плато още няколко години. Според мен 2024 година ще бъде консервативна откъм бюджети и разгръщане, само че даже да падне броя на обявите, този спад ще е алегоричен “, счита Светослав Димов.
А в случай че се върнем там, откъдето тръгнахме – въпросът отразява ли медийното чувство действителността на пазара на труда в световния софтуерен бранш, то Людмил Стойчев от CBN е безапелационен:
„ Тенденцията за съкращенията е преекспонирана като страст. Абсолютните цифри демонстрират, че SAP да вземем за пример ще освободят 10% % от своите чиновници в Съединени американски щати, или към 500 души. А ние приказваме за милионна промишленост. Това обаче се приема добре от вложителите. По същия метод стоят нещата и с останалите огромни компании “.
„ Криза не е вярната дума. Има закъснение на промишлеността, което е естествен стопански цикъл. Но прогнозите сочат, че до 2030 година с развиването на AI в действителност гладът за софтуерни фрагменти в световен мащаб ще се ускори. Профилът на търсените хора ще бъде по-различен, само че апетит ще има “, споделя в умозаключение и Светослав Димов от Dev.bg.
А както знаем, световните трендове може да закъсняват, само че постоянно стигат и до нас.
Иван Гайдаров
През последните две години сходни заглавия внезапно замениха главните послания на IT бранша от пандемичната и постпандемичната реалност, които крещяха: Има голям дефицит на фрагменти!
Тези вести основават чувство за рецесия на пазара на труда в световната софтуерна промишленост. А нормалните обвинени за нея са влошените геополитически и макроикономически условия.
Въпреки че световните трендове идват у нас с известно забавяне, през последните месеци все по-често се срещат мрачни прогнози и за българската IT промишленост - дълго време народен първенец както от позиция на растежа, по този начин и във връзка с кадровата си политика.
Но до каква степен тази картина, обрисувана от новинарския поток, в действителност се припокрива с действителността?
Отговорът на този въпрос е комплициран и многопластов.
Трудна преценка
„ Когато става дума за ИТ промишленост, би трябвало да се има поради, че тя е разпределена в шест съществени посоки. Освен софтуерния бизнес, който е водещ явно през последните години, в нея влизат също по този начин центровете за световни услуги, дистрибуторските компании и продажбите на дребно през електронни магазини, потребителската електроника, телекомуникациите, както и систематичните интегратори “, подчертава при започване на диалога ни Людмил Стойчев, ръководещ сътрудник в CBN Panoff, Stoychev & Co. - изследователска организация, която разполага със съпоставими данни за IT промишлеността у нас от 2002 година
От друга страна, показва той, бенчмарковете за премерване са доста комплицирани както в Съединени американски щати, по този начин и в Европейски Съюз.
„ При нас в ИТ промишлеността се включват даже данни за радио, телевизия и щемпел – сфери, безусловно несвързани със сърцето ѝ. В същото време се изключват световните услуги, дистрибуторските и хостинг фирмите. За да знаем накъде се движи софтуерната промишленост, всички те би трябвало да се имат поради “, безапелационен е Стойчев.
Тези два аспекта ясно демонстрират, че е прекомерно допустимо картината, обрисувана от новинарските заглавия, и действителността да се разминават.
Поглед към върха
Това не е първият път от последните години, в който пазарът на труда в IT бранша е подложен на напън.
„ В началото на пандемията още веднъж имаше една привидна рецесия с наемането на фрагменти - не тъй като фирмите изпитваха финансови усложнения, а тъй като никой не знаеше накъде отиват нещата. После обаче, с навлизането на отдалечената работа, доста процеси трябваше да се цифровизират и търсенето на фрагменти скочи доста за доста малко време, защото огромна част от американските компании започнаха да се запасяват за свръхрастеж. Тази наклонност се задържа в България доникъде на 2022 година “, изяснява на собствен ред Светослав Димов, основен изпълнителен шеф на платформата за набиране на фрагменти в IT промишлеността DEV.BG.
През 2022 година обаче смяната в геополитическата конюнктура идва дружно с първата мощна вълна от съкращения в огромните борсово търгувани компании. Тя е провокирана не от съответни финансови проблеми, а от желанието на софтуерните колоси да дадат ранен знак на пазара, че знаят какво се случва и се грижат за ползите на вложителите.
Промяната в макроикономическата конюнктура на собствен ред принуди организациите да трансформират метода на систематизиране на свободните капитали, което докара до понижаване на парите във VC фондовете и доста по-консервативна политика от тяхна страна.
„ До края на 2022 година цялата бизнес среда гледаше единствено растежа – на доходи, на консуматори. Но никой не гледаше какъв брой устойчиви са фирмите. След скока на лихвените проценти това се промени, а със себе си промени и целия пазар – когато стопираха да се влагат толкоз пари в стартъпите, те понижиха заплатите, което охлади интереса към IT промишлеността “, разяснява още Светослав Димов.
Това, несъмнено, поддържа тезата за свиването на софтуерния пазар, само че Людмил Стойчев от CBN е безапелационен:
„ Идеята на заглавията за съкращения в софтуерната промишленост целят да концентрират някакъв вид внимание от страна на борсово търгувани компании, които освобождават личен състав, с цел да подобрят своите основни индикатори за успеваемост. Но те не освобождават хора, които са директно свързани с IT, или в случай че ги освобождават, други ги наемат доста бързо. Само за януари американските компании са нараснали позициите за софтуерни експерти с 14 000 “.
Историческа информация, представена от основния изпълнителен шеф на DEV.BG, поддържа мнението, че на процедура даже и през 2022 година не е имало действителна рецесия на софтуерния пазар на труда.
„ Тогава също се говореше, че софтуерните компании уволняват доста хора, само че е малко коментиран факт, че през 2022 година безработицата в IT бранша в Съединени американски щати беше на нездравословно ниски нива, тъй като огромните уволняха, само че дребните наемаха, защото през 2021 година нямаха никакъв късмет да се вредят “, показва той.
Какво се случва в България?
Според един от годишните обзори на CBN за 15 години, откогато България влезе в Европейски Съюз, IT промишлеността е единствената, която е повишена толкоз доста – над 102 000 работни позиции. В същото време пазарът в страната от позиция на работната мощ се е свил с към 240 000. Но макар славата на непрекъснато вървящ нагоре бранш, тя също е имала своите тежки моменти – в петте години до 2007 година секторът губи към 2000 работни места.
Такъв ли е казусът и в този момент?
„ В България нещата започнаха да се трансформират лятото на 2022 година Към този миг имахме 7000 оповестени отворени позиции в нашия уебсайт, а към днешна дата - малко над 2000. Тази наклонност се вижда освен при нас, само че и на целия пазар. Тази разлика обаче не значи Апокалипсис. Напротив – предходната година българската IT промишленост има 12% растеж по данни на БАСКОМ. За 2024 година също се планува растеж, само че по-нисък. Въпросът е, че всички бяхме привикнали години наред с растежи от по 20%, защото свръхтърсенето от пандемията промени доста визиите за нещата “, дава отговор на въпроса Светослав Димов.
Според статистиката на платформата във връзка с управителните фрагменти и тези от приблизително равнище търсенето продължава да надвишава предлагането. Проблем има при хората с никакъв или дребен опит, които желаят да се включват в IT бранша, защото позициите са доста по-малко от претендентите – за някои от тях се борят над 50 индивида.
„ Наистина имаше леко проваляне през второто тримесечие на 2023 година от позиция на работната мощ. Но в България една огромна компания може да разклати целия пазар и тъкмо това се случи. Всички тези хора обаче бяха наети през третото тримесечие, тъй че пазарът на труда в IT бранша още веднъж ще нарасне, въпросът е с какъв брой “, предвижда Людмил Стойчев от CBN.
Слънце на хоризонта
В този ред на мисли е разумно да се запитаме: Какво следва за пазара на труда в софтуерната промишленост?
Според данни на DEV.BG наклонността в цяла Европа демонстрира, че броят на отворените позиции стартира постепенно да се повишава, което поражда упования за оживление и у нас през последното тримесечие на тази година.
„ Очаквам през 2025 година последователно да се появи растеж. Най-големите оптимисти считат, че това може да се случи още пролетта, до момента в който песимистите виждат плато още няколко години. Според мен 2024 година ще бъде консервативна откъм бюджети и разгръщане, само че даже да падне броя на обявите, този спад ще е алегоричен “, счита Светослав Димов.
А в случай че се върнем там, откъдето тръгнахме – въпросът отразява ли медийното чувство действителността на пазара на труда в световния софтуерен бранш, то Людмил Стойчев от CBN е безапелационен:
„ Тенденцията за съкращенията е преекспонирана като страст. Абсолютните цифри демонстрират, че SAP да вземем за пример ще освободят 10% % от своите чиновници в Съединени американски щати, или към 500 души. А ние приказваме за милионна промишленост. Това обаче се приема добре от вложителите. По същия метод стоят нещата и с останалите огромни компании “.
„ Криза не е вярната дума. Има закъснение на промишлеността, което е естествен стопански цикъл. Но прогнозите сочат, че до 2030 година с развиването на AI в действителност гладът за софтуерни фрагменти в световен мащаб ще се ускори. Профилът на търсените хора ще бъде по-различен, само че апетит ще има “, споделя в умозаключение и Светослав Димов от Dev.bg.
А както знаем, световните трендове може да закъсняват, само че постоянно стигат и до нас.
Иван Гайдаров
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ