Как в обсадения Ленинград изработват мозайки за Московското метро
Метрото в съветската столица се счита за най-красивото в света от художествена позиция.
Своят дан в неговото накичване внася и именитият руски занаятчия на мозайки Владимир Фролов.
Част от хубостта на московското метро е основана в обсадения Ленинград. В град, обграден от германците, където хората умират напряко по улиците от апетит и мраз, популярен занаятчия самичък основава последните си шедьоври под светлината на керосинова лампа. Днес те красят плафоните на централните метростанции в столицата. Многобройните пасажери и туристи подвигат очи, с цел да видят невероятното синьо небе, красиви мъже и дами в спортни костюми и реещите се над тях самолети.
Мозайка на НовокузнецкаяLegion Media
Мозаечната династия
Владимир Фролов е съдбоносен да стане занаятчия на мозайка – цялото му семейство се занимава с това. Бащата на Владимир учи специфичен (обратен) способ за основаване на мозайка от италианския занаятчия Антонио Салвиати. С този прийом майсторът слага мозайката с лицето надолу и по-късно я запълва с цимент или лепило. Благодарение на това мозайката се обръща, а при нужда шевовете се боядисват или в тях се вмъкват части стъкло, тъй че мозайката да наподобява приключена. Този способ на изработка на мозайка оказва помощ за по-бързото ѝ разработване, като в същото време се резервират високите художествени качества на паното.
Владимир Александрович ФроловСвбодни източници
По-късно по-големият брат на Владимир – Александър, се причислява към делото му. През 1890 година Фролови основават първата частна работилница за мозайки в Русия.
Александър Никитич ФроловСвбодни източници
Множество забавни поръчки са изпълнени в работилницата, само че най-голямата е тази в църквата „ Възкресение Христово “.
Църква „ Възкресение Христово – Спасител на кръвта “Лилия Мороз
Това е необикновено красива постройка, издигната в Санкт Петербург, на мястото където умира съветският император Александър II, църквата е въодушевена от постройката на храм „ Василий Блажени “ в Москва. Петербургската черква вместо със фрески е покрита от вътрешната страна и извън с мозайки на обща повърхност 7,5 хилядили квадратни метра. В процеса на осъществяването на поръчката по-големият брат Александър ненадейно умира и Владимир би трябвало да поеме цялата отговорност за работата, макар че по това време към момента не е приключил Академията за изкуствата.
Мозайки в църквата „ Възкресение Христово “Gontzal86 (CC BY-SA 3.0); Timin Ilya (CC BY-SA 4.0)
След революцията от 1917 година животът на Фролов се трансформира трагично – фамилната работилница е затворена, само че Владимир продължава да прави мозайки за Художествената академия. Майсторът, който гениално украсява църкви, в този момент оформя железопътни гари, монументи на героите на революцията, театри, военни академии и държавни здания. В един миг руското държавно управление даже желае да забрани мозаечното изкуство поради асоциирането му с религията, само че Фролов е избавен от архитекта на мавзолея на Ленин Алексей Шчусев, който изисква вътрешната декорация да бъде направена със смалта и от ръцете на Фролов.
Балсамираното тяло на Ленин в московския мавзолейОлег Ласточкин/Sputnik
Според легендата цветното стъкло, закупено в миналото от Николай II, е обещано за декорация на траурната зала.
Как ленинградска мозайка се оказва в Московското метро?
Московското метро, чието интензивно строителство стартира през 1931 година, е основано освен като транспортно средство, само че и със забележителна идеологическа функционалност. Проектът е приет за толкоз значим, че строителството му не стопира даже по време на Втората международна война, а служащите му не се викат на фронта даже в обстановка на изострен дефицит на бойци.
Работа над мозайка за московското метро, Фролов е в средата на снимкатаархивни фрагменти
Според проекта на руското държавно управление метрото би трябвало да стане знак на новото социалистическо общество и успеха на работническата класа. Един елементарен човек, влизайки в метрото, би трябвало да се допре освен до достиженията на техническия напредък, само че и да се възхищава на дворцовата му архитектура и творбите на изкуството в оформлението на метрото. Мраморът и други скъпи материали не са пестени за декорация на „ дворцовото метро “, а мозайките са прелестно интегрирани в тази идея. Изработването им е поверено на Владимир Фролов.
Мозайки на МаяковскаLegion Media
Получавайки поръчката преди началото на войната, майсторът съумява да направи и изпрати от Ленинград до Москва партида пана, изработени по рисунките на известния художник Александър Дейнека. Те украсяват фоайетата на две централни станции на московското метро – „ Маяковская “ и „ Новокузнецкая “.
Мозайка на АвтозаводскаяAanndd5 (CC BY-SA 4.0)
Паното за станция „ Автозаводская “ Фролов трябвада направи в изискванията на обсада (от 8 септември 1941 година градът е обсаден от нацистите). Постепенно в Ленинград стартира апетит и мраз, доставките на храна са на практика спрени. Много от сътрудниците на Фролов съумяват да се изтеглят, само че самият художник отхвърли, тъй като по този начин ще би трябвало да се откаже от работата на живота си, а поръчката да не бъде изпълнена. Почти самичък, намиращ се в неотопляемата постройка на Художествената академия (в помощ могат да му дадат единствено една туба бензин), заобиколен от обречен на смърт и замръзващ град, той продължава да събира прелестни мозайки.
Пътят на животаРафаил Мазелев
Доставянето на паната от обсадения Ленинград до Москва е сериозен проблем. Според легендата това е направено с помощта на инженера Таубкин, който съумява да ги изведе от града по замръзналото Ладожко езеро („ Пътят на живота “) през зимата на 1942 година. Това е последната работа на Фролов, самият той не съумява да оцелее през зимата на 1942 година и е заровен в братската могила на професорите от Художествената академия в Ленинград.
създател: СОФИЯ ПОЛЯКОВА
източник: bg.rbth.com
Своят дан в неговото накичване внася и именитият руски занаятчия на мозайки Владимир Фролов.
Част от хубостта на московското метро е основана в обсадения Ленинград. В град, обграден от германците, където хората умират напряко по улиците от апетит и мраз, популярен занаятчия самичък основава последните си шедьоври под светлината на керосинова лампа. Днес те красят плафоните на централните метростанции в столицата. Многобройните пасажери и туристи подвигат очи, с цел да видят невероятното синьо небе, красиви мъже и дами в спортни костюми и реещите се над тях самолети.
Мозайка на НовокузнецкаяLegion Media
Мозаечната династия
Владимир Фролов е съдбоносен да стане занаятчия на мозайка – цялото му семейство се занимава с това. Бащата на Владимир учи специфичен (обратен) способ за основаване на мозайка от италианския занаятчия Антонио Салвиати. С този прийом майсторът слага мозайката с лицето надолу и по-късно я запълва с цимент или лепило. Благодарение на това мозайката се обръща, а при нужда шевовете се боядисват или в тях се вмъкват части стъкло, тъй че мозайката да наподобява приключена. Този способ на изработка на мозайка оказва помощ за по-бързото ѝ разработване, като в същото време се резервират високите художествени качества на паното.
Владимир Александрович ФроловСвбодни източници
По-късно по-големият брат на Владимир – Александър, се причислява към делото му. През 1890 година Фролови основават първата частна работилница за мозайки в Русия.
Александър Никитич ФроловСвбодни източници
Множество забавни поръчки са изпълнени в работилницата, само че най-голямата е тази в църквата „ Възкресение Христово “.
Църква „ Възкресение Христово – Спасител на кръвта “Лилия Мороз
Това е необикновено красива постройка, издигната в Санкт Петербург, на мястото където умира съветският император Александър II, църквата е въодушевена от постройката на храм „ Василий Блажени “ в Москва. Петербургската черква вместо със фрески е покрита от вътрешната страна и извън с мозайки на обща повърхност 7,5 хилядили квадратни метра. В процеса на осъществяването на поръчката по-големият брат Александър ненадейно умира и Владимир би трябвало да поеме цялата отговорност за работата, макар че по това време към момента не е приключил Академията за изкуствата.
Мозайки в църквата „ Възкресение Христово “Gontzal86 (CC BY-SA 3.0); Timin Ilya (CC BY-SA 4.0)
След революцията от 1917 година животът на Фролов се трансформира трагично – фамилната работилница е затворена, само че Владимир продължава да прави мозайки за Художествената академия. Майсторът, който гениално украсява църкви, в този момент оформя железопътни гари, монументи на героите на революцията, театри, военни академии и държавни здания. В един миг руското държавно управление даже желае да забрани мозаечното изкуство поради асоциирането му с религията, само че Фролов е избавен от архитекта на мавзолея на Ленин Алексей Шчусев, който изисква вътрешната декорация да бъде направена със смалта и от ръцете на Фролов.
Балсамираното тяло на Ленин в московския мавзолейОлег Ласточкин/Sputnik
Според легендата цветното стъкло, закупено в миналото от Николай II, е обещано за декорация на траурната зала.
Как ленинградска мозайка се оказва в Московското метро?
Московското метро, чието интензивно строителство стартира през 1931 година, е основано освен като транспортно средство, само че и със забележителна идеологическа функционалност. Проектът е приет за толкоз значим, че строителството му не стопира даже по време на Втората международна война, а служащите му не се викат на фронта даже в обстановка на изострен дефицит на бойци.
Работа над мозайка за московското метро, Фролов е в средата на снимкатаархивни фрагменти
Според проекта на руското държавно управление метрото би трябвало да стане знак на новото социалистическо общество и успеха на работническата класа. Един елементарен човек, влизайки в метрото, би трябвало да се допре освен до достиженията на техническия напредък, само че и да се възхищава на дворцовата му архитектура и творбите на изкуството в оформлението на метрото. Мраморът и други скъпи материали не са пестени за декорация на „ дворцовото метро “, а мозайките са прелестно интегрирани в тази идея. Изработването им е поверено на Владимир Фролов.
Мозайки на МаяковскаLegion Media
Получавайки поръчката преди началото на войната, майсторът съумява да направи и изпрати от Ленинград до Москва партида пана, изработени по рисунките на известния художник Александър Дейнека. Те украсяват фоайетата на две централни станции на московското метро – „ Маяковская “ и „ Новокузнецкая “.
Мозайка на АвтозаводскаяAanndd5 (CC BY-SA 4.0)
Паното за станция „ Автозаводская “ Фролов трябвада направи в изискванията на обсада (от 8 септември 1941 година градът е обсаден от нацистите). Постепенно в Ленинград стартира апетит и мраз, доставките на храна са на практика спрени. Много от сътрудниците на Фролов съумяват да се изтеглят, само че самият художник отхвърли, тъй като по този начин ще би трябвало да се откаже от работата на живота си, а поръчката да не бъде изпълнена. Почти самичък, намиращ се в неотопляемата постройка на Художествената академия (в помощ могат да му дадат единствено една туба бензин), заобиколен от обречен на смърт и замръзващ град, той продължава да събира прелестни мозайки.
Пътят на животаРафаил Мазелев
Доставянето на паната от обсадения Ленинград до Москва е сериозен проблем. Според легендата това е направено с помощта на инженера Таубкин, който съумява да ги изведе от града по замръзналото Ладожко езеро („ Пътят на живота “) през зимата на 1942 година. Това е последната работа на Фролов, самият той не съумява да оцелее през зимата на 1942 година и е заровен в братската могила на професорите от Художествената академия в Ленинград.
създател: СОФИЯ ПОЛЯКОВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ