Променящите се дюни на Марс
Метеорологичните условия на Марс са извънредно динамични. Това е много изненадващо, още повече като имаме поради, че атмосферата на планетата е с компактност 1% от тази на земната. Чудно е по какъв начин може при такава тънка атмосфера да имаме такива внезапни промени в границите на дни, дори на часове…
На 1 март тази година автоматизираната станция на НАСА “Марс Риконисънс Орбитър ”, която понастоящем обикаля към Червената планета, направи фотоси на района Nili Patera. Този район съставлява поле от дюни – и наподобява, че тези дюни се трансформират непрестанно.
Тази фотография на района Nili Patera е направена от автоматизираната междупланетна станция на НАСА “Марс Риконисънс Орбитър ” на 1 март 2014 година. Credit: NASA/JPL-Caltech/Univ. of Arizona
Ако съпоставим фотография, направена на 1 март тази година, със фотография от 22 ноември 2012 година, разликите са забележими (препратка-тук).
Изглежда, че вълничките на дюните са се преместили, а също така и някои от границите също са се отместили.
Подобни промени ясно потвърждават, че въпреки и атмосферата на Червената планета да е тънка, ветровете са задоволително мощни, с цел да трансформират околния пейзаж.
Снимките на “Марс Риконисънс Орбитър ” са направени с камерата HiRISE. Камерата е една от 6-те принадлежности, които са инсталирани на автоматизираната междупланетна станция.
И още забавна информация за времето на Марс: като предписание планетата е суха, студена и небето е ясно. През летните дни температурата в региона на екватора доближава 20 C. Така че, в случай че атмосферата беше годна за дишане, бихме могли да носим тениски с пай ръкав. През нощта обаче температурите биха могли да паднат и до -90 C. И това са летни температури през нощта. А през зимата температурите могат да доближат и до – 140 C. Заради огромните температурни разлики сред деня и нощта се образуват топли и студени температурни фронтове, които могат да доведат до великански прахови стихии. Праховите стихии могат да обхванат цялата планета в продължение на седмици!!! Праховите стихии са известни на откривателите още преди галактическата епоха, при епохата на телескопичните наблюдения на Марс. Между 1796 и 1809 година френски астроном е следил “охрено покривало ”, което покрива планетата. Сто години по-късно, през 1909 година, Антониади съобщил, че Марс наподобява по-жълт, когато е най-близо до Слънцето и това си го е обяснявал с пясък и прахуляк, вдигнати от вятъра.
Не всяко лято обаче има чак толкоз огромни вихрушки, които покриват цялата планета. И все пак през 2007 година се случи, когато марсоходите “Спирит ” и “Опортюнити ” попаднаха в обсега на прахова стихия. Макар че слънчевите акумулатори на марсоходите бяха покрити с прахуляк, те оцеляха през бурята. Докато “Спирит ” към този момент не работи, “Опортюнити ” продължава да се разхожда на повърхността на Марс. А пък новият “Кюриосити ”, който кацна на Марс през 2012 година, е по-малко сензитивен към сходни атмосферни феномени, защото се зарежда с нуклеарен източник, а не със слънчеви акумулатори.
Освен праховите стихии, през днешния ден се знае, че на Марс от време на време вали сняг – както от воден лед, по този начин и от въгледвуокисен лед. Дъждове по принцип не падат обаче, поради тънката атмосфера.
