Трус разлюля Скопие, човешки жертви няма
Местният избор в Македония оправда упованията да бъде повратен, резултатите от него обаче родиха „ един успех и една покруса “
Това „ един успех и една покруса ”, признавам си, заимствах от текста на моя другар и сътрудник от Скопие Люпчо Поповски. В коментар за изборния ден, предопределен за македонската редакция на „ Дойче веле “, опитният публицист, един от създателите на към този момент угасналия всекидневник „ Утрински весник ”, дефинира успеха на Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) и персонално на неговия водач, премиера Зоран Заев, като „ успех ”, до момента в който тежкото проваляне на досегашния министър председател и водач на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски за Поповски е „ покруса ”.
Трагедия, покруса, какъв брой да е покруса, откакто в нощта след изборите, когато стана „ безпощадно ясно ”, че ВМРО-ДПМНЕ губи всичко, просто тъй като беше сложила всичко на картата „ победа ”, и то безапелационна, Груевски с трептящ глас още веднъж не видя виновност в себе си за първото след единадесет години проваляне. Били отговорни нередностите в изборния ден, които властта, отпред със Зоран Заев, не съумяла да предотврати, или пък предумишлено разрешила, или пък преднамерено си затворила очите, което представлявало операция и имитация на изборния ден. В партията щели да създадат разбор, с цел да открият къде са сбъркали, с цел да понесат такава загуба. Въпросният разбор щял да бъде изработен след втория кръг на изборите на 29 октомври, което било за изводите да не навредят на претендентите на ВМРО-ДПМНЕ в балотажа. Пък аз си мисля таман противоположното. Убеден съм, че в случай че Груевски въпреки всичко бе подал оставка, щеше да направи огромна услуга на партийните претенденти и щеше да им даде нов, спомагателен късмет измежду гласоподавателите, които се въздържаха или пуснаха невалидна бюлетина, защото не можеха да одобряват това „ единение ” – Груевски и ВМРО-ДПМНЕ. Макар че най-острите и радикални критици на неговия режим от страна на македонската левица би трябвало да бъдат удовлетворени, че имаха за обект таман него, Никола Груевски. Защото той бе идеалната фигура, посредством офанзивата на която се опитваха да нападат освен ВМРО-ДПМНЕ, а и „ това “ историческо Вътрешна македонска революционна организация до степен да го изчегъртат от историята на днешна Македония.
Няма какво да се лъжем – локалните избори в Македония на 15 октомври бяха въпрос на политически живот или гибел за Никола Груевски. За него единствената алтернатива да излезе от изкуствено поддържаната политическа кома от две години насам, бе безапелационна победа във вота. Такава, каквато бе преди четири години, когато неговата партия взе 56 обитаеми места плюс още две на съдружните сътрудници, до момента в който социалдемократите завоюваха единствено четири. Всички огромни градове на страната, в това число столицата Скопие, бяха ВМРО-вски, единствено Куманово отиде в ръцете на социалдемократите. Битоля, Прилеп, Охрид, да не приказваме за дребните общини, където въздействието на Груевски беше несъмнено мощно, най-много поради помощите, които държавното управление раздаваше редовно на селските стопани – всичко беше под контрола на ВМРО-ДПМНЕ. Вероятно това даваше съображение на Груевски в предизборните диспути да упорства, че за победител след вота ще бъде избрана онази партия, която има максимален брой общини. Заев и екипът му имаха различен аршин – който завоюва Скопие, печели цялата страна. Просто тъй като дребното анкети, които сондираха публичното мнение, сочеха, че претендентът на СДСМ Петре Шилегов има късмет, въпреки и на кантар, да победи изкаралия два мандата като кмет на Скопие Коце Траяновски от ВМРО-ДПМНЕ. То пък стана по този начин, че Шилегов завоюва още в неделя, освен това с огромна разлика пред Траяновски, правейки пробив в обичайно ВМРО-вските общини, като Карпош, Бутел, Гази Баба (това пък никой не очакваше), даже, представете си – в обитаемата най-вече с роми община Шуто Оризари, където мандат след мандат се печелеше от съдружния сътрудник на Груевски Амди Байрам, за който водачът на ВМРО-ДПМНЕ си знаеше, че при всеки избирателен цикъл стартира „ мача ” с един гол преднина – гласовете на дисциплинираните и държани изкъсо роми от Шутка.
Хайде, да речем, повода може да е в комерсиалния нюх на Амдито, който да е усетил накъде духа вятърът и да се пробва да върви с новите спечелили, едно държание, което той в никакъв случай не е криел. Ромска му работа. Но Кратово, този същински феод в 21 век, благосъстоятелност на Любисав Иванов-Дзинго, водач на Социалистическата партия на Македония, закрепостен народен представител в Народното събрание през всичките години на самостоятелност на страната. Дзинго има предприятието „ Силекс ”, в което плащаше на служащите не с пари, а с купони за извършване на покупки единствено в неговите магазини, частния ТВ канал „ Сител ”, най-верния медиен бранител на режима на Груевски, и какво ли още не. Да биеш индивида на Дзинго на личния му терен в Кратово е май че най-голямата изненада, която вотът на 15-и сервира.
Арачиново също беше взето от СДСМ. Там историята е друга –селото, за което някои споделят, че е същински дребен град със своите 12-13 000 поданици, е покрай Скопие, обитаемо е най-вече с албанци. На парламентарните избори през декември за първи път македонска партия –СДСМ завоюва в Арачиново. Сега Заев стартира там млада етническа албанка, която взе кметския стол още на първия тур. Другата жена, която евентуално ще стане кмет на Тетово на втори тур на 29 октомври, също албанка, е Теута Арифи – емблематично име в битката на дамите албанки за повече права. Тя е човек на Али Ахмети от Демократичния съюз за интеграция (ДСИ), към този момент изкара един мандат като кмет и има всички шансове да повтори. За първи път Битоля ще има кмет жена и тя е претендент на социалдемократите.
Извън тази изборна екзотика, СДСМ в действителност взе всички огромни градове в Македония, включително и някои, считани за замъци на ВМРО-ДПМНЕ, като се изключи Щип, където ще има втори тур. Сегашният кмет Илчо Захариев от ВМРО-ДПМНЕ има преимущество от единствено 36 гласа пред претендента на СДСМ, тъй че борбата ще бъде остра и незнайна до края. 45 общини от общо 80, които към този момент ще имат кметове след първия кръг, 37 са за Зоран Заев, до момента в който Груевски печели самичък три. Петима са представителите на етническите партии в страната, а на втори тур отиват 35 двойки.
През 2003 година тогавашният водач на ВМРО-ДПМНЕ Любчо Георгиевски подаде оставка с думите: „ Достигнах тавана от 380 000 гласа за партията. Повече явно не мога да печеля. Нека на моето място пристигна различен, който да го направи “. Смени го Никола Груевски, който като на смешка прехвърляше границата от 400 000 гласа за ВМРО-ДПМНЕ. За единадесет години, от 2006 година до момента, СДСМ получаваше някъде към триста хиляди. Въпреки ниската интензивност – 58,2%, само че задоволителна да легитимира определените, този път Заев взе 415 000, а Груевски слезе на 335 000 гласа. Достатъчно мощни обстоятелства, които явно обрисуват наклонност, която може да изкуши премиера и водач на СДСМ да провокира предварителен парламентарен избор през пролетта. Изборната поддръжка е възходяща, а парламентарното му съдружно болшинство е нежно, чупливо и несигурно. Допълнителен мотив е, че в случай че Заев желае да прави нужните промени, му би трябвало парламентарна непоклатимост. А тя се реализира с по-голям брой лични депутати.
За край едно наблюдаване – на всички избори в Македония от 1991 година, когато младата република се откъсна от Югославия, до през днешния ден антибългарската тематика присъстваше непрекъснато, въпреки с друга активност, в предизборната реторика на социалдемократите. За първи път от 26 години насам тематиката бе артикулирана от ВМРО-ДПМНЕ и персонално и най-активно, несъмнено, от Никола Груевски. Е, той загуби, освен това тежко, което може да му коства политическата кариера отсега нататък. Тогава, какъв е изводът: приказваш ли срещу България, срещу Договора – ще си имаш съществени неприятности. Нова действителност, май.
Това „ един успех и една покруса ”, признавам си, заимствах от текста на моя другар и сътрудник от Скопие Люпчо Поповски. В коментар за изборния ден, предопределен за македонската редакция на „ Дойче веле “, опитният публицист, един от създателите на към този момент угасналия всекидневник „ Утрински весник ”, дефинира успеха на Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) и персонално на неговия водач, премиера Зоран Заев, като „ успех ”, до момента в който тежкото проваляне на досегашния министър председател и водач на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски за Поповски е „ покруса ”.
Трагедия, покруса, какъв брой да е покруса, откакто в нощта след изборите, когато стана „ безпощадно ясно ”, че ВМРО-ДПМНЕ губи всичко, просто тъй като беше сложила всичко на картата „ победа ”, и то безапелационна, Груевски с трептящ глас още веднъж не видя виновност в себе си за първото след единадесет години проваляне. Били отговорни нередностите в изборния ден, които властта, отпред със Зоран Заев, не съумяла да предотврати, или пък предумишлено разрешила, или пък преднамерено си затворила очите, което представлявало операция и имитация на изборния ден. В партията щели да създадат разбор, с цел да открият къде са сбъркали, с цел да понесат такава загуба. Въпросният разбор щял да бъде изработен след втория кръг на изборите на 29 октомври, което било за изводите да не навредят на претендентите на ВМРО-ДПМНЕ в балотажа. Пък аз си мисля таман противоположното. Убеден съм, че в случай че Груевски въпреки всичко бе подал оставка, щеше да направи огромна услуга на партийните претенденти и щеше да им даде нов, спомагателен късмет измежду гласоподавателите, които се въздържаха или пуснаха невалидна бюлетина, защото не можеха да одобряват това „ единение ” – Груевски и ВМРО-ДПМНЕ. Макар че най-острите и радикални критици на неговия режим от страна на македонската левица би трябвало да бъдат удовлетворени, че имаха за обект таман него, Никола Груевски. Защото той бе идеалната фигура, посредством офанзивата на която се опитваха да нападат освен ВМРО-ДПМНЕ, а и „ това “ историческо Вътрешна македонска революционна организация до степен да го изчегъртат от историята на днешна Македония.
Няма какво да се лъжем – локалните избори в Македония на 15 октомври бяха въпрос на политически живот или гибел за Никола Груевски. За него единствената алтернатива да излезе от изкуствено поддържаната политическа кома от две години насам, бе безапелационна победа във вота. Такава, каквато бе преди четири години, когато неговата партия взе 56 обитаеми места плюс още две на съдружните сътрудници, до момента в който социалдемократите завоюваха единствено четири. Всички огромни градове на страната, в това число столицата Скопие, бяха ВМРО-вски, единствено Куманово отиде в ръцете на социалдемократите. Битоля, Прилеп, Охрид, да не приказваме за дребните общини, където въздействието на Груевски беше несъмнено мощно, най-много поради помощите, които държавното управление раздаваше редовно на селските стопани – всичко беше под контрола на ВМРО-ДПМНЕ. Вероятно това даваше съображение на Груевски в предизборните диспути да упорства, че за победител след вота ще бъде избрана онази партия, която има максимален брой общини. Заев и екипът му имаха различен аршин – който завоюва Скопие, печели цялата страна. Просто тъй като дребното анкети, които сондираха публичното мнение, сочеха, че претендентът на СДСМ Петре Шилегов има късмет, въпреки и на кантар, да победи изкаралия два мандата като кмет на Скопие Коце Траяновски от ВМРО-ДПМНЕ. То пък стана по този начин, че Шилегов завоюва още в неделя, освен това с огромна разлика пред Траяновски, правейки пробив в обичайно ВМРО-вските общини, като Карпош, Бутел, Гази Баба (това пък никой не очакваше), даже, представете си – в обитаемата най-вече с роми община Шуто Оризари, където мандат след мандат се печелеше от съдружния сътрудник на Груевски Амди Байрам, за който водачът на ВМРО-ДПМНЕ си знаеше, че при всеки избирателен цикъл стартира „ мача ” с един гол преднина – гласовете на дисциплинираните и държани изкъсо роми от Шутка.
Хайде, да речем, повода може да е в комерсиалния нюх на Амдито, който да е усетил накъде духа вятърът и да се пробва да върви с новите спечелили, едно държание, което той в никакъв случай не е криел. Ромска му работа. Но Кратово, този същински феод в 21 век, благосъстоятелност на Любисав Иванов-Дзинго, водач на Социалистическата партия на Македония, закрепостен народен представител в Народното събрание през всичките години на самостоятелност на страната. Дзинго има предприятието „ Силекс ”, в което плащаше на служащите не с пари, а с купони за извършване на покупки единствено в неговите магазини, частния ТВ канал „ Сител ”, най-верния медиен бранител на режима на Груевски, и какво ли още не. Да биеш индивида на Дзинго на личния му терен в Кратово е май че най-голямата изненада, която вотът на 15-и сервира.
Арачиново също беше взето от СДСМ. Там историята е друга –селото, за което някои споделят, че е същински дребен град със своите 12-13 000 поданици, е покрай Скопие, обитаемо е най-вече с албанци. На парламентарните избори през декември за първи път македонска партия –СДСМ завоюва в Арачиново. Сега Заев стартира там млада етническа албанка, която взе кметския стол още на първия тур. Другата жена, която евентуално ще стане кмет на Тетово на втори тур на 29 октомври, също албанка, е Теута Арифи – емблематично име в битката на дамите албанки за повече права. Тя е човек на Али Ахмети от Демократичния съюз за интеграция (ДСИ), към този момент изкара един мандат като кмет и има всички шансове да повтори. За първи път Битоля ще има кмет жена и тя е претендент на социалдемократите.
Извън тази изборна екзотика, СДСМ в действителност взе всички огромни градове в Македония, включително и някои, считани за замъци на ВМРО-ДПМНЕ, като се изключи Щип, където ще има втори тур. Сегашният кмет Илчо Захариев от ВМРО-ДПМНЕ има преимущество от единствено 36 гласа пред претендента на СДСМ, тъй че борбата ще бъде остра и незнайна до края. 45 общини от общо 80, които към този момент ще имат кметове след първия кръг, 37 са за Зоран Заев, до момента в който Груевски печели самичък три. Петима са представителите на етническите партии в страната, а на втори тур отиват 35 двойки.
През 2003 година тогавашният водач на ВМРО-ДПМНЕ Любчо Георгиевски подаде оставка с думите: „ Достигнах тавана от 380 000 гласа за партията. Повече явно не мога да печеля. Нека на моето място пристигна различен, който да го направи “. Смени го Никола Груевски, който като на смешка прехвърляше границата от 400 000 гласа за ВМРО-ДПМНЕ. За единадесет години, от 2006 година до момента, СДСМ получаваше някъде към триста хиляди. Въпреки ниската интензивност – 58,2%, само че задоволителна да легитимира определените, този път Заев взе 415 000, а Груевски слезе на 335 000 гласа. Достатъчно мощни обстоятелства, които явно обрисуват наклонност, която може да изкуши премиера и водач на СДСМ да провокира предварителен парламентарен избор през пролетта. Изборната поддръжка е възходяща, а парламентарното му съдружно болшинство е нежно, чупливо и несигурно. Допълнителен мотив е, че в случай че Заев желае да прави нужните промени, му би трябвало парламентарна непоклатимост. А тя се реализира с по-голям брой лични депутати.
За край едно наблюдаване – на всички избори в Македония от 1991 година, когато младата република се откъсна от Югославия, до през днешния ден антибългарската тематика присъстваше непрекъснато, въпреки с друга активност, в предизборната реторика на социалдемократите. За първи път от 26 години насам тематиката бе артикулирана от ВМРО-ДПМНЕ и персонално и най-активно, несъмнено, от Никола Груевски. Е, той загуби, освен това тежко, което може да му коства политическата кариера отсега нататък. Тогава, какъв е изводът: приказваш ли срещу България, срещу Договора – ще си имаш съществени неприятности. Нова действителност, май.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ