Местните наричат Широка лъка Песенната столица на Орфеевата планина“. Вече

Местните назовават Широка лъка „ Песенната столица на Орфеевата планина “. Вече 53 години възпитаниците на учебното заведение за фолклорни изкуства се посвещават на български национални танци, национално пеене и фолклорните принадлежности.

„ В по-голямата част при нашите деца - техните родители са ги насочили към фолклора “, споделя Стоянка Тенова-Илчевска, шеф на НУФИ „ Широка лъка “.

Участниците са закичили с шевици българската розова градина, открита напролет

Именно в фамилията Лъчезар получава първите си уроци. Още от дребен дядо му го учи по какъв начин да свири на гъдулка. Години по-късно младежът продължава традицията.

„ Всичко стартира когато бях 2. клас, моят дядо ме възпламени. Той сподели: ти ще станеш музикант, ти ще свириш “, спомня си Лъчезар Йорданов, възпитаник в 12. клас.

Снимка: bTV

„ Още от рано усетих, че той има дадености, целунат от Бог. Аз му споделих „ моето момче, решавай, само че в случай че продължиш по този начин, ще станеш един доста, доста добър музикант. Голяма горделивост е за мен, че той пое по този път “, счита Лъчезар Йорданов, дядо на Лъчезар.

„ Не осъзнавах сериозността, бях дребен, играеше ми се на открито, с топка, с децата, само че като пристигнах тук, разбрах смисъла на всичко. Ти, когато свириш и чувстваш музиката, живееш с нея, това ти дава тласък и искаш и още, и още, искаш да напредваш. Беше ми мъчно, тъй като се отстранявам от родителите си, самичък съм, нова среда и хора, основават се нови другарства “, споделя Лъчезар Йорданов – внук.

Снимка: bTV

В момента се образоват възпитаници по специалностите дудук, гайда, гъдулка, тамбура, национално пеене, български танци. По време на приемния изпит се ревизират музикалността и ритмичността. При специалности като „ Народни танци “ значение имат и физическите данни като пропорции, тегло, отскок.

„ Трудно е, несъмнено, неслучайно и учениците не са толкоз доста, тъй като се влиза посредством конкурсен изпит. Той се организира както матурата след 7. Клас “, споделя Стоянка Тенова-Илчевска, шеф на НУФИ „ Широка лъка “.

Тази образователна година в учебното заведение учат 90 младежи.

Учениците приключили сполучливо учебното заведение получават тапия за приблизително обучение и удостоверение за професионална подготовка – III степен

„ Нашата статистика демонстрира че повече от 95% ни не престават в областта на българския музикален фолклор, доста от тях не престават в академията за танцово и музикално изкуство. И всички фолклорни ансамбли, други поемат по пътя на педагогиката “, изясни Стоянка Тенова-Илчевска.

Сърдитият воин върлува в това време от годината, когато у нас „ излизат митологичните създания “

Целта на управлението е образователното заведение да се трансформира в място за среща на традициите от другите краища на България.

„ Един човек, който се занимава с изкуства, и това е зов към по-младите: не е наложително всички да стават компютърни експерти, има хора за всичко - за изкуства, за математика, спорт и дано тези, които изберат изкуството, да знаят, че ще бъдат по-различни от своите връстници “, сподели Ганчо Гавазов, който е преподавател по гъдулка и диригент към учебното заведение.

„ Фолклорът е метод на битие, метод, по който всеки българин се показва.  Защото в моменти, в които ние сме щастливи, ние показваме своята наслада посредством песента, посредством танца, точно това е фолклорът - една огромна страст “, изясни Стоянка Тенова-Илчевска.

За учители и възпитаници всяка класна стая е огнище на култура, родолюбие и изпълнителско майсторство.

300 километра по-далеч друго образователно заведение също приема задачата да съхранява и популяризира фолклора ни посредством музика, танц, традиции и занаяти.

Затворените улични и дворни пространства от каменни зидове, основани от дърво и бяла мазилка котелски къщи, въодушевяват огромния български проектант проф. Младен Панчев. Той предлага през 1968 година конкурсен план за строителство на Средно музикално учебно заведение.

Така стартира историята на национално учебно заведение за фолклорни изкуства в Котел. 57 години по-късно тук учат 260 деца и младежи от 1. до 12. клас.

„ В това време, преди 7 години, когато дръзнах да кажа, че желая 1. клас в нашето учебно заведение, сякаш не ми имаха вяра. Но когато виждаме през днешния ден резултатите, ние сме щастливи - тъй като има тази последователност от напълно дребните до 12-токласниците. Не желая деца, които да имат експанзия в себе си, не желая деца, забити в телефоните, които да не търсят друга информация, желая актуалните младежи да одобряват музиката като филтриране “, изясни Мария Градешлиева, шеф на НУФИ „ Филип Кутев “,  Котел.

От всеки завършек на учебното заведение звучи музика. Дори и по коридорите.

Вижте още във видеото.