Месни и Сирни Заговезни – обичаи и традиции
Месни и Сирни Заговезни се честват преди Великден. Те са свързани с доста обредни ритуали. С тях стартира подготовка за Велките пости, които са най-дългите (седем седмици) и завършват на Великден. Коледните пости са 40 дни, а преди огромните празници на светци и Богородица, постите са двуседмични.
Думата „ заговезни “ идва от постя, което значи, че започваш да постиш. Месни Заговезни се чества осем седмици преди Великден и на трапезата се поставя най-вече месо. Следващата седмица е Сирни Заговезни и се ядат кисело мляко, сирене, масло, яйца. Седмицата сред Месни и Сирни Заговезни се назовава Сирница (Масленица) и е подготовка за Великия пост.
Това е времето, когато младите могат да се събират, да играят хоро, да пеят. След това следва хранителен и нравствен пост до Великден (Пасха).
Ето какви са обичаи и традиции на Месни и Сирни Заговезни:
Традиции и традиции
На Месни и Сирни Заговезни се чества за здраве и благодат. По време на Сирница се завършва с всички сватби. Красив бит е връзването на люлки, на които младите се люлеят за здраве. Също по този начин през тези дни се палят огньове и се прескачат за здраве. Около огъня се играят хора и се пеят песни. Този празник се назовава Поклади, Сиропусна Неделя.
Друг известен бит е мятане на стрели, въртене на обръчи с наричане за здраве и дългоденствие. Момците изстрелват запалени стрели в двора на момата, която са избрали. Домакините стоят до късно през нощта, с цел да опазят двора от пожар. Момата събира стрелите и е доста горда пред приятелките си, в случай че има доста стрели.
Наричания на Сирница:
„ Олалия-лия, попска климия. На ти дядо попе стрелата – дай ми момата!
Преди да се приберат, младите желаят амнистия от старите, а в къщи стопанката прекадява трапезата и всички вземат амнистия.
Трапезата
На трапезата на Заговезни се поставя баница, яйца, кисело мляко, жито, бяла халва, обредна пита.
Снимка: https://www.pinterest.com/ На Сирни заговезни е прочут ритуалът „ хамкане “ – на конец се завързва и спуска от тавана парче халва или яйце. Бащата залюлава конеца в кръг и всеки член на фамилията се пробва да захапе халвата, без да допира с ръце. Който успее да допре с уста или да захапе халвата, ще има благополучие и дълъг живот.
Месни и Сирни Заговезни Снимка: https://www.freepik.com/
Общият смисъл на обредността по време на Сирница цели вълшебен да въздейства върху плодородието, реколтата и да се продължи родовият темп.
Цикълът на живота е закодиран в обредите на Сирница, с която се приготвяме за Великия пост.
На този ден се заговява с артикули от скотски генезис като сирене, масло, яйца
В някои региони В България се вършат кукерски игри. Това е бит, в който млади мъже се предрешват и носят особено направени маски. Кукерите обикалят домовете и назовават за здраве, изобилие и благополучие. Стопаните им дават хлебчета, пари, яйца. Разиграват се комични обстановки от живота. Кукерските игри са постоянно след Сирни Заговезни в понеделник.
Както зимата и пролетта в природата, по този начин и обичаите на Сирни Заговезни припомнят за краткотрайно загиване и възобновление. През зимата житото е в земята, а напролет зърното покълва.
Месни и Сирни Заговезни
Месни заговезни е християнски преносим празник, който честваме в неделя. В този ден преди Великия пост за последно се яде месо. На обредната софра се поставят месни ястия и се заговява с месо.
Сирни Заговезни се пада постоянно седем седмици преди Великден. Той е един от най-очакваните празници от българите. Нарича се Сирница, Прошки, Поклади, Олалия. Сирница включва доста обреди за здраве, изобилие, благоденствие.
