Последната Конституция на Република България догодина навършва 30 години
Месеци след свалянето на другаря бай Тодор Живков от власт на 10 ноември 1989 година се привиква 7-ото Велико национално заседание, което действа от 10 юли 1990 и се саморазпуска на 2 октомври 1991 година 6 976 620 или 90,79% от имащите право на глас в Бълария упражняват това право в изборите за това Велико народно събрание, които са и първите свободни и демократични избори в дърбавата от 1931 година дотогава. Резултатите са: Българска социалистическа партия с 47,1% от гласовете, Съюз на демократичните сили – 36,2%, Движение за права и свободи – 5,75%, Български земеделски народен съюз – 4%, Отечествен съюз – 0,5%. За Велико народно събрание Народното събрание на България усилва местата си на 400, които се разпределят по този начин: Българска социалистическа партия – 211, Съюз на демократичните сили – 144, Движение за права и свободи – 23, Български земеделски народен съюз – 16 (общо 394).
Тя прави точно това. Но изискванията, в които го прави, са извънредно трагични. Един от депутатите – Дончо Каракачанов, татко на сегашния министър на защитата и заместител министър-председател на България Красимир Каракачанов – е сътрудник на Държавна сигурност към Шесто ръководство на Държавна сигурност за битка с идеологическата измама. Но доста по-въздействащи са мощните подозрения за операции на изборите и видеото на кинорежисьора Евгений Михайлов от 14 декември 1989 година Стачките за анулация на член 1 от Живковата конституция за управителната роля на Българска комунистическа партия са толкоз шумни, че коато се пробва да приказва с хората, тогавашният президент Петър Младенов колкото да се чува. Всички обаче чуват известната имитация от видеото „ По-добре танковете да дойдат! “ Той в последна сметка подава оставка на 6 юли и на негово място идва Желю Желев. Политическото напрежение продължава и доближава кулминационната точка си на 26 август с пожара на Партийния дом в София.
На 30 ноември Андрей Луканов също подава оставка поради разразилата се икономическа рецесия, когато магазините са празни, липсват обикновени хранителни артикули, има рецесия за бензин (Луканова зима).
Идва и по този начин нареченият Протест на тридесет и деветимата. Първоначално група от 44 сини депутати, които на 4 април 1991 година изричат претенции Велико народно събрание да се разпусне, поради високата безработица и неналичието на свежи закони. Седмици по-късно – на 23 април – когато депутатите преглеждат отчета на анкетната комисия „ Тамбуев “, Стефан Савов, Георги Марков, Йордан Василев и Златка Русева напущат Велико народно събрание. Два дни по-късно е импортирано предложение за саморазпускане на Велико народно събрание, което е подкрепено от единствено от Александър Чирков, Стоян Ганев, Николай Слатински, Едвин Сугарев, Вили Цанков, Еленко Божков, Янко Янков.
Така на 14 май 1991 година 39 депутати напущат Народното събрание като дават с декларацияс претенции, които с изключение на за саморазпускане на Велико народно събрание и избори в средата на юли, са и за Българска социалистическа партия да върне парите, които взима от бюджета.През юни Български земеделски народен съюз – Никола Петков също напуща Велико народно събрание. В този интервал Съюз на демократичните сили организира национална конференция, в която настояванията на напусналите Народното събрание са чути и прегледани, а това се повтаря и на третата национална конференция на Съюз на демократичните сили – 22 юни 1991 година
Протестът на тридесет и деветимата продължава с гладна стачка сред 10 и 19 юли по концепция на Стефан Савов, в която вземат участие 27 души. Техните настояванията им са да няма наложително заклеване в новата конституция, тя да влезе в действие след референдум и Велико народно събрание да се саморазпусне. От 11 юли към тях се причисляват и 21 столични кметове, които гладуват в извънработно време.
Идеята за референдум е отхвърлена от Желев, само че на 16 юли президентът насрочва идващите парламентарни и локални избори и приканва гладуващите да прекратят стачката.
Велико национално заседание се планува в случаите, когато се трансформира формата на държавно ръководство и устройство, както и конституцията на страната. Обикновеното национално заседание се избира за период от 4 години и в него вземат участие 240 народни представители. Въвежда се институцията Конституционен съд, чиято съществена задача е да подсигурява върховенството и спазването на Основния закон на републиката.
Когато конституцията е призната, VII Велико национално заседание става нормално национално заседание което действа до разпускането си на 2 октомври 1991 година
През интервала, в който Велико народно събрание съществува консервативното и реформаторското крило в Българската към този момент социалистическа партия се опълчват едно на друго, а нещо сходно става и с умерените и радикалните демократи в Съюз на демократичните сили. Причините са разлики в мнениеята за това какъв брой бързо би трябвало да се реализират измененията. Членове на казионния Български земеделски народен съюз и Български земеделски народен съюз – Никола Петков се сплотяват в обединен Български аграрни национален съюз. Движение за права и свободи достиа непоклатимост. Резултатът от неразбирателството в Българска социалистическа партия дава три крила: марксистко-ленинистко, твърдо социалдемократическо и приблизително (на Александър Лилов и Андрей Луканов), което е за плавни промени и съчетаване на предните две.
