Европарламентът няма да приеме намаляване на кохезионните фондове
Месец и половина откакто бе разгласен новият законодателен пакет за кохезионната политика за 2021-2027 година, договарящите страни се готвят за начало на диалозите, с цел да реализиран финален консенсус преди новият Европейски парламент да встъпи в служба през 2019 година В изявление за EurActiv Димитрис Пападимулис, зам.-председател на Европейския парламент, приказва за районните неравенства в Европейски Съюз и връзката сред кохезията и евроизборите през 2019 г.
Пападимулис отбелязва, че предлагането на еврокомисията за новата многогодишна финансова рамка в частта си за кохезионната политика планува редуциране на средствата с 10%, с което той е изцяло несъгласен. По думите му позицията на Европейския парламент е никакво редуциране на кохезионните политики, " нито даже с едно евро ". Според него средствата по тази линия би трябвало вместо това да се усилват, тъй като през последните 10 години неравенствата в Европейски Съюз са се нараснали, както обществените, по този начин и районните.
Той приветства предлагането за смяна в критериите за разпределение на кохезионни фондове посредством прибавянето на обществени знаци към обичайните критерии, свързани с брутния вътрешен артикул. В допълнение към Брутният вътрешен продукт са включени индикатори като младежката безработица, климатичните промени и притока на бежанци. Това изяснява за какво макар цялостното редуциране на парите Гърция да вземем за пример би трябвало да получи с 8% повече, а други страни като Полша чакат 22% понижение. За България също е планувано нарастване.
Пападимулис отбелязва, че предлагането на еврокомисията за новата многогодишна финансова рамка в частта си за кохезионната политика планува редуциране на средствата с 10%, с което той е изцяло несъгласен. По думите му позицията на Европейския парламент е никакво редуциране на кохезионните политики, " нито даже с едно евро ". Според него средствата по тази линия би трябвало вместо това да се усилват, тъй като през последните 10 години неравенствата в Европейски Съюз са се нараснали, както обществените, по този начин и районните.
Той приветства предлагането за смяна в критериите за разпределение на кохезионни фондове посредством прибавянето на обществени знаци към обичайните критерии, свързани с брутния вътрешен артикул. В допълнение към Брутният вътрешен продукт са включени индикатори като младежката безработица, климатичните промени и притока на бежанци. Това изяснява за какво макар цялостното редуциране на парите Гърция да вземем за пример би трябвало да получи с 8% повече, а други страни като Полша чакат 22% понижение. За България също е планувано нарастване.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ