Меркурий е планетата най-близо до Слънцето и когато то изхвърля

Меркурий е планетата най-близо до Слънцето и когато то изхвърля коронарна маса тя експлодира в нея, като няма избавление, тъй като планетата няма магнитно поле, зад което да се скриете.

За разлика от ужасените маси в истинския научно-фантастичен филм от 2009 година Star Runners, които се крият от слънчеви изригвания зад щитове, с цел да не бъдат изгорени до гибел в разгара на слънчева стихия, Меркурий е гола планета, непрекъснато удряна с плазма от Слънцето. Тази плазма носи напън от заредени частици. Колкото и да е необичайно, това дава на Меркурий, който в действителност не може да задържи огромна част от атмосферата прекомерно дълго, краткотрайна атмосфера. Това също потвърди, че Меркурий има нещо като магнитно поле.

Изследователят Хуи Чанг, който управлява две изследвания, оповестени неотдавна в Nature Communications and Science China Technological Sciences, откри, че Меркурий има повече магнетизъм, в сравнение с сме мислили, тъй като това изхвърляне на коронарна маса провокира геомагнитни стихии.

„ Съществуването на магнитната стихия на Меркурий се разкрива и от наблюденията на магнитното поле, получени от галактическия транспортен съд MESSENGER тъкмо преди удара му върху твърдата повърхнина на Меркурий “, споделя тя пред изданието SYFY WIRE. „ Тази магнитна стихия беше сходна на магнитните стихии на Земята. “

След като Слънцето неотдавна провокира несдържаност, известно още като изхвърляне на коронарна маса (CME), когато изпрати купища магнитно поле и плазма от атмосферата си в космоса, Меркурий беше бомбардиран за по-малко от ден, като повода за това беше разкъсването на слънчево леке. Слънчевите петна са прояви, които чакат да се случат, с интензивни магнитни полета, които се заплитат и в последна сметка това отприщва солидна плазмена вълна.

И по този начин, по какъв начин се е случила геомагнитна стихия, в случай че Меркурий сякаш няма съвсем никакво магнитно поле? Всъщност се оказва, че има повече, в сравнение с си мислехме преди.

Както Чанг и нейният екип откриха, Меркурий може да няма цялостно магнитно поле, само че това, което има, е пръстенен ток. Заредените частици се стичат в пръстен, който тече към полето сред полюсите на планетата. Когато слънчевите частици взаимодействат с частиците в пръстеновидния ток, магнитното поле се оказва, че е задоволително мощно, с цел да провокира геомагнитна стихия.

Това са същите типове стихии, които могат да причинят безпорядък на всичко – от нашите спътници през нашия интернет до нашата електрическа инфраструктура, когато ударят Земята. Те също по този начин са източници на сиянията.

„ Магнитното наново свързване може да отвори канал, който разрешава на заредените частици с по-ниска сила от CME непрекъснато да попълнят нещо като атмосфера на Меркурий “, споделя Чанг. „ Електронната бомбардировка провокира рентгенова флуоресценция, аналогична на сиянието на Земята.

Плазмата е жива с линии на магнитно поле и когато силовите линии, които са една против друга, се пречупят и се свържат още веднъж, това е феноменът на магнитно наново свързване. Енергията на магнитното поле, която се освобождава от разкъсванията, се трансформира в топлинна и кинетична сила при прилива на плазма, която Слънцето изригва.

Геомагнитните стихии минават през етапи, откакто частиците в слънчевата плазма се разрушават в частици от магнитно поле. По време на началната и главната етапи, заредените частици наоколо до планетата се зареждат с сила и се потапят надълбоко в магнитосферата, което може да провокира зарево. Фазата на възобновяване е, когато магнитосферата се възвръща от това разстройване.

Взривовете плазма ускоряват пръстеновидния ток на Меркурий и водят до главната фаза на бурята. По време на етапа на възобновяване този пръстенен ток се разпада. Така че Меркурий може да няма най-силното магнитно поле, нито нещо което би могло да се смята за атмосфера, само че геомагнитни стихии към момента могат да се случват там. Ли има вяра, че това може да се употребява като образец, когато се пробва да види дали магнитни стихии се случват и на други планети. Въпреки че слънчевият цикъл не е изцяло свестен, тя има визия какво го зарежда.

„ Диференциалното въртене сред екватора и полюса в конвективната зона и фотосферата задвижва мощното слънчево динамо “, споделя тя. „ Това кара магнитното поле да се концентрира, издигайки се през фотосферата, с цел да образува „ бримки “ и слънчеви петна. “