Меркурий е най-тайнствената и непроучена планета във вътрешната слънчева система.

Меркурий е най-тайнствената и непроучена планета във вътрешната слънчева система. На разстояние от към 35 милиона километра от Слънцето – според от орбитата му – планетата на практика няма атмосфера. Температурите на повърхността се люлеят от смразяващите -180 С до изпаряващите 426 градуса по Целзий.

Сега Европейската и Японската галактически организации приготвят взаимен план с цел да проучат Меркурий, най-малката планета в нашата Слънчева система. Проблем и тестване за апаратурата на галактическите апарати изпратени да изследват планетата са жестоките условия там. В резултат на това, до момента единствено две задачи са се доближили до Меркурий.

През октомври европейските и японските галактически организации ESA и JAXA би трябвало да започват идната задача към Меркурий – БепиКоломбо (BepiColombo).

В Лондонският теоретичен музей беше показан пред обществеността цялостния систематичен термичен модел на BepiColombo. Високият към 7 метра галактически уред е бил подлаган на рисково ниски и рисково високи температури, на интензивни трептения, с цел да стане ясно дали е подготвен за далечното странствуване.

Ако всичко върви съгласно проектите, Bepi ще пътува в космоса към седем години, преди да доближи орбита към Меркурий. Задвижван от електрически мотор и от гравитацията на Земята, на Венера и на самия Меркурий, галактическият транспортен съд най-сетне ще доближи до крайната си цел към края на 2025 година В последните стадии на пътуването си сондата ще употребява гравитацията на Меркурий и на Слънцето, ще минава близо да планетата и ще се връща назад в орбита към нея.

След това Bepi ще се раздели на два обособени апарата – „ Меркурий планетарен орбитър “ (МПО) основан от Европейската галактическа организация и „ Меркурий магнитосферен орбитър “ (MMO) основан в Япония. Голяма част от научните принадлежности ще изследват повърхността на планетата, нейната сърцевина, магнитосферата и екзосферата, с цел да хвърлят светлина върху това тайнствено небесно тяло.

Повърхността на Меркурий е набраздена от дълбоки, тъмни кратери, чието дъно в никакъв случай не вижда слънчевата светлина. На планета, на която температурата доближава до 426 градуса по Целзий, по някакъв метод в леглата на кратера се крие лед.

Учените считат, че мрачен органически материал би могъл да спре този лед да се разтопи, споделя Сузане Имберс, доцент по галактическа физика в Университета в Лестър, Англия.
„ Какво съставляват тези неща – тайнственият мрачен материал в непрекъснато засенчените кратери на Меркурий? Как се образува? Това ли защищава леда от изгубване? Бепи би трябвало да отговори на някои от тези въпроси “ надява се тя.

Имберс е експерт, изследващ магнитосферата на Меркурий. Нейният екип стои зад рентгеновия спектрометър MIXS, който мери рентгеновите лъчи, предавани от повърхността на планетата. Тази информация може да помогне на учените да схванат формата и състава на планетата.

Разбирането на аргументите за странната магнитна интензивност на Меркурий може да даде информация на учените и за Земята. Макар че магнитното поле на Меркурий е едва, то взаимодейства с плазмата на слънчевия вятър по необикновено динамични способи. Подобни, само че по-малко интензивни взаимоотношения засягат и нашата планета. „ Аурорите, електрическите мрежи и даже спътниците в орбита работят по милостта на слънчевите ветрове. Ако можем да разберем какво се случва на Меркурий, можем да използван това познание и на Земята и да се опитаме да изработим способи за отбрана от най-лошите въздействия на Слънцето “, изяснява Имберс пред списание Newsweek.

Отвъд задачите на чистата просвета, Джо Зендер от ESA, заместник-ръководител на плана БепиКоломбо, споделя история за човешките достижения. Проектът е събрал дружно галактически организации, компании, инженери и учени от целия свят. „ В момента вземат участие доста европейски страни. Имаме участващи сътрудници от Япония, имаме един инструмент създаден от Русия, имаме сътрудници от Съединени американски щати „, споделя Зендър пред Нюзуик.

Сега предизвикването е да се хармонизират напъните на всички в този солиден план.
„ Трябва да разберем за всяка научна цел – а ние сме си сложили доста такива – какъв инструмент да използваме, по кое време да действаме, дали имаме силата, дали можем да получим данните и така нататък “

Бепи е фокусът на цялата кариера на доста от участващите в програмата инженери. Но Джесика Маршал, систематичен инженер от Еърбъс – основният реализатор на Европейската галактическа организация, се въодушевява от това което следва и споделя пред Нюзуик, че нейното 14-месечно дете, ще бъде на осем години, до момента в който Бепи доближи Меркурий.

Тя е уверена обаче, че чакането на отговорите ще си коства. Въпреки че пътуването ще бъде предизвикателство, инженерите са съвсем сигурни, че то ще бъде сполучливо.

Инфо: Newsweek