80 години от рождението на Дъсти Спрингфийлд
Мери Исобел Катрин Бернадет О`Брайън (на британски: Mary Isobel Catherine Bernadette O`Brien), известна с професионалното си название Дъсти Спрингфийлд (Dusty Springfield) и наричана Бялата кралица на соула (The White Queen of Soul), е английска поп и соул певица, чиято кариера продължава от края на 1950-те до 1990-те години.
Има необикновен, трогателен глас, който ѝ оказва помощ да се подреди измежду най-важните артисти на уайт соула. Когато е на върха на славата си, тя е една от английските музикални изпълнителки с най-голям търговски триумф. 18 от неините сингли попадат в Билборд Хот 100 в интервала 1964-1970. Отредено ѝ е място в Залата на славата на рокендрола и в Британската музикална зала на славата. Някои интернационалните анкети дефинират Спрингфийлд като една от най-великите рок изпълнителки за всички времена. Имиджът ѝ се гради от коафюра в перхидролено рус цвят, вечерни рокли, и нагизден грим. Всичко това я въздига в икона на 60-те.
Ражда се в Западен Хемпстид, Лондон, и фамилията на младата британка прекарва елементи от свободното си време в слушане на музика. В къщата си тя се научава да пее. През 1958 година се включва в първата си професионална група, Лана Систърс, а след две години образува вокално трио за поп и фолк музика, Спрингфийлдс, където спомага с брат си Том. Нейната солова кариера стартира през 1963 година, когато се появява енергичния поп шлагер I Only Want to Be with You. Следват шлагерите Wishin` and Hopin` (1964), I Just Don`t Know What to Do with Myself (1964), You Don`t Have to Say You Love Me (1966), и Son of a Preacher Man (1968).
Тя изпитва сантименти към американската известна музика, и от 1965 година показва едва известни соул артисти на английската аудитория, основно музиканти на контракт с Мотаун. Тя в никакъв случай не е считана за представител на северния соул, само че творбите ѝ способстват доста за развиването на този род.
Отчасти около този принос, след година тя се трансформира в най-касовата певица в света, и застава отпред на ред анкети за известност, а също и печели премията " Най-добър интернационален вокал " на Мелъди Мейкър. Тя е първият английски артист, който печели в избора на читателите на Ню Мюзикъл Експрес за " Най-добра жена артист ".
За да поддържа достоверността си на соул певица, Спрингфийлд се мести в Мемфис, щата Тенеси, с цел да запише Dusty In Memphis. Това е албум, състоящ се от поп и соул музика, който е квалифициран от личния състав на Атлантик Рекърдс. Излиза през 1969 година, и е избран от Ролинг Стоун, допитвания на работещи реализатори с Ви Ейч Уан, читателите на Ню Мюзикъл Експрес и феновете на Канал 4. Той постъпва в Залата на славата на Грамитата. Отначало не печели вниманието на публиката и кариерата на Спрингфийлд бележи спад. Едва години по-късно се снабдява с сегашното самопризнание. Певицата прави взаимна работа с Пет Шоп Бойс, и по този начин се завръща в Топ 10 на английските и американските ранглисти през 1987 година с What Have I Done to Deserve This?. Две години по-късно, тя прави още два английски шлагера, сама, като това са: Nothing Has Been Proved и In Private. В средата на 90-те, ползата към Спрингфийлд е съживен, откакто Son of a Preacher Man е включен в саундтрака на Криминале на Куентин Тарантино.
Има необикновен, трогателен глас, който ѝ оказва помощ да се подреди измежду най-важните артисти на уайт соула. Когато е на върха на славата си, тя е една от английските музикални изпълнителки с най-голям търговски триумф. 18 от неините сингли попадат в Билборд Хот 100 в интервала 1964-1970. Отредено ѝ е място в Залата на славата на рокендрола и в Британската музикална зала на славата. Някои интернационалните анкети дефинират Спрингфийлд като една от най-великите рок изпълнителки за всички времена. Имиджът ѝ се гради от коафюра в перхидролено рус цвят, вечерни рокли, и нагизден грим. Всичко това я въздига в икона на 60-те.
Ражда се в Западен Хемпстид, Лондон, и фамилията на младата британка прекарва елементи от свободното си време в слушане на музика. В къщата си тя се научава да пее. През 1958 година се включва в първата си професионална група, Лана Систърс, а след две години образува вокално трио за поп и фолк музика, Спрингфийлдс, където спомага с брат си Том. Нейната солова кариера стартира през 1963 година, когато се появява енергичния поп шлагер I Only Want to Be with You. Следват шлагерите Wishin` and Hopin` (1964), I Just Don`t Know What to Do with Myself (1964), You Don`t Have to Say You Love Me (1966), и Son of a Preacher Man (1968).
Тя изпитва сантименти към американската известна музика, и от 1965 година показва едва известни соул артисти на английската аудитория, основно музиканти на контракт с Мотаун. Тя в никакъв случай не е считана за представител на северния соул, само че творбите ѝ способстват доста за развиването на този род.
Отчасти около този принос, след година тя се трансформира в най-касовата певица в света, и застава отпред на ред анкети за известност, а също и печели премията " Най-добър интернационален вокал " на Мелъди Мейкър. Тя е първият английски артист, който печели в избора на читателите на Ню Мюзикъл Експрес за " Най-добра жена артист ".
За да поддържа достоверността си на соул певица, Спрингфийлд се мести в Мемфис, щата Тенеси, с цел да запише Dusty In Memphis. Това е албум, състоящ се от поп и соул музика, който е квалифициран от личния състав на Атлантик Рекърдс. Излиза през 1969 година, и е избран от Ролинг Стоун, допитвания на работещи реализатори с Ви Ейч Уан, читателите на Ню Мюзикъл Експрес и феновете на Канал 4. Той постъпва в Залата на славата на Грамитата. Отначало не печели вниманието на публиката и кариерата на Спрингфийлд бележи спад. Едва години по-късно се снабдява с сегашното самопризнание. Певицата прави взаимна работа с Пет Шоп Бойс, и по този начин се завръща в Топ 10 на английските и американските ранглисти през 1987 година с What Have I Done to Deserve This?. Две години по-късно, тя прави още два английски шлагера, сама, като това са: Nothing Has Been Proved и In Private. В средата на 90-те, ползата към Спрингфийлд е съживен, откакто Son of a Preacher Man е включен в саундтрака на Криминале на Куентин Тарантино.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ