Човекът зад Бийтълс - Брайън Епщайн
Мениджърът на „ Великолепната четворка “ – Брайън Епщайн – изведе " Бийтълс " от подземния клуб Cavern в Ливърпул до международната сцена. Когато преди 58 години тази седмица той умря, групата остана ненадейно без своя най-съществен опора. Три години по-рано Епщайн беше декларирал пред Би Би Си, че още през цялото време е знаел, че те ще се трансфорат в „ най-голямата атракция в света “, написа.
Когато на " Бийтълс " съобщили, че мениджърът им е открит мъртъв в дома си в Лондон на 27 август 1967 година, членовете били сломени. „ Беше съкрушително, тъжно и малко плашещо “ , споделя Пол Маккартни пред Бари Майлс в биографията си от 1997 година „ Many Years From Now “. „ Обичахме го. “
The man behind The Beatles - Brian Epstein.
— Nick Spence (@Nickfromupnorth)
Епщайн изиграва основна роля в издигането на групата – от свирене по дребни ливърпулски клубове до статута на най-голямата тайфа в света. Той оформя ранния им имидж, намира им звукозаписен контракт, ръководи бизнес делата им и праволинейно ги поддържа. И постоянно има вяра в тях.
В изявление за предаването „ Панорама “ на Би Би Си през 1964 година споделя, че още когато подписва контракт с тях през 1961 година, е бил уверен, че ще станат „ една от най-големите, в случай че не и най-голямата атракция в света “. По това време към този момент управлява и други актьори като Gerry and the Pacemakers, Сила Блек и Томи Куикли.
„ Той имаше неповторим нюх за това кое ще стане шлагер и кой ще го реализира “ , споделя репортерът на Би Би Си Майкъл Чарлтън. „ Когато единствено един от 50 нови поп сингъла съумява да пробие, младите гении на Епщайн към този момент покоряваха класациите по целия свят. “
И въпреки всичко пътят му към поп промишлеността е необикновен, а съгласно Чарлтън той постоянно изглеждал като малко непознат на този свят: „ Самият той не беше част от тази среда, само че бе същински обхванат от младежите и тяхната сила. “
Ранни години и търсене на посока
Брайън Епщайн е роден през 1934 година в еврейско семейство със лична процъфтяваща търговия в Ливърпул. Той мечтае за креативна кариера – дизайнер или артист, – само че родителите му упорстват да се включи в фамилния бизнес.
„ Когато приключих учебно заведение на 16 години, имах упоритости да стана дизайнер на облекла или артист, само че фамилията ми не беше склонно. Аз пък бях по-нетърпелив да напусна учебно заведение, в сравнение с да се боря за фантазиите си “ , признава той пред Би Би Си през 1964 година
През 1952 година, до момента в който работи за фамилията, е извикан на наложителна военна работа и става служител в Кралския армейски корпус. Военният живот обаче го потиска и след консултация с психиатър е освободен по медицински аргументи. Връща се към фамилния бизнес, само че не се отхвърля от актьорството и през 1956 година е признат в влиятелната Кралска академия за трагично изкуство (RADA) в Лондон.
Скрита еднаквост и нова ниша
По това време Епщайн намерено осъзнава, че е гей – в ера, когато хомосексуалността е противозаконна във Англия. Това го прави уязвим на набези, изнудване и риск от затвор. През 1957 година е задържан от граждански служител на реда за „ натрапчиво държание “ край мъжка тоалетна в лондонското метро. Получава условна присъда и напуща RADA. Завръща се в Ливърпул, където татко му го назначава за началник на отдела за плочи в фамилната верига North End Music Stores (NEMS). Именно там Епщайн открива същинското си предопределение – комбиниране от бизнес нюх и присъщ инстинкт за шлагери. Магазинът скоро се трансформира в привлекателен център за ливърпулските младежи.
Срещата с " Бийтълс "
През 1961 година клиент изискал в NEMS плоча на „ My Bonnie “ – запис на Джон Ленън, Пол Маккартни, Джордж Харисън и Пийт Бест като акомпанираща група на Тони Шеридан в Хамбург. Епщайн решил да ревизира кои са тези музиканти. Когато влиза в тъмната, задимена маза на клуба Cavern, остава изумен: „ Харесах ги извънредно доста. Веднага ми хареса звукът им. Бяха свежи, почтени и имаха това, което бих нарекъл звездно качество “ , спомня си той.
Без опит, само че с твърда убеденост, Епщайн им предлага да стане техен управител. Срещата съвсем пропада, тъй като Маккартни закъснява – „ бил във ваната “ , както се пошегува Харисън. Но в последна сметка Бийтълс му се доверяват, въпреки и с неподписан контракт, който им дава свободата да се откажат.
Епщайн незабавно подхваща стъпки за „ разчистване “ на имиджа им – костюми вместо кожени якета, завършек на пушенето и псувните на сцената. „ Първо ги накарах да смъкват дънките, след това пуловери, а най-после – костюми. Не съм сигурен, само че мисля, че първите си костюми облякоха точно за ефир на Би Би Си “ , споделя той.
Път към международната популярност
За разлика от други мениджъри, Епщайн не се меси в музиката им. „ Не запознат съм музика “ , признава той, „ само че знам за хитови песни, хитови номера, хитови звуци. “ Именно той провежда логистиката, договаря участия, популяризира групата и отваря вратите на звукозаписните компании.
С помощта на продуцента Джордж Мартин " Бийтълс " подписват с Parlophone (EMI). Скоро излизат първите шлагери – „ Love Me Do “ и „ Please Please Me “. До края на 1963 година групата е сензация във Англия, а Епщайн съумява да уреди присъединяване в " Шоуто на Ед Съливан. През февруари 1964 година 73 милиона американци гледат първото им осъществяване – културен вододел, след който " Бийтълс " превземат света.
„ Талантът беше техен, само че той им даде всяка опция да го разпрострат “ , споделя историкът Марк Луисън.
Последни години и драматичен край
С възходящата популярност обаче персоналният живот на Епщайн става все по-хаотичен. За да издържи темпото, той стартира да взема стимуланти, а след това и успокоителни. Докато " Бийтълс " записват „ Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band “, Епщайн влиза и излиза от клиниката Priory в Лондон, само че не стопира да работи – провежда световното телевизионно лъчение на „ All You Need Is Love “ и приема посетители на премиерното празненство на албума.
На 27 август 1967 година, единствено месец след гибелта на татко си, Брайън Епщайн е открит мъртъв на 32 години. Причината – инцидентно предозиране.
" Бийтълс " остават без своя „ пети член “. „ Знаех, че сме в неволя тогава “ , признава Джон Ленън три години по-късно. Мнозина имат вяра, че точно гибелта на Епщайн слага началото на края – по-малко от три години след него групата се разпада.
Когато на " Бийтълс " съобщили, че мениджърът им е открит мъртъв в дома си в Лондон на 27 август 1967 година, членовете били сломени. „ Беше съкрушително, тъжно и малко плашещо “ , споделя Пол Маккартни пред Бари Майлс в биографията си от 1997 година „ Many Years From Now “. „ Обичахме го. “
The man behind The Beatles - Brian Epstein.
— Nick Spence (@Nickfromupnorth)
Епщайн изиграва основна роля в издигането на групата – от свирене по дребни ливърпулски клубове до статута на най-голямата тайфа в света. Той оформя ранния им имидж, намира им звукозаписен контракт, ръководи бизнес делата им и праволинейно ги поддържа. И постоянно има вяра в тях.
В изявление за предаването „ Панорама “ на Би Би Си през 1964 година споделя, че още когато подписва контракт с тях през 1961 година, е бил уверен, че ще станат „ една от най-големите, в случай че не и най-голямата атракция в света “. По това време към този момент управлява и други актьори като Gerry and the Pacemakers, Сила Блек и Томи Куикли.
„ Той имаше неповторим нюх за това кое ще стане шлагер и кой ще го реализира “ , споделя репортерът на Би Би Си Майкъл Чарлтън. „ Когато единствено един от 50 нови поп сингъла съумява да пробие, младите гении на Епщайн към този момент покоряваха класациите по целия свят. “
И въпреки всичко пътят му към поп промишлеността е необикновен, а съгласно Чарлтън той постоянно изглеждал като малко непознат на този свят: „ Самият той не беше част от тази среда, само че бе същински обхванат от младежите и тяхната сила. “
Ранни години и търсене на посока
Брайън Епщайн е роден през 1934 година в еврейско семейство със лична процъфтяваща търговия в Ливърпул. Той мечтае за креативна кариера – дизайнер или артист, – само че родителите му упорстват да се включи в фамилния бизнес.
„ Когато приключих учебно заведение на 16 години, имах упоритости да стана дизайнер на облекла или артист, само че фамилията ми не беше склонно. Аз пък бях по-нетърпелив да напусна учебно заведение, в сравнение с да се боря за фантазиите си “ , признава той пред Би Би Си през 1964 година
През 1952 година, до момента в който работи за фамилията, е извикан на наложителна военна работа и става служител в Кралския армейски корпус. Военният живот обаче го потиска и след консултация с психиатър е освободен по медицински аргументи. Връща се към фамилния бизнес, само че не се отхвърля от актьорството и през 1956 година е признат в влиятелната Кралска академия за трагично изкуство (RADA) в Лондон.
Скрита еднаквост и нова ниша
По това време Епщайн намерено осъзнава, че е гей – в ера, когато хомосексуалността е противозаконна във Англия. Това го прави уязвим на набези, изнудване и риск от затвор. През 1957 година е задържан от граждански служител на реда за „ натрапчиво държание “ край мъжка тоалетна в лондонското метро. Получава условна присъда и напуща RADA. Завръща се в Ливърпул, където татко му го назначава за началник на отдела за плочи в фамилната верига North End Music Stores (NEMS). Именно там Епщайн открива същинското си предопределение – комбиниране от бизнес нюх и присъщ инстинкт за шлагери. Магазинът скоро се трансформира в привлекателен център за ливърпулските младежи.
Срещата с " Бийтълс "
През 1961 година клиент изискал в NEMS плоча на „ My Bonnie “ – запис на Джон Ленън, Пол Маккартни, Джордж Харисън и Пийт Бест като акомпанираща група на Тони Шеридан в Хамбург. Епщайн решил да ревизира кои са тези музиканти. Когато влиза в тъмната, задимена маза на клуба Cavern, остава изумен: „ Харесах ги извънредно доста. Веднага ми хареса звукът им. Бяха свежи, почтени и имаха това, което бих нарекъл звездно качество “ , спомня си той.
Без опит, само че с твърда убеденост, Епщайн им предлага да стане техен управител. Срещата съвсем пропада, тъй като Маккартни закъснява – „ бил във ваната “ , както се пошегува Харисън. Но в последна сметка Бийтълс му се доверяват, въпреки и с неподписан контракт, който им дава свободата да се откажат.
Епщайн незабавно подхваща стъпки за „ разчистване “ на имиджа им – костюми вместо кожени якета, завършек на пушенето и псувните на сцената. „ Първо ги накарах да смъкват дънките, след това пуловери, а най-после – костюми. Не съм сигурен, само че мисля, че първите си костюми облякоха точно за ефир на Би Би Си “ , споделя той.
Път към международната популярност
За разлика от други мениджъри, Епщайн не се меси в музиката им. „ Не запознат съм музика “ , признава той, „ само че знам за хитови песни, хитови номера, хитови звуци. “ Именно той провежда логистиката, договаря участия, популяризира групата и отваря вратите на звукозаписните компании.
С помощта на продуцента Джордж Мартин " Бийтълс " подписват с Parlophone (EMI). Скоро излизат първите шлагери – „ Love Me Do “ и „ Please Please Me “. До края на 1963 година групата е сензация във Англия, а Епщайн съумява да уреди присъединяване в " Шоуто на Ед Съливан. През февруари 1964 година 73 милиона американци гледат първото им осъществяване – културен вододел, след който " Бийтълс " превземат света.
„ Талантът беше техен, само че той им даде всяка опция да го разпрострат “ , споделя историкът Марк Луисън.
Последни години и драматичен край
С възходящата популярност обаче персоналният живот на Епщайн става все по-хаотичен. За да издържи темпото, той стартира да взема стимуланти, а след това и успокоителни. Докато " Бийтълс " записват „ Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band “, Епщайн влиза и излиза от клиниката Priory в Лондон, само че не стопира да работи – провежда световното телевизионно лъчение на „ All You Need Is Love “ и приема посетители на премиерното празненство на албума.
На 27 август 1967 година, единствено месец след гибелта на татко си, Брайън Епщайн е открит мъртъв на 32 години. Причината – инцидентно предозиране.
" Бийтълс " остават без своя „ пети член “. „ Знаех, че сме в неволя тогава “ , признава Джон Ленън три години по-късно. Мнозина имат вяра, че точно гибелта на Епщайн слага началото на края – по-малко от три години след него групата се разпада.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ