И Бриджит Бардо се готви за вечността, за последен път в живота си направи това...
Мемоарите на френската кинозвезда и защитничка на животните Брижит Бардо „ Сълзи в битка” бяха пуснати на пазара от най-голямото френско издателство „ Плон”. „ Това ще бъде последната ми книга. Не считам да издавам други”, уточни Бардо.
В спомените си актрисата излага визията си за света и обществото, споделя мисли за това какво значи за нея любовта, известността, хубостта, старостта, гибелта. В книгата Бардо признава, че „ в никакъв случай не се е чувствала красива”, заради което не е била сигурна в себе си.
„ Смятаха ме за една от най-популярните международни звезди, и все пак аз съм нищо”, написа Бардо. „ Винаги съм живяла с мисълта, че неизбежно губим това, което имаме, и младостта ми, хубостта, свежестта не бяха изключение. От младостта ми остана малко, като се изключи душата на дете, което продължава да се изненадва от дреболии”.
В книгата кинозвездата признава, че „ в никакъв случай не плаче, най-малко не пред хора”. „ Не желая да го върша, това би било симптом на уязвимост. Не обичам и да се окайвам и да споделям дълбоката си болежка с други хора”. Бардо споделя, че в никакъв случай не е била привличана от „ лукс, благосъстояние, бижута”.
„ Оставих всичко това, тъй като бях уверена, че основното е – да послужвам на идеята си, идеята за избавяне на животните”. В записките си Бардо показва, че „ не желае да е част от човешкия род”. „ Чувствам се друга. Докато животното се счита за примитивен тип, който понася голям брой премеждия, убиван поради нашите потребности, почивка и наслаждение, няма да съм част от тази дива и кръвожадна раса”, акцентира Бардо.
Завършила кариерата си през 1973, Бардо се закле, че остатъка от живота си ще посвети напълно на отбраната на живата природа. През 1986 тя основа в град Сен Тропе фондация, чиято активност финансира със лични средства. Избягва всемирски или публични церемонии.
Предишната си книга „ Аз играя”, издадена от парижкото издателство " Фламарион " през октомври 2017, Бардо посвети на музикалната си кариера, която беше неотделима част от креативния й път, напомня БГНЕС.
В спомените си актрисата излага визията си за света и обществото, споделя мисли за това какво значи за нея любовта, известността, хубостта, старостта, гибелта. В книгата Бардо признава, че „ в никакъв случай не се е чувствала красива”, заради което не е била сигурна в себе си.
„ Смятаха ме за една от най-популярните международни звезди, и все пак аз съм нищо”, написа Бардо. „ Винаги съм живяла с мисълта, че неизбежно губим това, което имаме, и младостта ми, хубостта, свежестта не бяха изключение. От младостта ми остана малко, като се изключи душата на дете, което продължава да се изненадва от дреболии”.
В книгата кинозвездата признава, че „ в никакъв случай не плаче, най-малко не пред хора”. „ Не желая да го върша, това би било симптом на уязвимост. Не обичам и да се окайвам и да споделям дълбоката си болежка с други хора”. Бардо споделя, че в никакъв случай не е била привличана от „ лукс, благосъстояние, бижута”.
„ Оставих всичко това, тъй като бях уверена, че основното е – да послужвам на идеята си, идеята за избавяне на животните”. В записките си Бардо показва, че „ не желае да е част от човешкия род”. „ Чувствам се друга. Докато животното се счита за примитивен тип, който понася голям брой премеждия, убиван поради нашите потребности, почивка и наслаждение, няма да съм част от тази дива и кръвожадна раса”, акцентира Бардо.
Завършила кариерата си през 1973, Бардо се закле, че остатъка от живота си ще посвети напълно на отбраната на живата природа. През 1986 тя основа в град Сен Тропе фондация, чиято активност финансира със лични средства. Избягва всемирски или публични церемонии.
Предишната си книга „ Аз играя”, издадена от парижкото издателство " Фламарион " през октомври 2017, Бардо посвети на музикалната си кариера, която беше неотделима част от креативния й път, напомня БГНЕС.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ