Мелницата на живота я е смляла на фин прах, а

Мелницата на живота я е смляла на тънък прахуляк, а тя събрана в целокупност още веднъж, преоткрита и оживяла след всичко това, най-сетне схваща, че силата й се крие в нейната достоверност, правота, религия, вътрешна мощ, вътрешна хубост, в нейното любящо сърце, в способността й да язди бурите и в последна сметка да остава цяла. Никога не е оставала без покрив над главата, легло и храна, тъй като е носена на крилете на ангели и тя знае сигурно, че в никакъв случай не е изоставена, нито сама.

Сега тя предявява своята цялостна Божественост и всичко, което е. Вече не бяга от силата на женствеността, а я приема напълно. Тя стои безстрашна и крепко вкоренена в Майката Земя, както е крепко обвързвана с Божествения космос и всичко, което е и в миналото ще бъде, по тази причина не се нуждае от външно одобрение. Тя е всичко. Затова тя е лоялна и обича неудържимо с цялото си сърце, разум, душа, дух, тяло и създание мъжа, който не се опасява да я обича по същия метод. Мъжът, който желае да я обича напълно и не бяга от нейната мощ, а самичък е встъпил напълно в своята лична неустрашимост и мощ. Тя не желае полумъж или неволен мъж, тя желае той да бъде напълно умишлен дружно с нея, без значение дали я схваща или не.

Не е нужно любовта да се схваща, по-добре е да се усеща и изживява във всеки момент с всеки един мирис, оттатък всичко, което е, в мистичното, където човек твори нови пътешествия и способи на свързване и битие, което я трансформира в същинска обич. Когато тя обитава в цялостта и величието на своята лична женственост и въпреки всичко е отворена, уязвима, достоверна, същинска, почтена и обича с по-висшата обич на душата и той също е в своята целокупност, великолепие, накърнимост, достоверност, правота, почтеност, без маски, то тогава двамата са дружно във величието и хубостта на своята душа и могат да се срещнат като равни, като сътрудници, души в баланс и дружно да основат нещо изумително.

Те схващат, че не се състезават един с различен, не водят война, не се дърпат в разнообразни направления, нито пък си предизвикват болежка един на различен, а най-сетне осъзнават, че призванието и задачата на техните души са по-велики от сбора на частите. Те се срещат на толкоз доста равнища и са предопределени да работят дружно в тандем, в партньорство, а на външен проект се движат в една посока, споделяйки общата визия да издигнат съзнанието на Съществото и да работят за по-висшето положително на всички.

Те имат свободата да основават нови и по-велики равнища на обич във взаимоотношенията си, без единият да бъде обхванат от другия, а всеки от тях по равно е встъпил в своята мощ и в любовта.

Да вървиш с обич, да приказваш с обич, да партнираш с обич. Това не значи, че там няма фойерверки, светкавици и гръмотевици, както и времена, в които дъждът измокря всичко, само че те са задоволително зрели, с цел да яздят бурите и в действителност да впрегнат вътрешната мощ на душите си, като в следствие открият, че всичко това ги е свързало даже още по-силно и те най-сетне схващат големия подарък на същинската обич.

Тя най-сетне си е пристигнала у дома, в място на мира надълбоко вътре в себе си. В процеса е изгубила всичко – работа, дом, семейство, другари. Старият живот се е разпаднал на части от самото си ядро. Но тя е достигнала до дълбока вътрешна принадлежност, вътрешен мир и обич, която кара всички измерения и форми да вибрират.

Тя осъзнава, че щастието е нещо надълбоко вътре в нея и към този момент не го търси отвън себе си. Тя знае, че е цялостна и по тази причина няма потребност от някого, който да запълни тази празнина, тъй като празнотата към този момент я няма. Сега тя обича с обич по-дълбока и по-мъдра, тъй като това е обич от душата. Тя може да бъде всичко, което си пожелае да бъде, дори и повече. Тя се учи да лети високо като орел и да се рее даже още по-високо от него в галактическите и галактическите пространства. Тя не познава загради.

И един ден се появява той – нейният орел, нейният сътрудник, и те летят, реят се и танцуват танца на любовта. Тя открива, че си пасват и стартира да лети високо над него, а той лети под нея. Тя затваря крила и се оставя да падне, а той я хваща със своите крила, както тя му се е доверила, че ще направи. Тогава сменят местата си и той се оставя да падне, а тя го хваща със своите крила.

С безусловно доверие, почитание и надълбоко удостояване на душата на другия, те в този момент се събират на по-висши и по-велики равнища от преди – не заради всички белези, тъмни нощи на душата и всичко останало, а по-скоро макар всички тях. Тези белези от борби са добре заслужени от душите им, с цел да могат в последна сметка да обичат на доста по-дълбоко и същинско равнище и да изживеят трансцедентната вселенска обич сред божествения мъж и божествената жена и същинското положение на самодоволство.

И един ден тя стои на високата планина и благодари на Майката Земя, че й е дала живот, че й е дала това тяло за един момент от вечността, с цел да усети живота на планетата Земя. Благодари на Богинята за това, че я учи по какъв начин да встъпи в личната си мощ и й е разкрила метода да танцува в личната си красива и дълбока женственост, както и за това, че й е дала опция най-сетне да разбере големия подарък на живота в тази форма. А когато издига ръцете си към небесата и повдига лицето си към слънцето, една след друга талази от силата на любовта пробягват през нея и се излъчват на открито към космичната целокупност.

Тя най-сетне си е пристигнала у дома.
Тя.
Всичко, което е.
Едно.

Инфо: judithkusel.com
Превод: Емилия Цанева