Меката диктатура: теория и практика
Меката тирания е полу-демокрация. Този режим съставлява извънреден научен, а у нас към този момент и на практика интерес. Демокрацията е модел, в който ръководещите се преценяват с волята на народа, само че при едно доста значимо изискване: че съществуват закони, права и свободи, които разрешават на хората свободно да образуват тази воля.
Меката тирания се постанова тогава, когато властта овладее всички принадлежности за образуване на националната воля като се изключи изборите.
Тези принадлежности включват:
- партии и движения;
- медии;
- цивилен организации;
- бизнесасоциации;
- профсъюзи;
Когато властта овладее или обезсмисли и изборите, диктатурата става твърда.
Технологии
При меката тирания " образуването на националната воля " става не с директни забрани и изпращане в трудови лагери, а по заобиколен път. Чрез замяна, заплашване, инфилтриране на управлението на организации, прекупуване, отнемане от запаси, кооптиране, подправяне на опозицията. Ключова за реализацията на тази скица е неналичието на самостоятелна правосъдна власт и регулатори.
Подмяна
Тя става със основаването на политически обединения, които са сякаш опозиционни, а в действителност целят само да лишават гласове от вероятната съпротива и по-късно да поддържат властта. Такива обединения у нас са доста: " България без цензура ", " Воля ", " Атака ". Основното за тях е радикалното опозиционно говорене преди избори и " нормализацията " и поддръжката за ръководството след тях. " Патриотичният " набор е естественото свърталище на сходни обединения.
Сплашване
То се осъществя с данъчни и прокурорски инспекции или със запор на парцели. Подготовката му минава през изцяло оклеветяване в проправителствените медии, съпроводено с подкрепящи изявления на политици против приватизацията, НПО-тата и прочие Най-добре е да се навърже гигантска интрига, при която НПО-тата и опозицията посредством приватизацията и Сорос желаят да унищожат нацията. Хитлер съумял да събере такава международна интрига единствено в една книга. Проправителствените медии у нас издават многотомници с набелязаните лица.
Инфилтриране
Инфилтрирането се получава, когато член на една партия е номинално неин представител, а е персонално предан повече на министър-председателя от друга партия, тъй като, да речем, му бил другар. Приятелството може да бъде заменено и с друга, не толкоз благородна мотивация.
Прекупуване
То се получава, когато сякаш тръгваш да уволняваш Бойко Борисов, а след това действаш като негово момче за поръчки.
Лишаване от запаси
В Русия на НПО-тата им е неразрешено задгранично финансиране. Орбан и Сидеров харесват това. По-общият мотив е, че НПО-тата " не трябва да се занимават с политическа активност ". Като във всяка операция в него има и зрънце истина, а точно, че НПО-тата не могат да вземат участие в избори посредством издигане на претенденти за ръководещи органи. Но този мотив става наказателен, когато се разшири прекалено, с цел да забрани на НПО-тата да приказват по политически тематики, да показват позиции, да излизат с отчети и всички други неща, които те вършат в една народна власт. Най-общо казано, съперниците на демокрацията желаят НПО-тата да спрат да приказват и да оставят това на " професионалните политици ". Наскоро тази надълбоко неконституционна мисъл беше споделена у нас от някогашен парламентарен арбитър. (Милостив е Господ, че към момента пази Конституцията от нейните пазачи!).
След като се лимитират ресурсите на гражданския бранш и като му се забрани да се меси в политиката, идната стъпка е лишаването на извънпарламентарните партии от финансиране посредством прекъсване на дотацията и тормоз на евентуалните им частни донори.
Кооптиране и подправяне на опозицията
Тази технология се осъществя, когато главните парламентарни партии се дърлят за това на коя водачът е по-корумпиран, а са съгласни по всички съдържателни политически въпроси: КТБ, антикорупционна и правосъдна промяна, " Белене ", проверка на приватизацията, некупуване на нови самолети, глобите против Русия и така нататък
Водачество
Има ли меката тирания потребност от фюрер? Всяка централизация на власт води и до естествена персонификация и превъзнасяне на " изключителните " качества на избран водач, даже когато такива отсъстват. Меката тирания се характеризира с опортюнизма на цяла група заинтригувани играчи да създадат " своя " претендент едноличен водач и по този начин да се разправят с конкуренцията. Ако тези играчи имат медийна империя, тя се " лепва " за лидера и стартира да го славослови до Бога. Останалите политици не стават за клин за зеле, а той е най-малко канелка. А в действителност е нещо доста по-голямо. И тъй наречените
Хитлер идва на власт, без да има болшинство, с аргумента, че " по този начин са ги подредили хората " и тъй като държавно управление е належащо, неговото е единственото допустимо. Той идва на власт и с поддръжката на огромния бизнес, който вижда в негово лице някакво решение против неустойчивостта и опасността от комунистите. Точно този опортюнизъм е присъщ за всеки хибриден режим, за всеки преход от народна власт към нещо друго. Чрез взаимоотношение и надлъгване сред евентуален водач и неговия антураж ерозира разделянето на управляващите, а с това си отива и демокрацията.
Не е наложително този преход да приключи с твърда, тоталитарна тирания или с властнически режим като в модерна Русия. Възможно е меката тирания да е стабилно положение, при което играта сред водач и антураж продължава безсрочно. Лидерът поглежда в огледалото и вижда в него доста лица. Или пък едно и също.
А лицето е уверено и има учредения да мисли, че то дърпа конците.
Идеология
Меката тирания има като цяло демократична идеология. Тя намигва на фашизма, само че се крепи на избори и операция на публичното мнение. Защо да забраняваш изборите, в случай че можеш да контролираш резултата им? Защо да не се съобразяваш с националната воля, когато ти казваш на народа какво да воли посредством медии, партии, придвижвания и така нататък?
Пример: хората считат (с основание), че в ръководството е имало и има несправедливости. Властта концентрира недоволството върху приватизацията от преди 20 години. Това е комфортно, тъй като виновни за този интервал са други. Нахъсват се медиите, стартира лов на приватизатори. Идва Кристалната нощ и стъклата на офисите им са изпочупени. Може да гледате на това като на либерален национален яд. Може да гледате на него и като на преход към тирания, тъй като става дума за извънсъдебни, политически способи за кавга с съперниците.
В този смисъл меката тирания няма потребност от автократична или тоталитарна идеология. Тя може да се осъществя и с ресурса на демокрацията в нейната " корумпирана " по Аристотел форма – охлокрацията или властта на тълпата.
Играта тук е по-сложна и се крепи на съюзничество сред демократични и антидемократични детайли. Създават се обединения с не-точно-демократи, които обаче " като цяло " и " въпреки всичко " са демократични. Границата при този синтез – който може да е " закостенял ", " родолюбив ", " австрийски " или " маджарски " – е доста тънка. Наклонът е хлъзгав, като сред " обикновено " демократичното и " ненормалното " непрестанно се случват приплъзвания. Затова оказват помощ и някои общоприети демократични самозаблуди от рода на следните:
– Чуждестранните фашисти са по-опасни от родните фашисти.
– Приемливо е враговете на нацията да бъдат обозначавани (със звезда или като задграничен агент), стига да не им се лимитират правата по различен метод.
– Приемливо е съперниците да са очерняни всячески, стига да не им се взема собствеността.
– Приемливо е да им се вземе собствеността, стига да не се вкарват в пандиза или лагери.
– Приемливо е да се вкарат в лагери, стига да не се убиват.
– Приемливо е да се убиват, стига страната и народът да не носят директна отговорност за това.
– Това у нас не може да се случи.
Власт и корупция
Другото име на меката тирания е редовно захванатата страна. Контролът над медии, самостоятелни регулатори и правосъдна власт е механизмът за корумпирано преодоляване на важен публичен запас, както в проблема КТБ. Меката тирания се характеризира с опитите на избрани стопански кръгове да добият фаворизиран, извънреден, съвсем монополен статут в страната.
Преходът от мека към твърда тирания се случва, когато водачът се разправи с икономическите субекти зад себе си и изцяло ги подчини. Както Путин направи това, започвайки с Ходорковски. При меката тирания играта на политическото водачество е друга – то по-скоро е балансьор и като подобен може да се съюзи с един, с цел да унищожи различен. Така или другояче, при меката тирания към момента няма цялостен диктат върху стопанската система и избрани незаети от нея ниши може да останат както в промишлеността, по този начин и в медиите. Колкото повече те се свиват, толкоз заплахата от твърда тирания нараства.
Власт и еротика
Меката тирания е секси и се харесва от хората. Тя няма грозното лице на фашизма и се гнуси от него. Същевременно обаче тя задоволява фантазмите за мощна власт и твърда ръка и по тази причина се осъществя нормално посредством генерали или генералоподобни.
Някои от утопиите на демократите подкрепят меката тирания. Например утопията, че обществото може да мине изцяло без власт и престиж, като се самоуправлява директно – посредством референдуми, цивилен конгреси или фейсбук. На фона на такива неуместни идеали, меката тирания свети с успеваемост.
Съпротива и алармизъм
Поради мимикрията си меката тирания слага сложни алтернативи пред своите съперници. Тези, които се тревожат от ясните отрицателни трендове, могат да бъдат нападнати като " алармисти " и да бъдат обезвредени с изказвания, че всичко е просто неминуем и нужен спектакъл, че демокрацията е тъкмо такава игра и измама, че народът желае сходни ограничения. Тези пък, които виждат меката тирания като полу-демокрация, могат да бъдат упрекнати, че " възстановяват " фашизма, комунизма и така нататък
Така меката тирания в действителност разрушава своята съпротива.
Къде сме ние?
Какво става, когато демократичните демокрации останат без демократи и либерали? Това е въпросът, който слага модерна Източна Европа. Този въпрос е извънредно изострен в Унгария и Полша, а от ден на ден се възпалява и у нас. Разделението на управляващите може още и да съществува на книга, само че конците на всички да се дърпат от едно място. Съдебната власт може да е самостоятелна официално, само че да намига с едно око на избрани, близки до властта хора, за които непрекъснато да се пишат оправдателни актове (като " обвинителния " акт за КТБ).
Меката тирания е посоката, в която Източна Европа се е запътила. Някои съвсем са стигнали, други са по-предпазливи. Ние бяхме от по-предпазливите, само че в последно време се затичахме, зер да не останем по-назад. А като свърши заветното председателство на Съвета на Европейски Съюз, или пък в случай че – не дай Боже – към този момент няма какво да се ръководи, можем и да хукнем да бягаме.
И даже може да подминем меката тирания.
" Дневник " препечатва текста от портала " Култура "
Меката тирания се постанова тогава, когато властта овладее всички принадлежности за образуване на националната воля като се изключи изборите.
Тези принадлежности включват:
- партии и движения;
- медии;
- цивилен организации;
- бизнесасоциации;
- профсъюзи;
Когато властта овладее или обезсмисли и изборите, диктатурата става твърда.
Технологии
При меката тирания " образуването на националната воля " става не с директни забрани и изпращане в трудови лагери, а по заобиколен път. Чрез замяна, заплашване, инфилтриране на управлението на организации, прекупуване, отнемане от запаси, кооптиране, подправяне на опозицията. Ключова за реализацията на тази скица е неналичието на самостоятелна правосъдна власт и регулатори.
Подмяна
Тя става със основаването на политически обединения, които са сякаш опозиционни, а в действителност целят само да лишават гласове от вероятната съпротива и по-късно да поддържат властта. Такива обединения у нас са доста: " България без цензура ", " Воля ", " Атака ". Основното за тях е радикалното опозиционно говорене преди избори и " нормализацията " и поддръжката за ръководството след тях. " Патриотичният " набор е естественото свърталище на сходни обединения.
Сплашване
То се осъществя с данъчни и прокурорски инспекции или със запор на парцели. Подготовката му минава през изцяло оклеветяване в проправителствените медии, съпроводено с подкрепящи изявления на политици против приватизацията, НПО-тата и прочие Най-добре е да се навърже гигантска интрига, при която НПО-тата и опозицията посредством приватизацията и Сорос желаят да унищожат нацията. Хитлер съумял да събере такава международна интрига единствено в една книга. Проправителствените медии у нас издават многотомници с набелязаните лица.
Инфилтриране
Инфилтрирането се получава, когато член на една партия е номинално неин представител, а е персонално предан повече на министър-председателя от друга партия, тъй като, да речем, му бил другар. Приятелството може да бъде заменено и с друга, не толкоз благородна мотивация.
Прекупуване
То се получава, когато сякаш тръгваш да уволняваш Бойко Борисов, а след това действаш като негово момче за поръчки.
Лишаване от запаси
В Русия на НПО-тата им е неразрешено задгранично финансиране. Орбан и Сидеров харесват това. По-общият мотив е, че НПО-тата " не трябва да се занимават с политическа активност ". Като във всяка операция в него има и зрънце истина, а точно, че НПО-тата не могат да вземат участие в избори посредством издигане на претенденти за ръководещи органи. Но този мотив става наказателен, когато се разшири прекалено, с цел да забрани на НПО-тата да приказват по политически тематики, да показват позиции, да излизат с отчети и всички други неща, които те вършат в една народна власт. Най-общо казано, съперниците на демокрацията желаят НПО-тата да спрат да приказват и да оставят това на " професионалните политици ". Наскоро тази надълбоко неконституционна мисъл беше споделена у нас от някогашен парламентарен арбитър. (Милостив е Господ, че към момента пази Конституцията от нейните пазачи!).
След като се лимитират ресурсите на гражданския бранш и като му се забрани да се меси в политиката, идната стъпка е лишаването на извънпарламентарните партии от финансиране посредством прекъсване на дотацията и тормоз на евентуалните им частни донори.
Кооптиране и подправяне на опозицията
Тази технология се осъществя, когато главните парламентарни партии се дърлят за това на коя водачът е по-корумпиран, а са съгласни по всички съдържателни политически въпроси: КТБ, антикорупционна и правосъдна промяна, " Белене ", проверка на приватизацията, некупуване на нови самолети, глобите против Русия и така нататък
Водачество
Има ли меката тирания потребност от фюрер? Всяка централизация на власт води и до естествена персонификация и превъзнасяне на " изключителните " качества на избран водач, даже когато такива отсъстват. Меката тирания се характеризира с опортюнизма на цяла група заинтригувани играчи да създадат " своя " претендент едноличен водач и по този начин да се разправят с конкуренцията. Ако тези играчи имат медийна империя, тя се " лепва " за лидера и стартира да го славослови до Бога. Останалите политици не стават за клин за зеле, а той е най-малко канелка. А в действителност е нещо доста по-голямо. И тъй наречените
Хитлер идва на власт, без да има болшинство, с аргумента, че " по този начин са ги подредили хората " и тъй като държавно управление е належащо, неговото е единственото допустимо. Той идва на власт и с поддръжката на огромния бизнес, който вижда в негово лице някакво решение против неустойчивостта и опасността от комунистите. Точно този опортюнизъм е присъщ за всеки хибриден режим, за всеки преход от народна власт към нещо друго. Чрез взаимоотношение и надлъгване сред евентуален водач и неговия антураж ерозира разделянето на управляващите, а с това си отива и демокрацията.
Не е наложително този преход да приключи с твърда, тоталитарна тирания или с властнически режим като в модерна Русия. Възможно е меката тирания да е стабилно положение, при което играта сред водач и антураж продължава безсрочно. Лидерът поглежда в огледалото и вижда в него доста лица. Или пък едно и също.
А лицето е уверено и има учредения да мисли, че то дърпа конците.
Идеология
Меката тирания има като цяло демократична идеология. Тя намигва на фашизма, само че се крепи на избори и операция на публичното мнение. Защо да забраняваш изборите, в случай че можеш да контролираш резултата им? Защо да не се съобразяваш с националната воля, когато ти казваш на народа какво да воли посредством медии, партии, придвижвания и така нататък?
Пример: хората считат (с основание), че в ръководството е имало и има несправедливости. Властта концентрира недоволството върху приватизацията от преди 20 години. Това е комфортно, тъй като виновни за този интервал са други. Нахъсват се медиите, стартира лов на приватизатори. Идва Кристалната нощ и стъклата на офисите им са изпочупени. Може да гледате на това като на либерален национален яд. Може да гледате на него и като на преход към тирания, тъй като става дума за извънсъдебни, политически способи за кавга с съперниците.
В този смисъл меката тирания няма потребност от автократична или тоталитарна идеология. Тя може да се осъществя и с ресурса на демокрацията в нейната " корумпирана " по Аристотел форма – охлокрацията или властта на тълпата.
Играта тук е по-сложна и се крепи на съюзничество сред демократични и антидемократични детайли. Създават се обединения с не-точно-демократи, които обаче " като цяло " и " въпреки всичко " са демократични. Границата при този синтез – който може да е " закостенял ", " родолюбив ", " австрийски " или " маджарски " – е доста тънка. Наклонът е хлъзгав, като сред " обикновено " демократичното и " ненормалното " непрестанно се случват приплъзвания. Затова оказват помощ и някои общоприети демократични самозаблуди от рода на следните:
– Чуждестранните фашисти са по-опасни от родните фашисти.
– Приемливо е враговете на нацията да бъдат обозначавани (със звезда или като задграничен агент), стига да не им се лимитират правата по различен метод.
– Приемливо е съперниците да са очерняни всячески, стига да не им се взема собствеността.
– Приемливо е да им се вземе собствеността, стига да не се вкарват в пандиза или лагери.
– Приемливо е да се вкарат в лагери, стига да не се убиват.
– Приемливо е да се убиват, стига страната и народът да не носят директна отговорност за това.
– Това у нас не може да се случи.
Власт и корупция
Другото име на меката тирания е редовно захванатата страна. Контролът над медии, самостоятелни регулатори и правосъдна власт е механизмът за корумпирано преодоляване на важен публичен запас, както в проблема КТБ. Меката тирания се характеризира с опитите на избрани стопански кръгове да добият фаворизиран, извънреден, съвсем монополен статут в страната.
Преходът от мека към твърда тирания се случва, когато водачът се разправи с икономическите субекти зад себе си и изцяло ги подчини. Както Путин направи това, започвайки с Ходорковски. При меката тирания играта на политическото водачество е друга – то по-скоро е балансьор и като подобен може да се съюзи с един, с цел да унищожи различен. Така или другояче, при меката тирания към момента няма цялостен диктат върху стопанската система и избрани незаети от нея ниши може да останат както в промишлеността, по този начин и в медиите. Колкото повече те се свиват, толкоз заплахата от твърда тирания нараства.
Власт и еротика
Меката тирания е секси и се харесва от хората. Тя няма грозното лице на фашизма и се гнуси от него. Същевременно обаче тя задоволява фантазмите за мощна власт и твърда ръка и по тази причина се осъществя нормално посредством генерали или генералоподобни.
Някои от утопиите на демократите подкрепят меката тирания. Например утопията, че обществото може да мине изцяло без власт и престиж, като се самоуправлява директно – посредством референдуми, цивилен конгреси или фейсбук. На фона на такива неуместни идеали, меката тирания свети с успеваемост.
Съпротива и алармизъм
Поради мимикрията си меката тирания слага сложни алтернативи пред своите съперници. Тези, които се тревожат от ясните отрицателни трендове, могат да бъдат нападнати като " алармисти " и да бъдат обезвредени с изказвания, че всичко е просто неминуем и нужен спектакъл, че демокрацията е тъкмо такава игра и измама, че народът желае сходни ограничения. Тези пък, които виждат меката тирания като полу-демокрация, могат да бъдат упрекнати, че " възстановяват " фашизма, комунизма и така нататък
Така меката тирания в действителност разрушава своята съпротива.
Къде сме ние?
Какво става, когато демократичните демокрации останат без демократи и либерали? Това е въпросът, който слага модерна Източна Европа. Този въпрос е извънредно изострен в Унгария и Полша, а от ден на ден се възпалява и у нас. Разделението на управляващите може още и да съществува на книга, само че конците на всички да се дърпат от едно място. Съдебната власт може да е самостоятелна официално, само че да намига с едно око на избрани, близки до властта хора, за които непрекъснато да се пишат оправдателни актове (като " обвинителния " акт за КТБ).
Меката тирания е посоката, в която Източна Европа се е запътила. Някои съвсем са стигнали, други са по-предпазливи. Ние бяхме от по-предпазливите, само че в последно време се затичахме, зер да не останем по-назад. А като свърши заветното председателство на Съвета на Европейски Съюз, или пък в случай че – не дай Боже – към този момент няма какво да се ръководи, можем и да хукнем да бягаме.
И даже може да подминем меката тирания.
" Дневник " препечатва текста от портала " Култура "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ