Хокинг полага основите на междузвездните полети!
Междузвездните полети – една чудесна фантазия на човечеството, една безпределно обсъждана тематика в научно-фантастичните творби. Но може ли да бъде осъществена въобще? Въпреки че нашата Галактика изобилства от звезди, дистанциите до тях не се мерят в километри, а в светлинни години, като една светлинна година е дистанцията, което светлината изминава за една година! Точната скорост, с която светлината пътува, е 299 792 458 m/sec. Една светлинна година се равнява на 9 трилиона километра. Най-близката звезда до нас, Проксима Кентавър, е на разстояние от нас 4.25 светлинни години.
Човечеството към този момент има междузвездни апарати – това са “Вояджър 1 ” и “Вояджър 2 ”, които от ден на ден се отдалечават от Слънчевата ни система. Всеки един от тях изминава милиони километри всяка седмица, само че даже и това не е задоволително – с тяхната скорост би лишило 72 000 години да доближат до най-близката звезда.
През миналите години доста учени и визионери предлагаха благоприятни условия за превъзмогването на междузвездните дистанции – както със съществуващи през днешния ден технологии като слънчево корабоплаване, по този начин и с по-екзотични и към момента неразбираеми хрумвания като уорп драйв и червейни дупки. Всички хрумвания, както тези, свързани със съществуващи технологии, по този начин и екзотичните са придружени от голям брой провокации и проблеми.
Вчера международно известният физик Стивън Хокинг и милиардерът Юри Милнър обаче оповестиха полагането на основите на план, съгласно който би могло да достигнем до звездите още в границите на нашия живот. Проектът носи името “Брейктру Старшот ”.
Основната част от проекта включва работа на земята – създаване на мощна система от наземни лазери (източник: SpaceRef).Те ще се употребяват за задвижването на дребни междузвездни кораби – всеки един от тях ще тежи по-малко от грам. Лазерите ще могат да ускорят корабчетата до скорост 20% от тази на светлината. Насочени към Проксима Кентавър, която е на 4.25 светлинни години от нас, би лишило да доближат до крайната си цел единствено след 20 години.
Според Стивън Хокинг главният софтуерен пробив, който ще разреши реализирането на междузвезден полет, е миниатюризацията на галактическите технологии. Днес да вземем за пример на мода са дребните спътници CubeSat, които разрешават на университети и даже елементарни организации да учат галактическото пространство. Всеки CubeSat тежи към кг, само че за потребностите на междузвездните полети ще се употребяват още по-малки и по-леки сателитчета.
Според проекта биха могли да бъдат издигнати голям брой такива сателитчета и да бъдат изстреляни на групи. Не е нужно всички от тях да оцелеят по време на пътешествието – ускорени към Проксима Кентавър, би било задоволително единствено един от тях да доближи до крайната си цел и да прати научни данни.
Планът на Хокинг и Милнър към този момент съставлява най-реализуемата идея за междузвезден полет в наши дни. Но това не значи, че е безпроблемна.
Продължава да стои на дневен ред предизвикването по какъв начин тъкмо корабчетата ще бъдат ускорени и по какъв начин ще бъде обезпечена точността, с която ще бъдат ориентирани към най-близката до нас звезда. При такива големи дистанции, каквото е до Проксима Центавър, всяка на пръв взор мъничка грешчица в навигацията би довела до фрапантни отклонения от пътя. Ще могат ли сателитчетата да правят корекции на полета и от кое място ще се вземе силата за това? Дори и през днешния ден има провокации пред CubeSat-ите във връзка с напредването и заради тази причина те към момента не се употребяват за всеобщо проучване на междупланетното пространство, а единствено за задачи в околоземна орбита.
Не е ясно по какъв начин ще се предават данните към Земята. Междузвезден транспортен съд с тегло 1 грам, намиращ се на разстояние от нас 4.25 светлинни години, който би трябвало да съобщи научни данни и те да бъдат получени на Земята – това не е банален проблем и няма явен отговор по какъв начин ще бъде позволен.
И въпреки всичко самодейността на Хокинг и Милнър заслужава да бъде приветствана. Всички старания в тази посока си костват. От наша страна обаче постоянно е по-добре да охлаждаме горещия възторг със леден песимизъм. Космонавтиката е област, в която доста елементарно можеш да се запалиш и от която също толкоз доста елементарно можеш да излезеш отчаян. Именно заради това някои бизнесмени като Джеф Безос внимават какво дават обещание и по какъв начин го дават обещание.
