Fitch потвърди кредитния рейтинг на България
Международната рейтингова организация „ Фич Рейтингс “ (Fitch Ratings) удостовери дълготрайния кредитен рейтинг на България в задгранична и локална валута ‘BBB’ с позитивна вероятност, оповестиха от пресцентъра на Министерството на финансите.
Рейтингът на България е подсилен от мощната външна и фискална позиция на страната спрямо страните със същия рейтинг,
надеждната политическа рамка от участието в Европейски Съюз и дългогодишното действие на режима на паричен съвет. От друга страна, ниският дял на вложенията по отношение на Брутният вътрешен продукт и неподходящите демографски фактори тежат на евентуалния стопански напредък и на обществените финанси в дълготраен интервал, показват от финансовото министерство.
Международната рейтингова организация удостовери при започване на август дълготрайния рейтинг на Българската банка за развиване (ББР).
Положителната вероятност отразява проектите за участие на страната в еврозоната, което може да докара до по-нататъшни усъвършенствания в индикаторите за външната позиция на страната. Въпреки забавянето на процеса по присъединение към еврозоната, анализаторите от рейтинговата организация смятат, че съществува необятна политическа ангажираност за приемане на еврото през 2025 година След сформирането на новото държавно управление Народното събрание е приел всички оставащи задължения след влизането на страната в ERM II, а изменението на закона за централната банка се чака да бъде утвърдено до края на 2023 година
Приемане на еврото
Темпът на инфлация (ХИПЦ) в България следва наклонност на намаляване, само че остава доста над този в трите държави-членки на Европейски Съюз с най-ниска инфлация и сега не дава отговор на критерия за ценова непоклатимост. Предвид забележителната неустановеност във връзка с инфлационните процеси, за Fitch Ratings остава под въпрос осъществяването на критерия за ценова непоклатимост в средата на 2024 година (ключовата дата за приемане в еврозоната през 2025 г.). България евентуално ще извърши всички други номинални критерии за приемане на еврото (публични финанси, лихвен % и валутен курс). Анализаторите от организацията смятат, че приемането на еврото е в поддръжка на рейтинга, защото при равни други условия това би подобрило оценката за рейтинга на страната с към две степени.
Ускоряване на растежа
След регистрирания напредък през първото полугодие на 2023 година, макар забавянето на външното търсене, високата инфлация и нарасналата неустановеност, Fitch увеличи прогнозата си за растежа на Брутният вътрешен продукт за тази година до 1.9% (от 1.3%, предстоящ през май). Очакванията са потреблението на семействата да бъде подкрепено от по-високите бюджетни разноски, постоянния пазар на труда, понижаване на склонността за икономисване и мощния растеж на заемите. Ръстът на вложенията се чака последователно да се усъвършенства през второто полугодие на 2023 година с повишаването на прехвърлянията от Европейски Съюз. Растежът на Брутният вътрешен продукт ще се форсира до 2.8% през 2024 година и 3% през 2025 година, като по-слабото частно ползване ще бъде уравновесено от по-силни вложения, подкрепени от прехвърлянията от Европейски Съюз. От рейтинговата организация регистрират и ангажираността на държавното управление за използване на обвързваните с Механизма за възобновяване и резистентност промени, след подаденото второто искане за заплащане в размер на 724 млн. евро (0.8% от Брутният вътрешен продукт за 2023 г.).
Постепенно намаляване на инфлацията
Fitch предвижда, че общата инфлация, съгласно ХИПЦ, ще продължи последователно да се забавя, до момента в който базисната инфлация ще понижава по-бавно заради мощното частно ползване, затегнатите условия на пазара на труда и вторичните резултати. Агенцията чака средногодишна инфлация от 9.1% през 2023 година, 4.6% през 2024 година и 2.9% през 2025 година Прогнозата за инфлацията остава обект на забележителна неустановеност, произлизаща основно от динамичността на цените на суровините и проявлението на вторичните резултати.
Нарастване на бюджетния недостиг в средносрочен проект и невисок дълг
Прогнозира се бюджетен недостиг в размер на 2.6% от Брутният вътрешен продукт през 2023 година, в следствие от по-ниски от планувани разноски за ограничения за енергийна поддръжка, по-високи обществени и финансови разноски и нараствания на заплатите в обществения бранш. Въпреки реализирана фискална нерешителност, упованията са актуалното държавно управление да поддържа малко по-високи дефицити в средносрочен проект, с цел да увеличи обществените вложения и обществените прехвърляния за понижаване на неравенството. Очаква се бюджетен недостиг от 2.8% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година и 3.5% от Брутният вътрешен продукт през 2025 година
Въпреки по-големите фискални дефицити, равнището на държавния дълг на България ще остане доста по-ниско в съпоставяне със страните от Европейски Съюз, както и с страните със същия рейтинг. Прогнозира се съотношението на общия държавен дълг към Брутният вътрешен продукт да остане под 30% до 2027 г.
Основни фактори, които биха могли да доведат до позитивни дейности по рейтинга, са прогрес към присъединението към еврозоната, в това число убеденост, че България дава отговор на критериите за участие и периода за приемане на еврото; възстановяване на капацитета за напредък на стопанската система, да вземем за пример посредством въвеждане на структурни и управнически промени за възстановяване на бизнес средата и/или дейно потребление на средствата от Европейски Съюз.
Фактори, които биха могли да доведат до отрицателни дейности по рейтинга, са липса на прогрес в присъединението към еврозоната заради непрекъсната политическа неустойчивост или несъблюдение на критериите за конвергенция; по-ниски вероятности за напредък в средносрочен интервал, провокирани да вземем за пример от забележителен неподходящ макроикономически потрес или инфлация, която се е задържала на високи равнища.
Рейтингът на България е подсилен от мощната външна и фискална позиция на страната спрямо страните със същия рейтинг,
надеждната политическа рамка от участието в Европейски Съюз и дългогодишното действие на режима на паричен съвет. От друга страна, ниският дял на вложенията по отношение на Брутният вътрешен продукт и неподходящите демографски фактори тежат на евентуалния стопански напредък и на обществените финанси в дълготраен интервал, показват от финансовото министерство.
Международната рейтингова организация удостовери при започване на август дълготрайния рейтинг на Българската банка за развиване (ББР).
Положителната вероятност отразява проектите за участие на страната в еврозоната, което може да докара до по-нататъшни усъвършенствания в индикаторите за външната позиция на страната. Въпреки забавянето на процеса по присъединение към еврозоната, анализаторите от рейтинговата организация смятат, че съществува необятна политическа ангажираност за приемане на еврото през 2025 година След сформирането на новото държавно управление Народното събрание е приел всички оставащи задължения след влизането на страната в ERM II, а изменението на закона за централната банка се чака да бъде утвърдено до края на 2023 година
Приемане на еврото
Темпът на инфлация (ХИПЦ) в България следва наклонност на намаляване, само че остава доста над този в трите държави-членки на Европейски Съюз с най-ниска инфлация и сега не дава отговор на критерия за ценова непоклатимост. Предвид забележителната неустановеност във връзка с инфлационните процеси, за Fitch Ratings остава под въпрос осъществяването на критерия за ценова непоклатимост в средата на 2024 година (ключовата дата за приемане в еврозоната през 2025 г.). България евентуално ще извърши всички други номинални критерии за приемане на еврото (публични финанси, лихвен % и валутен курс). Анализаторите от организацията смятат, че приемането на еврото е в поддръжка на рейтинга, защото при равни други условия това би подобрило оценката за рейтинга на страната с към две степени.
Ускоряване на растежа
След регистрирания напредък през първото полугодие на 2023 година, макар забавянето на външното търсене, високата инфлация и нарасналата неустановеност, Fitch увеличи прогнозата си за растежа на Брутният вътрешен продукт за тази година до 1.9% (от 1.3%, предстоящ през май). Очакванията са потреблението на семействата да бъде подкрепено от по-високите бюджетни разноски, постоянния пазар на труда, понижаване на склонността за икономисване и мощния растеж на заемите. Ръстът на вложенията се чака последователно да се усъвършенства през второто полугодие на 2023 година с повишаването на прехвърлянията от Европейски Съюз. Растежът на Брутният вътрешен продукт ще се форсира до 2.8% през 2024 година и 3% през 2025 година, като по-слабото частно ползване ще бъде уравновесено от по-силни вложения, подкрепени от прехвърлянията от Европейски Съюз. От рейтинговата организация регистрират и ангажираността на държавното управление за използване на обвързваните с Механизма за възобновяване и резистентност промени, след подаденото второто искане за заплащане в размер на 724 млн. евро (0.8% от Брутният вътрешен продукт за 2023 г.).
Постепенно намаляване на инфлацията
Fitch предвижда, че общата инфлация, съгласно ХИПЦ, ще продължи последователно да се забавя, до момента в който базисната инфлация ще понижава по-бавно заради мощното частно ползване, затегнатите условия на пазара на труда и вторичните резултати. Агенцията чака средногодишна инфлация от 9.1% през 2023 година, 4.6% през 2024 година и 2.9% през 2025 година Прогнозата за инфлацията остава обект на забележителна неустановеност, произлизаща основно от динамичността на цените на суровините и проявлението на вторичните резултати.
Нарастване на бюджетния недостиг в средносрочен проект и невисок дълг
Прогнозира се бюджетен недостиг в размер на 2.6% от Брутният вътрешен продукт през 2023 година, в следствие от по-ниски от планувани разноски за ограничения за енергийна поддръжка, по-високи обществени и финансови разноски и нараствания на заплатите в обществения бранш. Въпреки реализирана фискална нерешителност, упованията са актуалното държавно управление да поддържа малко по-високи дефицити в средносрочен проект, с цел да увеличи обществените вложения и обществените прехвърляния за понижаване на неравенството. Очаква се бюджетен недостиг от 2.8% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година и 3.5% от Брутният вътрешен продукт през 2025 година
Въпреки по-големите фискални дефицити, равнището на държавния дълг на България ще остане доста по-ниско в съпоставяне със страните от Европейски Съюз, както и с страните със същия рейтинг. Прогнозира се съотношението на общия държавен дълг към Брутният вътрешен продукт да остане под 30% до 2027 г.
Основни фактори, които биха могли да доведат до позитивни дейности по рейтинга, са прогрес към присъединението към еврозоната, в това число убеденост, че България дава отговор на критериите за участие и периода за приемане на еврото; възстановяване на капацитета за напредък на стопанската система, да вземем за пример посредством въвеждане на структурни и управнически промени за възстановяване на бизнес средата и/или дейно потребление на средствата от Европейски Съюз.
Фактори, които биха могли да доведат до отрицателни дейности по рейтинга, са липса на прогрес в присъединението към еврозоната заради непрекъсната политическа неустойчивост или несъблюдение на критериите за конвергенция; по-ниски вероятности за напредък в средносрочен интервал, провокирани да вземем за пример от забележителен неподходящ макроикономически потрес или инфлация, която се е задържала на високи равнища.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ