"Хотел между тоя и оня свят", когато страхът е спокойствие
Между този и оня свят има... хотел. Има вяра, наслада, очакване, интриги, неистини, свалки и даже обич - както във всеки хотел със статут на мотел. Само в този хотел можеш да подушиш гибелта, без да можеш да я достигнеш – даже, когато я искаш. Само там можеш да летиш, без да имаш криле, можеш да се нараняваш, без да те боли, и да се влюбваш във вероятния и мечтан единствено от теб облик на Другия...
„ Хотел сред тоя и оня свят “ е още един знак за възраждащия се репертоар на спектакъл „ Българска войска “. Режисьорът Иван Урумов („ Маркиз дьо Сад “, „ Кафе с рекламация “) стъпва още веднъж – на мощен текст – от Ерик-Еманюел Шмит, на добър превод – от Снежина Русинова-Здравкова, на акцентната сценография и забавни костюми – от Нина Пашова, и на допълващата и запаметяваща се музика – от Дони.
Президентът, изигран от Иван Радоев, чистачката – Анастасия Ингилизова, фокусникът – Георги Къркеланов, и хайманата – Дарин Ангелов, населяват неизвестността, в която случайността подрежда нещата. Между дявола, Бог и ориста. Това е единственото място в света, където волята е в режим на недостиг. Но, в случай че поискаш, няма да умреш...
Чест прави на екипа на Армията, когато „ внася “ артисти, с цел да подреди кастинга по допустимо най-хубавия метод. Дарин Ангелов е повече от трогателен, когато става част от монолога на едно изхабено сърце, когато е част от аферата „ Трима мъже и една парцалеса “ и когато „ изгаря “ по пътя сред този и оня свят в един немного дълъг роман с забавен край.
Снимка: Театър „ Българска войска “, Борис Урумов
„ Хотел сред тоя и оня свят “ е и за ръката, която те стопира да напуснеш „ същинския “ живот, за „ недоразумението “ да продължаваш да не знаеш дали ще бъдеш, за изчакването на съдбоносно решение, когато страхът значи... успокоение.
Асансьорът. Като метафора на алтернативата да оцеляваш. Като опция да се издигаш умирайки, или да се спускаш в живота за рестарт без ясни гаранции за валидност. Като демодиран позив, въодушевяващ нов тренд. Да бъдеш или да не бъдеш. Като неспособност да се изгубиш.
Двата женски облика – на лекар С. (Антоанета Добрева-Нети) и на Лора (Ели Колева) са като някакво пророческо резюме на резултата от живеенето на актуалния човек. Доктор С. – когато смисълът се крие зад безсмислие, правилата – зад измама, а възприятията идват след убийствено дълга игра на доказване. Лора – изгубената същина на индивида, куклата на конци, пусната в игра без правила и режисьори, човещината, свита на топка, любовта, която се отваря прекомерно постоянно, тъй като не разпознава подправеното от откровеното...
„ Хотел сред тоя и оня свят “ - за един доста необикновен миг от живота. Когато някои от нас попадат в нещо като хотел, с незнаен брой етаж, на незнайно място, с или без асансьор. И единственото несъмнено нещо е, животът те хваща за гърлото, и разбираш, че си живял като същински човек - сред този и оня свят.
„ Хотел сред тоя и оня свят “ е още един знак за възраждащия се репертоар на спектакъл „ Българска войска “. Режисьорът Иван Урумов („ Маркиз дьо Сад “, „ Кафе с рекламация “) стъпва още веднъж – на мощен текст – от Ерик-Еманюел Шмит, на добър превод – от Снежина Русинова-Здравкова, на акцентната сценография и забавни костюми – от Нина Пашова, и на допълващата и запаметяваща се музика – от Дони.
Президентът, изигран от Иван Радоев, чистачката – Анастасия Ингилизова, фокусникът – Георги Къркеланов, и хайманата – Дарин Ангелов, населяват неизвестността, в която случайността подрежда нещата. Между дявола, Бог и ориста. Това е единственото място в света, където волята е в режим на недостиг. Но, в случай че поискаш, няма да умреш...
Чест прави на екипа на Армията, когато „ внася “ артисти, с цел да подреди кастинга по допустимо най-хубавия метод. Дарин Ангелов е повече от трогателен, когато става част от монолога на едно изхабено сърце, когато е част от аферата „ Трима мъже и една парцалеса “ и когато „ изгаря “ по пътя сред този и оня свят в един немного дълъг роман с забавен край.
Снимка: Театър „ Българска войска “, Борис Урумов
„ Хотел сред тоя и оня свят “ е и за ръката, която те стопира да напуснеш „ същинския “ живот, за „ недоразумението “ да продължаваш да не знаеш дали ще бъдеш, за изчакването на съдбоносно решение, когато страхът значи... успокоение.
Асансьорът. Като метафора на алтернативата да оцеляваш. Като опция да се издигаш умирайки, или да се спускаш в живота за рестарт без ясни гаранции за валидност. Като демодиран позив, въодушевяващ нов тренд. Да бъдеш или да не бъдеш. Като неспособност да се изгубиш.
Двата женски облика – на лекар С. (Антоанета Добрева-Нети) и на Лора (Ели Колева) са като някакво пророческо резюме на резултата от живеенето на актуалния човек. Доктор С. – когато смисълът се крие зад безсмислие, правилата – зад измама, а възприятията идват след убийствено дълга игра на доказване. Лора – изгубената същина на индивида, куклата на конци, пусната в игра без правила и режисьори, човещината, свита на топка, любовта, която се отваря прекомерно постоянно, тъй като не разпознава подправеното от откровеното...
„ Хотел сред тоя и оня свят “ - за един доста необикновен миг от живота. Когато някои от нас попадат в нещо като хотел, с незнаен брой етаж, на незнайно място, с или без асансьор. И единственото несъмнено нещо е, животът те хваща за гърлото, и разбираш, че си живял като същински човек - сред този и оня свят.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ