СУ търси между 80 и 100 млн. лв. за цялостен ремонт на Ректората
Между 80 и 100 млн. лева ще коства цялостният ремонт, от който се нуждае Софийският университет " Св. Климент Охридски ". Това стана ясно на конференция на ректора на СУ проф. Георги Вълчев, който показа пред медиите национална стратегия за цялостна реорганизация на Ректората, Университетската библиотека и двора на СУ. Проф. Вълчев подчертава, че тежкото положение на постройката е проблем от десетилетия, който не среща схващане.
Всеки един от сътрудниците през годините е полагал неимоверни старания да обезпечи нужното финансиране за връщане на блясъка на тази достолепна постройка - знак на желанието на българския народ да трансформира образованието в приоритет и която е една от най-достолепните здания, които са създавани в новата ни история. Искаме това да стане пространство, отворено и към гостите и жителите на София, тъй че университетът да се трансформира в едно уютно място “, съобщи проф. Вълчев.
„ Крайно време е страната да обърне внимание на проблемите, свързани с тази постройка, за които е алармирана неведнъж. Няма по какъв начин със в този момент съществуващата система на финансиране ние да бъдем положителни стопани на постройката на Ректората “, сподели още ректорът на Алма матер и напомни, че тя е монумент на културата, включена в ансамблов пакет дружно с други знакови здания в центъра на София.
Проф. Вълчев обърна внимание, че постройката провокира голям интерес и измежду гостите на София, като уточни, че съгласно изследванията на туроператорските компании след постройката на катедралния храм „ Св. Александър Невски “, втората по интерес постройка е тази на Ректората.
Ние, водени от желанието да върнем блясъка на това архитектурно създание, което е знак на желанието на българския народ посредством обучение нацията ни да просперира, би трябвало да намерим едно трайно, стабилно решение “, сподели още проф. Вълчев и благодари на всички свои сътрудници за поддръжката.
Той добави, че всеки един от ректорите преди него е полагал неимоверни старания, с цел да откри в допълнение финансиране, с цел да се вземат решение тежките проблеми на постройката. Проф. Георги Вълчев означи, че и самият той е водил редица диалози по тематиката.
„ Трябва да кажа фактически, че има настройка да получим нужното финансиране, само че предвид на комплицираната политическа конюнктура, взехме решение да създадем обществено този анонс, с цел да не изчезнат следващите наши преписки в чекмеджетата на другите министерства, които имат отношение към решаването на този проблем “, съобщи проф. Вълчев.
Това не е борба с институциите, в противен случай, ние ще търсим разговор, ще търсим непрекъснат контакт, защото постройка от подобен темперамент изисква и необятна институционална поддръжка. Искаме да официализираме този проблем, обществото да разбере с какви тежки проблеми би трябвало да се оправяме, в случай че желаеме да опазим и развиваме тази постройка и пространствата към нея “, сподели още той.
По предварителни планове общо за всички ремонтни действия ще са нужни сред 80 и 100 млн. лева, като програмата ще продължи сред 4-5 години, демонстрират прогнозите на СУ.
Главният управител на СУ инж. Георги Божанин означи, че Софийският университет стопанисва повече от 18 образователни здания и 12 студентски общежития. Голяма част от постройките са монументи на културата от национално, а някои и от международно значение. След Министерството на културата, Софийският университет е най-големият собственик на такова недвижимо културно завещание.
Общата разгъната застроена повърхност на всички, стопанисвани от университета здания, е съвсем 200 хиляди кв. м, а общата повърхност на прилежащите терени към тези здания е съвсем 500 хиляди кв. м. През последните най-малко 10 години средствата, отделяни годишно за финансови разноски за поддръжка на този огромен по размери сграден фонд, са към 800 хиляди лв. и в случай че тази сума бъде разграничена на площта единствено на постройките, е по-малко от 4 лева на кв. метър, които са извънредно незадоволителни за каквато и да е поддръжка.
Съществуват безкрайни проблеми върху фасадите на постройките и вътре в тях. Огромни са и ежедневните проблеми с експлоатирането на инсталациите в постройките, които не са подменяни от построяването им, а построяването на множеството здания е било през 60-те и 70-те години на предишния век.
Инж. Георги Божанин уточни, че няколко от постройките са с значимо културно и историческо значение и са от 19. век. Това постанова неотложни ограничения за предприемане на незабавни дейности по ремонт и реституция на инсталациите и на постройките. Софийският университет през годините в част от своите здания се пробва да обособи кампуси по модел, който да разреши на студентите да се образоват в естествена образователна среда. Има планове за обособяването на два кампуса в парцелите в квартал „ Лозенец “ и квартал „ Слатина “, които се намират на бул. „ Джеймс Баучер “ от 1 до 5 и на „ Цариградско шосе “ 125 и. В квартал „ Лозенец “ са три от огромните факултети на Алма матер - Факултетът по математика и информатика, Физическият факултет и Факултетът по химия и фармация. В момента завършва и построяването на нови научни центрове в парцела.
Проф. Георги Вълчев акцентира, че за всеки един ректор на Софийския университет положението на постройките е болежка и грижа и са полагани неимоверни старания през годините. С проф. Даниел Вълчев имат упоритост за основаване на съвременна зала за спорт, защото Софийският университет е единственият университет без такава огромна съвременна спортна база, а това е част от актуалното академично обучение.
Имаме тежки проблеми и със постройката на Университетската библиотека. Трябва да се сътвори една поетапна, подредена във времето капиталова стратегия, защото постройката не може да бъде затворена за ремонт, тъй като всекидневно през нея минават хиляди студенти, преподаватели, посетители “, сподели проф. Вълчев.
Той добави, че ще има потребност и от институционална поддръжка, тъй като идното възобновяване на постройката е обвързвано и с подготовка на планове, които би трябвало да се съгласуват с Националния институт за недвижимо културно завещание, нов вид на защита на самата постройка, тъй като постоянно тя е обект на похищения, изчезват медни обшивки или декоративни детайли на централните порти на университета.
По тази причина концепцията е на първо време да се стартира от реорганизация на покрива, който е работен с разнообразни технологии и главната част е с медни обшивки – високо профилирана активност, има пространства, които са остъклени като оберлихт. Там са сбирките на СУ по палеонтология и по минералогия, където през летните месеци температурите стават непоносими. Затова би трябвало и цялостна климатизация, подменяне на всички съоръжения – отоплителна, електроинсталация – огромна част от тях не са ремонтирани в никакъв случай.
Ректорът обърна внимание и на тежките проблеми с отводнителната система от покрива и уточни, че би трябвало да се реконструира не дребна част от постройката на Университетската библиотека и да се отделят средства за под земята паркинг в двора на Ректората, с цел да се освободи огромна част от него и да се трансформира в споделено пространство.
През годините са правени доста начинания, изготвяни са идейни проекти за реорганизация на дворното пространство. За страдание, заради липса на уместно финансиране, това не се е случвало. Ето за какво през днешния ден обществено заявяваме, че ще подемем самодейност за основаване на национална, поетапна ситуирана във времето, устойчива стратегия на финансиране, която в околните четири-пет години да върне великолепието и блясъка на това архитектурно създание, знак на волята за обучение на българския народ “, уточни проф. Георги Вълчев.
Проф. дфзн Иван Лалов - ректор на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ в интервала 1993-1999 година - уточни, че това е пътят да се реши казуса със постройка, която е емблема и на България, освен на нейната столица. Той акцентира, че за университета това е непостижима стратегия, само че изрази вярата си, че страната може да отдели средства за постройката, знак на българското обучение и на възрожденския блян да се доближат европейските страни.
Проф. дфн Анастас Герджиков, ректор на Софийския университет в интервала 2015-2023 година, добави два аргумента за това за какво е нужна такава национална стратегия.
„ Тези средства, които получаваме за финансови разноски годишно – към един милион, постоянно и под един милион, не стигат не просто за 30-те здания, които университетът стопанисва, не просто единствено за Ректората, само че даже и за покрива на Ректората. Покривът на тази емблематична постройка не може да се ремонтира към този момент десетки години, тъй като в никакъв случай нямаме тези средства. Неговият ремонт през днешния ден би коствал средствата ни за финансови разноски за идващите 30 години. Трябва да спрем поддържането на всички 30 здания, в това число и на Ректората, с цел да имаме средства за ремонта на покрива “, сподели проф. Герджиков.
Втората причина, заради която е нужна такава национална стратегия, е че Ректоратът, издигнат със средствата на братя Евлоги и Христо Георгиеви, е обществена държавна благосъстоятелност.
Държавата е притежателят на тази постройка. Държавата би трябвало да обезпечи средствата за нея и страната, в другите интервали и държавни управления, е тази, която позволи да не ремонтираме покрива за два милиона по времето на проф. Илчев, да не ремонтираме покрива за 10 милиона по мое време. Може би да не го ремонтираме и по времето на проф. Вълчев – за десетки милиони. Не знаем какъв брой ще коства, когато най-сетне стартира да се разрушава и страната се принуди да заплати за този ремонт “, сподели още проф. дфн Анастас Герджиков.
„ По мое мнение - може би тъй като тук съм учил, и работя от доста години - това е една от най-красивите здания в България. Не знам какво би трябвало да стане, с цел да се разбере, някой да пристигна да се разноски, да види, че тази постройка си отива. Не е въпрос на някакъв разкош, на някакво кой знае какво. Но тази постройка си отива. А ние нямаме доста такива здания в България и ще бъде доста тъпо, в случай че го допуснем “, сподели проф. доктор Даниел Вълчев.
Всеки един от сътрудниците през годините е полагал неимоверни старания да обезпечи нужното финансиране за връщане на блясъка на тази достолепна постройка - знак на желанието на българския народ да трансформира образованието в приоритет и която е една от най-достолепните здания, които са създавани в новата ни история. Искаме това да стане пространство, отворено и към гостите и жителите на София, тъй че университетът да се трансформира в едно уютно място “, съобщи проф. Вълчев.
„ Крайно време е страната да обърне внимание на проблемите, свързани с тази постройка, за които е алармирана неведнъж. Няма по какъв начин със в този момент съществуващата система на финансиране ние да бъдем положителни стопани на постройката на Ректората “, сподели още ректорът на Алма матер и напомни, че тя е монумент на културата, включена в ансамблов пакет дружно с други знакови здания в центъра на София.
Проф. Вълчев обърна внимание, че постройката провокира голям интерес и измежду гостите на София, като уточни, че съгласно изследванията на туроператорските компании след постройката на катедралния храм „ Св. Александър Невски “, втората по интерес постройка е тази на Ректората.
Ние, водени от желанието да върнем блясъка на това архитектурно създание, което е знак на желанието на българския народ посредством обучение нацията ни да просперира, би трябвало да намерим едно трайно, стабилно решение “, сподели още проф. Вълчев и благодари на всички свои сътрудници за поддръжката.
Той добави, че всеки един от ректорите преди него е полагал неимоверни старания, с цел да откри в допълнение финансиране, с цел да се вземат решение тежките проблеми на постройката. Проф. Георги Вълчев означи, че и самият той е водил редица диалози по тематиката.
„ Трябва да кажа фактически, че има настройка да получим нужното финансиране, само че предвид на комплицираната политическа конюнктура, взехме решение да създадем обществено този анонс, с цел да не изчезнат следващите наши преписки в чекмеджетата на другите министерства, които имат отношение към решаването на този проблем “, съобщи проф. Вълчев.
Това не е борба с институциите, в противен случай, ние ще търсим разговор, ще търсим непрекъснат контакт, защото постройка от подобен темперамент изисква и необятна институционална поддръжка. Искаме да официализираме този проблем, обществото да разбере с какви тежки проблеми би трябвало да се оправяме, в случай че желаеме да опазим и развиваме тази постройка и пространствата към нея “, сподели още той.
По предварителни планове общо за всички ремонтни действия ще са нужни сред 80 и 100 млн. лева, като програмата ще продължи сред 4-5 години, демонстрират прогнозите на СУ.
Главният управител на СУ инж. Георги Божанин означи, че Софийският университет стопанисва повече от 18 образователни здания и 12 студентски общежития. Голяма част от постройките са монументи на културата от национално, а някои и от международно значение. След Министерството на културата, Софийският университет е най-големият собственик на такова недвижимо културно завещание.
Общата разгъната застроена повърхност на всички, стопанисвани от университета здания, е съвсем 200 хиляди кв. м, а общата повърхност на прилежащите терени към тези здания е съвсем 500 хиляди кв. м. През последните най-малко 10 години средствата, отделяни годишно за финансови разноски за поддръжка на този огромен по размери сграден фонд, са към 800 хиляди лв. и в случай че тази сума бъде разграничена на площта единствено на постройките, е по-малко от 4 лева на кв. метър, които са извънредно незадоволителни за каквато и да е поддръжка.
Съществуват безкрайни проблеми върху фасадите на постройките и вътре в тях. Огромни са и ежедневните проблеми с експлоатирането на инсталациите в постройките, които не са подменяни от построяването им, а построяването на множеството здания е било през 60-те и 70-те години на предишния век.
Инж. Георги Божанин уточни, че няколко от постройките са с значимо културно и историческо значение и са от 19. век. Това постанова неотложни ограничения за предприемане на незабавни дейности по ремонт и реституция на инсталациите и на постройките. Софийският университет през годините в част от своите здания се пробва да обособи кампуси по модел, който да разреши на студентите да се образоват в естествена образователна среда. Има планове за обособяването на два кампуса в парцелите в квартал „ Лозенец “ и квартал „ Слатина “, които се намират на бул. „ Джеймс Баучер “ от 1 до 5 и на „ Цариградско шосе “ 125 и. В квартал „ Лозенец “ са три от огромните факултети на Алма матер - Факултетът по математика и информатика, Физическият факултет и Факултетът по химия и фармация. В момента завършва и построяването на нови научни центрове в парцела.
Проф. Георги Вълчев акцентира, че за всеки един ректор на Софийския университет положението на постройките е болежка и грижа и са полагани неимоверни старания през годините. С проф. Даниел Вълчев имат упоритост за основаване на съвременна зала за спорт, защото Софийският университет е единственият университет без такава огромна съвременна спортна база, а това е част от актуалното академично обучение.
Имаме тежки проблеми и със постройката на Университетската библиотека. Трябва да се сътвори една поетапна, подредена във времето капиталова стратегия, защото постройката не може да бъде затворена за ремонт, тъй като всекидневно през нея минават хиляди студенти, преподаватели, посетители “, сподели проф. Вълчев.
Той добави, че ще има потребност и от институционална поддръжка, тъй като идното възобновяване на постройката е обвързвано и с подготовка на планове, които би трябвало да се съгласуват с Националния институт за недвижимо културно завещание, нов вид на защита на самата постройка, тъй като постоянно тя е обект на похищения, изчезват медни обшивки или декоративни детайли на централните порти на университета.
По тази причина концепцията е на първо време да се стартира от реорганизация на покрива, който е работен с разнообразни технологии и главната част е с медни обшивки – високо профилирана активност, има пространства, които са остъклени като оберлихт. Там са сбирките на СУ по палеонтология и по минералогия, където през летните месеци температурите стават непоносими. Затова би трябвало и цялостна климатизация, подменяне на всички съоръжения – отоплителна, електроинсталация – огромна част от тях не са ремонтирани в никакъв случай.
Ректорът обърна внимание и на тежките проблеми с отводнителната система от покрива и уточни, че би трябвало да се реконструира не дребна част от постройката на Университетската библиотека и да се отделят средства за под земята паркинг в двора на Ректората, с цел да се освободи огромна част от него и да се трансформира в споделено пространство.
През годините са правени доста начинания, изготвяни са идейни проекти за реорганизация на дворното пространство. За страдание, заради липса на уместно финансиране, това не се е случвало. Ето за какво през днешния ден обществено заявяваме, че ще подемем самодейност за основаване на национална, поетапна ситуирана във времето, устойчива стратегия на финансиране, която в околните четири-пет години да върне великолепието и блясъка на това архитектурно създание, знак на волята за обучение на българския народ “, уточни проф. Георги Вълчев.
Проф. дфзн Иван Лалов - ректор на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ в интервала 1993-1999 година - уточни, че това е пътят да се реши казуса със постройка, която е емблема и на България, освен на нейната столица. Той акцентира, че за университета това е непостижима стратегия, само че изрази вярата си, че страната може да отдели средства за постройката, знак на българското обучение и на възрожденския блян да се доближат европейските страни.
Проф. дфн Анастас Герджиков, ректор на Софийския университет в интервала 2015-2023 година, добави два аргумента за това за какво е нужна такава национална стратегия.
„ Тези средства, които получаваме за финансови разноски годишно – към един милион, постоянно и под един милион, не стигат не просто за 30-те здания, които университетът стопанисва, не просто единствено за Ректората, само че даже и за покрива на Ректората. Покривът на тази емблематична постройка не може да се ремонтира към този момент десетки години, тъй като в никакъв случай нямаме тези средства. Неговият ремонт през днешния ден би коствал средствата ни за финансови разноски за идващите 30 години. Трябва да спрем поддържането на всички 30 здания, в това число и на Ректората, с цел да имаме средства за ремонта на покрива “, сподели проф. Герджиков.
Втората причина, заради която е нужна такава национална стратегия, е че Ректоратът, издигнат със средствата на братя Евлоги и Христо Георгиеви, е обществена държавна благосъстоятелност.
Държавата е притежателят на тази постройка. Държавата би трябвало да обезпечи средствата за нея и страната, в другите интервали и държавни управления, е тази, която позволи да не ремонтираме покрива за два милиона по времето на проф. Илчев, да не ремонтираме покрива за 10 милиона по мое време. Може би да не го ремонтираме и по времето на проф. Вълчев – за десетки милиони. Не знаем какъв брой ще коства, когато най-сетне стартира да се разрушава и страната се принуди да заплати за този ремонт “, сподели още проф. дфн Анастас Герджиков.
„ По мое мнение - може би тъй като тук съм учил, и работя от доста години - това е една от най-красивите здания в България. Не знам какво би трябвало да стане, с цел да се разбере, някой да пристигна да се разноски, да види, че тази постройка си отива. Не е въпрос на някакъв разкош, на някакво кой знае какво. Но тази постройка си отива. А ние нямаме доста такива здания в България и ще бъде доста тъпо, в случай че го допуснем “, сподели проф. доктор Даниел Вълчев.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ