Между 2 и 6 септември, преди повече от век, архивите

Между 2 и 6 септември, преди повече от век, архивите описват историята за Тутраканската борба или интервенция, напомняща за един от дълго време чакан реванш сред България и Румъния. Сражението се води към 5 дни, а резултатът, с изключение на победа, е и опция за западните медии да погледнат за първи път най-грозното лице на войната. Историята на това стълкновение стартира още през 1913 година с неочакваното нахлуване на Румъния, която бърза да нападне в тил и да извърши своята спогодба от тайния проект за унищожаването на страната.

В разгара на Междусъюзническата война ще открием, че румънците в действителност съумяват да вземат с лекост територия, която дълго време ще стои като отворена рана за обществото, ръководещите и бойците. Въпреки съвършената подготовка и желанието за стълкновение, България за първи път е изтощена от тежките борби и подло изменничество, но  реваншът се приготвя и единствено 3 години по-късно ще открием, че армията бързо ще подсети на гостите, че е време да се върнат от другата страна на Дунав. В този интервал излиза наяве, че северната съседка се старае да влага средства и хора в укрепването на новите територии, а Тутракан се трансформира в една съвсем съвършена цитадела.

Изградени са 15 форта на разстояние от към 2 километра, основани са две укрепителни линии, добавена е артилерия, картечни гнезда, бодлива тел и трапове по целия път към успеха. Изпратени са близо  39 000 души с 246 оръдия и 78 картечници. Всичко това се добавя и благодарение на морски флот. След дългото ухажване на България за включването в Първата Световна война, изборът най-сетне е явен, Германия подсигурява, че всяка една завзета територия ще остане в рамките на страната. С оглед на това предложение, българската войска за следващ път се приготвя да води своята обективна война, като един от първите погледи е ориентиран точно на север.

След като Румъния публично афишира война на Централните сили, България към този момент няма различен избор, с изключение на да нанесе бърз и ефикасен удар, времето играе против 3-та войска, която знае доста добре, че скоро се чака подкрепление и модернизиране на румънското оръжие, а тъкмо то може да реши хода на войната. Тук не би трябвало да забравяме и една доста позната рецепта за триумф, употребена и в Балканската война. Архивите описват, че няма боец, който да не мечтае да влезе и да върне своята „ Златна Добруджа “, както и да върне жеста на румънците от 1913 година Макар и България по това време да изисква човешки капитал от Австрия и Германия, единственото, което получава за нахлуване е точно тежката артилерия.

Генерал Иван Колев бързо затваря фланга към Тутракан от страната на Добрич и разрешава сражението да се води в предпазена среда, т.е. подкрепленията няма да дойдат от тази посока. При Добрич румънците са принудени да изоставен бързо полесражението. Веднъж след премахването на тези недоразумения по картата, идва ред на крепостта Тутракан.

Тук е редно да посочим архивите и фактът, че макар по-сериозната рационализация на румънците, както и предстоящото числено предимство, родната войска е подкрепяна от тежката артилерия на Германия е подготвена да асистира. По време на това стълкновение не би трябвало да забравяме, че румънците скрито се надяват на безнравственост на родните редици, изключително след идването на руснаците. Измамното облекчение най-вероятно е обещано от Русия с вярата, че съдружникът ще успее да издържи на нападенията.

Преговорите за подкрепления от Турция се отхвърлят, заради простата причина, че след войната ще бъдат потърсени териториално обезщетения. След формалното оповестяване на война на Румъния, идва време за бързият реванш. Немско-българският отряд, командван от полковник Кауфман съумява да доближи западния бранш на крепостта, прогонвайки „ бранителите “ до втората отбранителна линия. IV-та преславска дивизия съумява да стигне до южния Сектор II и да обезврежда предните постове на румънската отбрана.

Тутракан стартира да се свива от ден на ден, въпреки и да се чака една доста по-жестока и сериозна отбрана. Румънците осъзнават, че на хоризонта се задава съперника, само че денем въпреки всичко съумяват да запазят. През нощта сред 2-3 септември нервите на съперника не устоят и стартира обстрел с артилерийски огън в мрака, с вяра за нанасяне на някакви вреди. Въпреки това, обсегът на артилерията не може да се счита за ефикасен. Румънският военачалник Зайочковски би трябвало да тръгне със своята войска към българските граници, само че е толкоз муден, че даже не съумява да види бялото знаме на Тутракан.

За обезопасяване на нападението би трябвало да се заеме височина 131 на запад от Старо село. За страдание там отбраната е ефикасна и този път артилерията е ефикасна. Освен това родните войски би трябвало да преминат през поле и да се изложат на непрекъснат обстрел, до момента в който съперника се крие в окопи с няколко реда бодлива тел и стратегически заграждения. В края на деня са изгубени към 300 души. През нощта 4-та дивизия съумява да изтласка румънците по-далече, отбити са всички контраатаки и пътят към главната защитна линия е все по-близко.

Междувременно румънския военачалник Теодореску към този момент няма избор, с изключение на да изпрати и последните запаси към нападнатите браншове. Наредено му е да чака подкрепленията, които би трябвало да дойдат от изток. Именно тези подкрепления са посрещнати от конната дивизия и бързо схващат, че Тутракан за тях ще бъде едно неразрешено бойно поле. 4-ти септември стартира в подготовка за една масирана офанзива, която ще впрегне всички сили към укрепленията, до момента в който немската тежка артилерия публично ще се задейства по всички флангове и ще стартира да нанася масиран удар.

Дава се задоволително време да се нареждат всички и да се разпределят функциите по командването. От другата страна военачалник Теодореску към този момент е обърнал отбраната на обезсърчение и не стопира да написа едно и също – той е жертван и чака помощ. Успокояват го, че идват няколко полка, батареи и задоволително човешки капитал, който ще подсигурява успеха. За жал румънската логистика е толкоз слаба, че всички идват на стадии и даже не се отразяват върху масирания удар, времето им за подготовка е нулево. Тежката артилерия стартира своя огън в 7 часа и 40 минути и след 20 минути публично не отстрани три от четирите укрепления.

Време е и пехотата да влезе в багра, като се подрежда на офицерите да водят борбата по образец и да управляват удар от всички страни. Полковник Кметов концентрира своите сили върху пето и шесто барикада и макар по-сериозния защитителен огън, бойците, употребявайки компенсацията от артилерия, бързо съумяват да стигнат до защитната линия към 10 часа и 30 минути.

До 12 и 30 към този момент съумяват да отхвърлен румънците от окопите и да открият контрола върху главната защитна линия. Следва обичайното развлечение в гонене на отстъпващи съперници до 16:00 часа. Бойната наказателна бригада на Икономов е изпратена да обезврежда 7 барикада. Атаката им стартира в 8 часа сутринта на 5 септември, само че румънците не са подготвени още да изоставен сражението.

Към 10 часа и 30 минути, след преразпределение на артилерията, българските бойци съумяват да влязат незабавно в крепостта и прилежащите окопи. Битката към този момент е ръкопашна и повече от кървава. До 11 часа и 20 минути, румънците към този момент отстъпват и бягат, заради високо платената цена, 31 полк остава на позиция и продължава да обстрелва румънците, до момента в който бягат, употребявайки техните лични укрепления. До 5 часа следобяд Румъния няма защитна линия в Сектор II. 79 румънски полк на практика не съществува. Пристигащите нови подкрепления остават без потребен ход и няма по какъв начин да спрат пробитата линия.

Сектор III е още по-цветен, артилерията стартира интензивност в 6:55 часа и до 8:15 се следи оттегляне към Дунав. Прикритието на полетата с царевица разрешава на 1-ви и 6-и полк да преминат съвсем неусетно. Посрещнати са в последния миг от огън, само че още веднъж артилерията редуцира позиции и възобновява огъня. Телените заграждения се оказват проформа, която не може да спре настъплението.

Падането на тази позиция отваря вратите и за всяка последваща. До 9 часа и 30 минути вечерта, цялата цитадела е публично изолирана. Към 13:00 военачалник Теодореску подрежда занемаряване на избрани барикада. До края на същия ден единствено 1-во барикада остава под контрола на румънците.

През нощта идва време за лизане на рани и подготовка за идващия значим ден. 9 батальона са изпратени за отбрана на 1 бранш, 12 би трябвало да пазят 2 бранш, 2 остават за отбраната на 3 бранш, до момента в който 5 батальона са изпратени за отбрана на 4 бранш. 7 батальона остават в запас. Дори и това се оказва доста тежък неуспех, информацията в никакъв случай не доближава до батальоните и вторичната защитна линия въобще не може да се счита за толкоз сполучлива. В 4 часа и 30 минути артилерията възобновява работа и стартира да праща поздрави на неорганизираните румънци.

4-та българска дивизия стартира своите маневри сред двете защитни линии. Настъплението е бързо и към 12 и 30 часа на обяд окопите са преминати. В 3 часа следобяд става групиране на български бойни бригади над Тутракан. Бригадата на Кметов доближава окопите към 13 часа и повежда багра, като до 15 и 30 часа е превзела защитната линия на съперника. Едва към 17 и 30 часа доближават хълма на града. 1/1 пехотна бригада координира дейностите си с 4-та дивизия и стартира нахлуване против десния фланг на отбранителната линия.

Към 11 часа и 30 минути румънците са уверени, че руснаците идват от изток и ще извърнат нападението, само че за изненада чаканото подкрепление се оказва българско. Бригадата влиза в покрайнините на града към 5 часа. Последните мъдри хрумвания идват с подкрепления в лицето на 5 батальона, 4 батареи и 2 ескадрона. Съдбата не е подготвила нищо позитивно и за тях. Към 1 часа и 40 минути следобяд, военачалник Теодореску се качва на лодката и минава Дунав, оставяйки бойците си да се оправят сами. Мнозина се давят в реката, пробвайки се да избягат, други са посрещнати за следващ път с артилерия. Броят жертви са 9205 души. 7500 са жертвите, пленени са 480 румънски офицери и сред 22-28 хиляди боеца.

Това най-вероятно изпраща и доста ясно известие – елементарно е да се атакува, когато съперникът е слаб, много по-трудно става благодарение на тежка немска артилерия – явно.

Снимки: Wikipedia