Какво още Ви очаква в Иран, ако българските власти ви експулсират? Екзекуция.
Мехран Давари е роден в Техеран. На 24 години той бяга от репресиите в родината си. Живее в България от 13 години, приказва съвършен български, свири на китара и се препитава от работата си в един склад. Миналия месец той изненадващо бе отведен в Центъра за мигранти в Бусманци. След застъпническа акция в негова поддръжка, българските управляващи го освободиха. Проблемите му обаче въобще не са завършили, защото Държавната организация за бежанците (ДАБ) не е взела решение за предоставяне на леговище. За " Дойче веле " с него за сложния път към бежанския статут и какво ще се случи, в случай че българските управляващи го експулсират в Иран.
Г-н Давари, с кое малко име предпочитате да се обръщат към Вас – с персийското Мехран, както сте по документи, или с българското Стефан? Повече иранец или повече българин се чувствате?
Предпочитам българското Стефан. Всъщност усещам се повече българин. Преди година-две един другар ме попита на какъв език мисля. Много забавен въпрос. Казах му, че в множеството време мисля на български. Когато диря нещо у дома, приказвам на български. Почти съм не запомнил, че съм част в обществото в Иран.
Как си обяснявате задържането Ви в затворения център в Бусманци?
Беше доста жестоко. До третия ден към момента бях в потрес. Бяхме общо петима в помещението. Още двама иранци, един турчин и един човек от Мианмар. В другите стаи имаше повече афганистанци. От шестия ден ме реалокираха в друга постройка и в друга стая, където бях самичък и беше по-топло. Но като цяло ситуацията не беше доста положително. Все отново е в затворен център, всичко е под надзор, камери, служители на реда, некачествена храна.
В края на януари бяхте освободен след сериозната застъпническа акция във Ваша поддръжка. Все още обаче нямате издадено решение за даване на леговище от българските управляващи. Чувствате ли се в сигурност?
В България – да. В момента – да.
Споделяли ли са с Вас българските управляващи, че са недоволни от държанието Ви или че сте правили някакви нарушавания? Обясниха ли за какво Ви се случва всичко това?
Не, не. Българските управляващи по принцип не обичат да изясняват. Няма никакво пояснение. В момента в България има толкоз доста хора, които от доста години живеят тук, желаят да се интегрират, да бъдат част от обществото и да живеят тук, само че властта не им разрешава. Не знам за какво. На мен и до момента не ми е ясно за какво.
Колко молби за леговище сте подали за 13-те години, в които живеете в България? Какви са най-честите претекстове за отводите на Държавната организация за бежанците?
С последната молба, която подадохме – общо 10 молби. Имам девет отхвърли от Държавна организация за бежанците, както и други - да вземем за пример от обжалванията пред съдилищата. След като пристигнах в България, повода за първия отвод беше липса на доказателства, че съм имал проблеми в Иран. Когато през 2015 година още веднъж подадох молба за протекция, им предоставих решение на Революционния съд, както и две призовки от разнообразни организации в Иран, показващи, че ме търсят. В правосъдното решение от България обаче не бяха написали нито дума за тези доказателства, не бяха създали и превод от персийски. При третата молба, която подадох, ми дадоха отговор, че към този момент няма да ми дадат опция за регистрация, защото имам отводи. И по този начин потеглиха нещата… Казаха, че би трябвало да имам нови условия. Не знам какво тъкмо имат поради.
Какви репресии Ви накараха да напуснете родината си?
Основната причина, заради която напуснах, беше религията. Като цяло законите, въведени при Иранската гражданска война, не се съблюдават от никого. Властите управляват хората. Искат да кажат: вие би трябвало да живеете по този начин, както ние желаеме. Но дано опиша малко повече. Когато бях на 15 години, се разхождах с една другарка. Там сходно нещо е неразрешено, в случай че не ти е брачна половинка. Дойде един служител на реда и взе да пита: вие кои сте, какви сте. Почна да ме псува, да ме бие пред момичето. Преживял и съм други сходни случаи. Властите нямат никакви законни учредения за това, което вършат.
София обичайно поддържа положителни връзки с Техеран. Допускате ли, че е допустимо това да окаже въздействие при решаването на Вашия случай?
Възможно е. Не мога да кажа. Не разбирам чак толкоз доста от политика. Възможно е те заради тази причина да ми отказват… Не мога тъкмо да кажа от какво зависи.
Разполагате ли с информация дали управляващите в Техеран в миналото са проявявали специфичен интерес към Вашето експулсиране?
Не. Може би в първите 3-4 години единствено, само че в този момент към този момент - не. Има доста иранци по света, които са срещу режима. Те няма по какъв начин да ги гонят, само че чакат някой да се появи на летището или на сухоземната граница. Със сигурност знаят къде съм, къде пребивавам. Но какво върша и детайлности – не. Аз не съм приказвал нищо неприятно за Иран в киберпространството или в обществените мрежи. Но в случай че се появя в страната, 100 % ще ме арестуват.
Какво още Ви чака в Иран, в случай че българските управляващи ви експулсират?
Екзекуция. Аз съм роден в Техеран, само че се реалокирах в Исфахан. Направих го, с цел да видя дали там мога да пребивавам по-спокойно и да имам по-добър живот. Но нямах късмет. Чувствах се по същия метод - като пандизчия. Беше ме боязън от полицията. Казах си, че не бих желал това да е ориста ми. Напуснах Иран на 24 години.
Когато пристигнах тук, разбрах, че има решение на Революционния съд за мен. Още до момента в който бях там е имало, само че те са добавили и други закононарушения. Например, че съм участник в групи срещу режима, че съм обидил иранския водач, че съм въстаник и други сходни неща. Майка ми е съумяла посредством познати да получи решението на съда. В него пишеше, че съм наказан за 5-6 закононарушения на 2 години затвор, 74 удара с бич и екзекуция.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Г-н Давари, с кое малко име предпочитате да се обръщат към Вас – с персийското Мехран, както сте по документи, или с българското Стефан? Повече иранец или повече българин се чувствате?
Предпочитам българското Стефан. Всъщност усещам се повече българин. Преди година-две един другар ме попита на какъв език мисля. Много забавен въпрос. Казах му, че в множеството време мисля на български. Когато диря нещо у дома, приказвам на български. Почти съм не запомнил, че съм част в обществото в Иран.
Как си обяснявате задържането Ви в затворения център в Бусманци?
Беше доста жестоко. До третия ден към момента бях в потрес. Бяхме общо петима в помещението. Още двама иранци, един турчин и един човек от Мианмар. В другите стаи имаше повече афганистанци. От шестия ден ме реалокираха в друга постройка и в друга стая, където бях самичък и беше по-топло. Но като цяло ситуацията не беше доста положително. Все отново е в затворен център, всичко е под надзор, камери, служители на реда, некачествена храна.
В края на януари бяхте освободен след сериозната застъпническа акция във Ваша поддръжка. Все още обаче нямате издадено решение за даване на леговище от българските управляващи. Чувствате ли се в сигурност?
В България – да. В момента – да.
Споделяли ли са с Вас българските управляващи, че са недоволни от държанието Ви или че сте правили някакви нарушавания? Обясниха ли за какво Ви се случва всичко това?
Не, не. Българските управляващи по принцип не обичат да изясняват. Няма никакво пояснение. В момента в България има толкоз доста хора, които от доста години живеят тук, желаят да се интегрират, да бъдат част от обществото и да живеят тук, само че властта не им разрешава. Не знам за какво. На мен и до момента не ми е ясно за какво.
Колко молби за леговище сте подали за 13-те години, в които живеете в България? Какви са най-честите претекстове за отводите на Държавната организация за бежанците?
С последната молба, която подадохме – общо 10 молби. Имам девет отхвърли от Държавна организация за бежанците, както и други - да вземем за пример от обжалванията пред съдилищата. След като пристигнах в България, повода за първия отвод беше липса на доказателства, че съм имал проблеми в Иран. Когато през 2015 година още веднъж подадох молба за протекция, им предоставих решение на Революционния съд, както и две призовки от разнообразни организации в Иран, показващи, че ме търсят. В правосъдното решение от България обаче не бяха написали нито дума за тези доказателства, не бяха създали и превод от персийски. При третата молба, която подадох, ми дадоха отговор, че към този момент няма да ми дадат опция за регистрация, защото имам отводи. И по този начин потеглиха нещата… Казаха, че би трябвало да имам нови условия. Не знам какво тъкмо имат поради.
Какви репресии Ви накараха да напуснете родината си?
Основната причина, заради която напуснах, беше религията. Като цяло законите, въведени при Иранската гражданска война, не се съблюдават от никого. Властите управляват хората. Искат да кажат: вие би трябвало да живеете по този начин, както ние желаеме. Но дано опиша малко повече. Когато бях на 15 години, се разхождах с една другарка. Там сходно нещо е неразрешено, в случай че не ти е брачна половинка. Дойде един служител на реда и взе да пита: вие кои сте, какви сте. Почна да ме псува, да ме бие пред момичето. Преживял и съм други сходни случаи. Властите нямат никакви законни учредения за това, което вършат.
София обичайно поддържа положителни връзки с Техеран. Допускате ли, че е допустимо това да окаже въздействие при решаването на Вашия случай?
Възможно е. Не мога да кажа. Не разбирам чак толкоз доста от политика. Възможно е те заради тази причина да ми отказват… Не мога тъкмо да кажа от какво зависи.
Разполагате ли с информация дали управляващите в Техеран в миналото са проявявали специфичен интерес към Вашето експулсиране?
Не. Може би в първите 3-4 години единствено, само че в този момент към този момент - не. Има доста иранци по света, които са срещу режима. Те няма по какъв начин да ги гонят, само че чакат някой да се появи на летището или на сухоземната граница. Със сигурност знаят къде съм, къде пребивавам. Но какво върша и детайлности – не. Аз не съм приказвал нищо неприятно за Иран в киберпространството или в обществените мрежи. Но в случай че се появя в страната, 100 % ще ме арестуват.
Какво още Ви чака в Иран, в случай че българските управляващи ви експулсират?
Екзекуция. Аз съм роден в Техеран, само че се реалокирах в Исфахан. Направих го, с цел да видя дали там мога да пребивавам по-спокойно и да имам по-добър живот. Но нямах късмет. Чувствах се по същия метод - като пандизчия. Беше ме боязън от полицията. Казах си, че не бих желал това да е ориста ми. Напуснах Иран на 24 години.
Когато пристигнах тук, разбрах, че има решение на Революционния съд за мен. Още до момента в който бях там е имало, само че те са добавили и други закононарушения. Например, че съм участник в групи срещу режима, че съм обидил иранския водач, че съм въстаник и други сходни неща. Майка ми е съумяла посредством познати да получи решението на съда. В него пишеше, че съм наказан за 5-6 закононарушения на 2 години затвор, 74 удара с бич и екзекуция.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ