Корабоплаването през Ормузкия проток няма да се възстанови напълно още

Корабоплаването през Ормузкия пролив няма да се възвърне изцяло още години наред, предвижда Нитя Лабх от английския кралски институт " Чатъм Хаус ". Според нея би било най-разумно договореностите сред Съединени американски щати и Иран да бъдат надградени с контракт сред страните от Персийския залив, които са и съществени експортьори на нефт и природен газ. Разумно е също по този начин интернационалните сили да " патрулират " най-малко краткотрайно към протока, с цел да обезпечат умерено мореплаване, както предложиха Англия и Франция. Подобен сюжет обаче към момента е предполагаем. Затова светът би трябвало да се приготви за по-продължителен инфлационен напън, разяснява Нитя Лабх в изявление за " Събота 150 " по БНР.

Какво се случва сега в Ормузкия пролив - могат ли да минават кораби, какъв брой и при какви условия?

" В петък три ирански кораба съумяха да преминат. През миналата седмица видяхме да минават още към седем или осем търговски кораба. Това обаче е доста дребен брой по отношение на нормалния трафик през протока. Всъщност е много мъчно да се оцени какъв тъкмо е трафикът, тъй като по време на спора доста кораби изключваха сигналите си, с цел да избегнат поразяване от ракети било от Иран, било от Съединените щати. Затова е мъчно да се каже тъкмо какъв брой кораби действително се движат, защото огромна част от трафика към момента се случва " на мрачно ". Мисля, че ще отнеме доста време, с цел да се върнем към равнищата отпреди войната. "

Да чакаме ли въобще по-сериозно оживление на трафика? Все отново протокът е миниран, а и договарянията не продължиха, както беше планувано?

" Според подписания меморандум би трябвало да забележим някаква форма на отваряне. Голямото безпокойство от отлагането на договарянията е дали няма да го анулират след приключването на поставения период за дефинитивно съглашение. Големият въпрос е може ли протокът да остане отворен и след тези 60 дни?

Прочистването на мините в Ормузкия пролив ще отнеме няколко седмици, в случай че не и няколко месеца. След като физическите трудности бъдат отстранени, ще е належащо в допълнение наблюдаване и мониторинг, с цел да се подсигурява, че няма да бъдат сложени нови. Дори в случай че това стане и корабите стартират да минават, опцията за нови спирания на трафика ще оскъпи трайно вноските за застрахователите. Това е структурна смяна, вследствие на която размерът на корабоплаването може да не се възвърне изцяло.

Друго предизвикателство е, че огромна част от енергийната инфраструктура в Залива понесе вреди по време на войната. Възстановяването ѝ може да отнеме години и ще коства доста скъпо. Дори в случай че протокът е спокоен и подобаващ за корабоплаване, цените на застраховките паднат и корабите стартират да се движат, размерите няма да се върнат към равнищата отпреди войната най-малко още няколко години. "

А какво ще стане, в случай че Иран реши да постанова такси за прекосяване?

" Както споделих, застрахователните награди може и да поевтинеят по отношение на равнищата си по време на острия спор, само че евентуално ще останат високи, отчитайки така наречен " боен риск ". Една директна такса би натоварила пазара по сходен метод. Корабният пазар работи като всяка друга капиталистическа система - когато цените се повишават, избрана активност понижава. Тези такси ще прибавят още един действен разход към логистиката.

Има два вероятни сюжета оттук насетне. Първият е размерът на корабоплаването да намалее, тъй като корабните компании ще би трябвало да поемат този разход. Реалистичният сюжет, съгласно мен, е корабоплаването да продължи със същото движение, само че тези по-високи застрахователни разноски или такси да бъдат трансферирани на крайните консуматори на артикули и сила. Така вместо спад в трафика, ще забележим инфлация и верижни резултати в цялата световна стопанска система. "

В последната си обява коментирате, че в случай че има нова обсада на Ормузкия пролив, ще бъде още по-лошо. Защо?

" Миналата седмица за първи път видяхме хутите по личен почин да пречат на корабите в Червено море. Те към момента не са се присъединили в спора в Ормузкия пролив сред Съединените щати и Иран, само че към този момент са взели участие в спорове, свързани с Израел, Газа и Ливан, частично като прокси на Иран. Когато през 2023 и 2024 година хутите заплашиха корабоплаването в Червено море, се стигна до големи спирания в световните снабдителни вериги.

Ако в бъдеще Иран има потребност от лост за ескалация на натиска, евентуално ще включи хутите, с цел да нарушат корабоплаването в Червено море. При подобен сюжет към този момент ще имаме два затворени основни протока, а не един. А когато се блокира протокът Баб ел-Мандеб до Йемен, който е южният вход на Червено море, автоматизирано се блокира и Суецкият канал. Такава обстановка би била доста по-лоша от блокадата на Ормуз. "

И въпреки всичко има ли други възможности?

" Само до известна степен. Когато Ормузкият пролив беше блокиран, Саудитска Арабия употребява тръбопровода, който свързва източния и западния ѝ бряг, с цел да изнася нефт през пристанището Янбу в Червено море. Но в случай че и Червено море бъде блокирано от хутите, проблемите стават големи.

Отделно от това, макар че страни като Китай вложиха огромно в сухопътни направления посредством самодейността " Един пояс, веднъж ", размерът от артикули, които се придвижват по море, няма по какъв начин да бъде пренесен по суша. За да действа световната стопанска система в сегашния си мащаб, морският превоз е в действителност незаместим. Затова натискът върху протоци като Ормузкия е рисков. Можете да заобиколите през Нос Добра вяра в Африка, с цел да стигнете сред Азия и Европа. Но когато става въпрос за артикули, които идват от Близкия изток, заобикалянето става невероятно, а Близкият изток е голям източник на нефт за света. "