Противоконституцонните идеи за разследване на главния прокурор - ерозия на държавността
Механизмът за следствие на основния прокурор влиза в парламентарната правна комисия на първо четене през днешния ден
Известните към този момент и необятно коментирани като противоконституционни хрумвания за основаването на изключителна фигура за следствие на основния прокурор, показани в края на предходната година от служебния министър на правораздаването Крум Зарков и неговия заместител Емил Дечев, стават предмет на разискване на депутатите.
Двамата оферират при данни за закононарушение основният прокурор и неговите заместници да бъдат разследвани от висш арбитър, избиран на инцидентен принцип.
Проектът планува и събаряне на болшинството за избор, краткотрайно премахване и освобождение на основния прокурор. Сега това може да стане с гласовете на най-малко 17 членове на Висшия правосъден съвет (ВСС). Ако законопроектът на Зарков бъде признат, ще са задоволителни и 13.
По Конституция обаче - основен прокурор, ръководител на Върховен касационен съд и на Върховен административен съд се избират с 17 от 25 гласа на членожве на Висш съдебен съвет.
Крум Зарков и екипът му обаче са измислили Обвинител №1 да се освобождава с 13 гласа, което е нон-сенс!
По този метод обаче всяко парламентарно болшинство ще намира метод да сменя кадровия орган, а той от своя страна да назначава отпред на държавното обвиняване магистрат, който ще е комфортен на ръководещите. Обидно ниско политическо равнище е да свеждаш действието на институция в една от държавните управляващи до обикновена политическа аритметика. Да не приказваме, че в този момент никой и дума не обелва, тъй като предложенията се отнасят до „ неприятния “ основен прокурор. А единствено си представете какво би било, в случай че някогашни министри на правораздаването като Цачева, Кирилов или Захариева бяха предложили същите промени във връзка с някогашния към този момент ръководител на Върховния касационен съд Лозан Панов във времената, в които всекидневно правеше политическа агитация и прокарваше лобистите ползи на задкулисието в правосъдната система.
Подсмихвайки се и съзнавайки, че предложенията му газят Конституцията, в едно уикенд изявление Крум Зарков призна, че планът, в случай че въобще бъде признат, ще стигне до обзор от конституционните съдии. Дори единствено в частта му за смяната на избора на основния прокурор, Конституционният съд в три свои решения от 1992, 2014 и 2021 година показва, че основна гаранция за независимостта на правосъдната власт е нейното право сама и по нейна преценка да назначава, намалява, реалокира и освобождава от служба магистратите, без да е планувана каквато и да е опция за ограничение на пълномощията й в това отношение, в това число и от Народното събрание. Иначе казано, няма никакво подозрение, че лобисткият план нарушава духа на конституционния законодател. Нещо повече, единствено преди месец и Венецианската комисия – консултативният орган на Брюксел за юридически промени, ясно съобщи, че в случай че ще се вършат промени у нас, свързани с прокуратурата и фигурата на основния прокурор, то те наложително би трябвало да минат през парламентарен ремонт.
Предложението за въвеждане на механизъм за следствие на гланния прокурор е редактиран вид на квалифицирания от екипа на някогашния министър Надежда Йорданова механизъм за следствие на основния прокурор. Корекции са направени поради рекомендации в мнението на Венецианската комисия, сподели Зарков на пресконферецния.
Закон за един човек
По отношение внушенията за недосегаемостта на обвинител №1 и потребността от непременното негово следствие, като че ли у нас за основен прокурор се избират систематични закононарушители, то те се базират на правилото - intuitu personae, т.е. законодателство предвид на личността. „ Въпрос на чест “ било арбитър да проверява основен прокурор, твърди политизираният арбитър Емил Дечев, в този момент заместник-министър. Чиста форма на дискриминация. Демонстрираната надменност във връзка с прокуратурата и фигурата на нейния началник, с която безспорно се ерозира доверието към правосъдната система като цяло, идва от различен лобистки напор, имплементиран в законодателното предложение даже арбитър от окръжно равнище да може да проверява обвинител №1.
А кой се проверява проверяващия основния прокурор?
Става дума за промени в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за правосъдната власт за създаването механизъм за следствие на Обвинител № 1 от ad hoc арбитър, избиран на инцидентен принцип, които бяха дискутирани преди две години освен в експертните правни среди у нас, само че и на европейско равнище.
Това не е ново. Наказателен арбитър да може да проверява основния прокурор - този проверяващ арбитър ще получава краткотрайни пълномощия и ще се назначава с решение на Висшия правосъден съвет (ВСС), който избира и шефа на държавното обвиняване. Магистратите ще се избират на инцидентен принцип от лист, направен от наказателната гилдия на Върховния касационен съд и ще се назначават от прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет, посочи през юли т.г. Надежда Йорданова.
Още през 2020 година беше неведнъж очебийно, че тези хрумвания са противоконституционни.
Публично бе обяснено, че според главния закон в България съдиите не могат да организират следствия, даже да са висши магистрати. Тази активност по Конституция е само в пълномощията на структурата на държавното обвиняване.
Крум Зарков изясни, че съдията, който ще проверява основния прокурор, би трябвало да бъде с най-малко 12 години стаж и да е работил през последните седем години като углавен арбитър. Също по този начин би трябвало да е арбитър във Върховен касационен съд или в областен, апелативен съд, само че с сан на арбитър във Върховен касационен съд.
Съдиите в листата, от който да се избере кой ще проверява основния прокурор, би трябвало да дадат единодушието си да вземат участие в процедурата. Прокурорската гилдия би трябвало да назначи този арбитър като прокурор, но процедурата е такава, че не би трябвало да откаже да го направи, както когато някой прокурор или арбитър става заместник-министър, изясни Зарков
Преди две години се сложи въпросът, който важи и през днешния ден - а кой ще управлява или проверява съдията, който ще проверява основния прокурор. Според показаните през днешния ден оферти от Крум Зарков и екипа му - това ще е втори пъкъл хок прокурор, който да реализира вътрешноинституционален надзор. Този втори прокурор ще бъде назначаван за заместник-главен прокурор и ще се занимава само с контрола по следствието на основния прокурор. А кой ще управлява него - няма отговор.
Така се влиза в някаква безумна серпантина на безсмислени и явно несъстоятелни хрумвания за промени в структурата на държавното обвиняване, които неведнъж са били отхвърляни от разнообразни български институции.
Конституционния съд безапелационен - не може да се вкарва изключителна контролна фигура
Припомняме, че в своето решение № 7 от май 2021 година Конституционният съд се произнесе изрично, че не може да се вкарва сходна изключителна контролна фигура, която да проверява само основния прокурор и заместниците му, единствено през законови промени.
Затова е нужна смяна в Конституцията, освен това най-вероятно за нея ще се изисква и свикването на Велико национално заседание.
Делото пред Конституционния съд беше повдигнато след сходни законови промени по концепция на ГЕРБ, които въвеждаха сходна фигура на „ проверяващ основния прокурор “, която някои нарекоха „ свръхглавен прокурор “. Въпреки произнасянето на конституционните съдии, в този момент от Министерството на правораздаването внасят смислово безусловно същото предложение. С тази разлика, че се желае ad hoc арбитър да проверява основния прокурор, а не прокурор. И в двата случая обаче концепциите са противоконституционни.
Нещо повече – напълно наскоро съдиите от Конституционен съд обясниха и на сегашния длъжностен министър Крум Зарков, че е време да се спре със саморазправата с основния прокурор, като отхвърлиха настояването да бъдат тълкувани част от пълномощията на обвинител №1.
Конституционният съд не е единственият, който споделя, че атаката против прокуратурата и основния прокурор не е правосъдна промяна. Венецианската комисия, на която някогашната правосъдна министърка Надежда Йорданова, едно от знамената на борците анти-Гешев, изпрати въпросния план за промени в Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт, също сподели, че по българската Конституция е неприемливо ad hoc арбитър да проверява прокурори. Упорито и не толкоз мъдро обаче в този момент от Министерството на правораздаването още веднъж упорстват депутатите да одобряват законови промени в несъгласие с главния закон.
Трудни времена идват за правовия ред у нас. Опитът на служебния управителен състав на Министерство на правораздаването да прокара промени в Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт, които в огромната си част опонират на Конституцията, зад постоянно комфортния заслон – „ по този начин желае Брюксел “, демонстрира, че олигархията и нейните лобисти са твърдо решени да вземат реванш за ядовете, които прокуратурата им сътвори през миналите 7-8 години – следствия на далавери, наложени запори поради необоснован генезис на средствата, повдигнати обвинявания и прочие. Налице е следващ опит за атентат против правораздаването, действително и жестоко нарушаващ общоевропейските стандарти за господство на правото.
Подобни ремонти в Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт нито ще подобрят бързината и качеството правораздаването, нито ще върнат доверието в правосъдната система. Напротив, единствено ускоряват ерозията на държавността по пътя към безвъзвратното й срутване.
Известните към този момент и необятно коментирани като противоконституционни хрумвания за основаването на изключителна фигура за следствие на основния прокурор, показани в края на предходната година от служебния министър на правораздаването Крум Зарков и неговия заместител Емил Дечев, стават предмет на разискване на депутатите.
Двамата оферират при данни за закононарушение основният прокурор и неговите заместници да бъдат разследвани от висш арбитър, избиран на инцидентен принцип.
Проектът планува и събаряне на болшинството за избор, краткотрайно премахване и освобождение на основния прокурор. Сега това може да стане с гласовете на най-малко 17 членове на Висшия правосъден съвет (ВСС). Ако законопроектът на Зарков бъде признат, ще са задоволителни и 13.
По Конституция обаче - основен прокурор, ръководител на Върховен касационен съд и на Върховен административен съд се избират с 17 от 25 гласа на членожве на Висш съдебен съвет.
Крум Зарков и екипът му обаче са измислили Обвинител №1 да се освобождава с 13 гласа, което е нон-сенс!
По този метод обаче всяко парламентарно болшинство ще намира метод да сменя кадровия орган, а той от своя страна да назначава отпред на държавното обвиняване магистрат, който ще е комфортен на ръководещите. Обидно ниско политическо равнище е да свеждаш действието на институция в една от държавните управляващи до обикновена политическа аритметика. Да не приказваме, че в този момент никой и дума не обелва, тъй като предложенията се отнасят до „ неприятния “ основен прокурор. А единствено си представете какво би било, в случай че някогашни министри на правораздаването като Цачева, Кирилов или Захариева бяха предложили същите промени във връзка с някогашния към този момент ръководител на Върховния касационен съд Лозан Панов във времената, в които всекидневно правеше политическа агитация и прокарваше лобистите ползи на задкулисието в правосъдната система.
Подсмихвайки се и съзнавайки, че предложенията му газят Конституцията, в едно уикенд изявление Крум Зарков призна, че планът, в случай че въобще бъде признат, ще стигне до обзор от конституционните съдии. Дори единствено в частта му за смяната на избора на основния прокурор, Конституционният съд в три свои решения от 1992, 2014 и 2021 година показва, че основна гаранция за независимостта на правосъдната власт е нейното право сама и по нейна преценка да назначава, намалява, реалокира и освобождава от служба магистратите, без да е планувана каквато и да е опция за ограничение на пълномощията й в това отношение, в това число и от Народното събрание. Иначе казано, няма никакво подозрение, че лобисткият план нарушава духа на конституционния законодател. Нещо повече, единствено преди месец и Венецианската комисия – консултативният орган на Брюксел за юридически промени, ясно съобщи, че в случай че ще се вършат промени у нас, свързани с прокуратурата и фигурата на основния прокурор, то те наложително би трябвало да минат през парламентарен ремонт.
Предложението за въвеждане на механизъм за следствие на гланния прокурор е редактиран вид на квалифицирания от екипа на някогашния министър Надежда Йорданова механизъм за следствие на основния прокурор. Корекции са направени поради рекомендации в мнението на Венецианската комисия, сподели Зарков на пресконферецния.
Закон за един човек
По отношение внушенията за недосегаемостта на обвинител №1 и потребността от непременното негово следствие, като че ли у нас за основен прокурор се избират систематични закононарушители, то те се базират на правилото - intuitu personae, т.е. законодателство предвид на личността. „ Въпрос на чест “ било арбитър да проверява основен прокурор, твърди политизираният арбитър Емил Дечев, в този момент заместник-министър. Чиста форма на дискриминация. Демонстрираната надменност във връзка с прокуратурата и фигурата на нейния началник, с която безспорно се ерозира доверието към правосъдната система като цяло, идва от различен лобистки напор, имплементиран в законодателното предложение даже арбитър от окръжно равнище да може да проверява обвинител №1.
А кой се проверява проверяващия основния прокурор?
Става дума за промени в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за правосъдната власт за създаването механизъм за следствие на Обвинител № 1 от ad hoc арбитър, избиран на инцидентен принцип, които бяха дискутирани преди две години освен в експертните правни среди у нас, само че и на европейско равнище.
Това не е ново. Наказателен арбитър да може да проверява основния прокурор - този проверяващ арбитър ще получава краткотрайни пълномощия и ще се назначава с решение на Висшия правосъден съвет (ВСС), който избира и шефа на държавното обвиняване. Магистратите ще се избират на инцидентен принцип от лист, направен от наказателната гилдия на Върховния касационен съд и ще се назначават от прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет, посочи през юли т.г. Надежда Йорданова.
Още през 2020 година беше неведнъж очебийно, че тези хрумвания са противоконституционни.
Публично бе обяснено, че според главния закон в България съдиите не могат да организират следствия, даже да са висши магистрати. Тази активност по Конституция е само в пълномощията на структурата на държавното обвиняване.
Крум Зарков изясни, че съдията, който ще проверява основния прокурор, би трябвало да бъде с най-малко 12 години стаж и да е работил през последните седем години като углавен арбитър. Също по този начин би трябвало да е арбитър във Върховен касационен съд или в областен, апелативен съд, само че с сан на арбитър във Върховен касационен съд.
Съдиите в листата, от който да се избере кой ще проверява основния прокурор, би трябвало да дадат единодушието си да вземат участие в процедурата. Прокурорската гилдия би трябвало да назначи този арбитър като прокурор, но процедурата е такава, че не би трябвало да откаже да го направи, както когато някой прокурор или арбитър става заместник-министър, изясни Зарков
Преди две години се сложи въпросът, който важи и през днешния ден - а кой ще управлява или проверява съдията, който ще проверява основния прокурор. Според показаните през днешния ден оферти от Крум Зарков и екипа му - това ще е втори пъкъл хок прокурор, който да реализира вътрешноинституционален надзор. Този втори прокурор ще бъде назначаван за заместник-главен прокурор и ще се занимава само с контрола по следствието на основния прокурор. А кой ще управлява него - няма отговор.
Така се влиза в някаква безумна серпантина на безсмислени и явно несъстоятелни хрумвания за промени в структурата на държавното обвиняване, които неведнъж са били отхвърляни от разнообразни български институции.
Конституционния съд безапелационен - не може да се вкарва изключителна контролна фигура
Припомняме, че в своето решение № 7 от май 2021 година Конституционният съд се произнесе изрично, че не може да се вкарва сходна изключителна контролна фигура, която да проверява само основния прокурор и заместниците му, единствено през законови промени.
Затова е нужна смяна в Конституцията, освен това най-вероятно за нея ще се изисква и свикването на Велико национално заседание.
Делото пред Конституционния съд беше повдигнато след сходни законови промени по концепция на ГЕРБ, които въвеждаха сходна фигура на „ проверяващ основния прокурор “, която някои нарекоха „ свръхглавен прокурор “. Въпреки произнасянето на конституционните съдии, в този момент от Министерството на правораздаването внасят смислово безусловно същото предложение. С тази разлика, че се желае ad hoc арбитър да проверява основния прокурор, а не прокурор. И в двата случая обаче концепциите са противоконституционни.
Нещо повече – напълно наскоро съдиите от Конституционен съд обясниха и на сегашния длъжностен министър Крум Зарков, че е време да се спре със саморазправата с основния прокурор, като отхвърлиха настояването да бъдат тълкувани част от пълномощията на обвинител №1.
Конституционният съд не е единственият, който споделя, че атаката против прокуратурата и основния прокурор не е правосъдна промяна. Венецианската комисия, на която някогашната правосъдна министърка Надежда Йорданова, едно от знамената на борците анти-Гешев, изпрати въпросния план за промени в Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт, също сподели, че по българската Конституция е неприемливо ad hoc арбитър да проверява прокурори. Упорито и не толкоз мъдро обаче в този момент от Министерството на правораздаването още веднъж упорстват депутатите да одобряват законови промени в несъгласие с главния закон.
Трудни времена идват за правовия ред у нас. Опитът на служебния управителен състав на Министерство на правораздаването да прокара промени в Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт, които в огромната си част опонират на Конституцията, зад постоянно комфортния заслон – „ по този начин желае Брюксел “, демонстрира, че олигархията и нейните лобисти са твърдо решени да вземат реванш за ядовете, които прокуратурата им сътвори през миналите 7-8 години – следствия на далавери, наложени запори поради необоснован генезис на средствата, повдигнати обвинявания и прочие. Налице е следващ опит за атентат против правораздаването, действително и жестоко нарушаващ общоевропейските стандарти за господство на правото.
Подобни ремонти в Наказателно-процесуален кодекс и Закон за съдебната власт нито ще подобрят бързината и качеството правораздаването, нито ще върнат доверието в правосъдната система. Напротив, единствено ускоряват ерозията на държавността по пътя към безвъзвратното й срутване.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ