Медицинският термин, с който се означава заболяването, причинено от говеждата

Медицинският термин, с който се значи болестта, породено от говеждата тения се назовава тениаринхоза. Известност е придобило общото название за огромна част от паразитните болести – „ глисти”. Общото разбиране за болесттите, породени от свинска и говежда тения е тениидози.

Тази паразитоза е навсякъде публикувана – по-често се среща в страните с развито отглеждане на животни и/или региони, където обичайно се употребяват сурови и полусурови меса и месни артикули. Най-висок % на инфектирани се регистрира в страните от Централна Азия, Източна Африка, в по-малка степен Америка и Европа.

В България годишно се записват до 100 нови случая.

Заболяването, което се предизвиква при заразяването с говежда тения има продължителен ход на протичане. Характерно за паразита е, че е налице интензивно излизане на части от паразита през ануса.

Причинителят на болестта – Taeniarhynchus saginatus числя се към сем. Taeniidae. На дължина обособените паразити могат да доближават от 6 до 12 метра. Състоят се от глава с четири смукала и хоботче; шийка, която съставлява зоната на повишаване на паразита и тяло, което се състои от голям брой хермафродитни членчета (проглотиди). От полово зрелите членчета се отделят яйца, от които се развиват ларвни форми.

Междинните гостоприемници – животните се заразяват при консумация на нечист фураж, треви, вода. Дори и единствено един болен човек е задоволителен, с цел да провокира всеобщо заразяване на животните.

Погълнатите от животните яйца освобождават зародишите си в червата и през чревната стена с кръвта те доближават до органите в цялото тяло – най-вече дъвкателна и скелетна мускулатура, сърце, допустимо е попадане в черен дроб и мозък. Паразитите могат да останат жизнеспособни в границите на месеци до 1-2 години.

Човекът е краен гостоприемник – полово зрелите тении паразитират в тънките вътрешности и при дефекация се отделят с изпражненията техните зрели членчета, в които се съдържат яйцата. По този метод индивидът се трансформира в източник на болестта. Механизмът на заразяване се реализира по фекално-орален път.

Свързани публикации.. Тения - за какво да забравим за пържолите аланглé 0 Свинска тения – заплаха от заразяване при консумация на сурово месо 0 Ехинококоза - или за какво е рискова кучешката тения? 0

Инкубационният интервал е в границите на 2-3 месеца. Човек се заразява при потреблението на опаразитено месо – говеждо, телешко, биволско или месни продукти-кайма, кебапчета, кюфтета, бифтек и други, които не са минали задоволително добра термична обработка.

Чрез изпражненията яйцата на паразита попадат в околната среда. Те могат да се разпространят механично посредством разнообразни инсекти – мухи, някои бръмбари и други. Устойчивостта им при попадане във външна среда разрешава да останат дълго време жизнеспособни и при удобни условия – попадане в гостоприемник да причинят болестта.

Устойчиви са на разнообразни дезинфектанти, а при температура под 0° могат да устоят до 2 месеца. При осоляването на месото остават витални до две седмици.

Заболяването постоянно може да протича безсимптомно. Характеризира се с общо алергични прояви (най-често обрив), обособяване на части от паразита при дефекация или забележими по бельото, обща изнемощялост, болки в коремната област, сърбеж в аналната област, неврози, психози и други.

Изследват се фекални проби, анален секрет, както и проби от съмнителни месни артикули. Прави се микроскопска диагностика от лекар-паразитолог.

За профилактика на болестта се предлага нараснало внимание във връзка с употребяваната храна – отбягване сурови и полусурови меса, интензивно търсене на съмнителни за опаразитяване лица и недопускане на фекално замърсяване на околната среда.

От значение е провеждането на необятна здравна култура измежду рисковите контингенти от опаразитяване – животновъди, готвачи, пастири и други.

Болните се диспансеризират за 6 месеца след извършеното лекуване, през които на 3 месеца се организират контролни проучвания на проби от изпражнения – фекални хелминтоовоскопии.