Анна Гутева: Трябва добро заплащане, за да няма недостиг на сестри
Медицинска сестра Анна Гутева е приключила образованието си през 2002 година в Медицински лицей - Велико Търново. През 2018 година е приключила и компетентност „ Управление на здравни грижи “ в МУ-Плевен. От 2011 година работи в Отделението по нефрологи я хемодиализа при МОБАЛ „ Д-р Стефан Черкезов “ във Велико Търново.
Днес беседваме с нея за компликациите, пред които са изправени медицинските сестри във всекидневната си работа и за потребността от промени, с които да се преодолее дефицитът на тези медицински експерти в опазването на здравето.
Госпожо Гутева, към този момент 12 години сте сестра в хемодиализен център, с какво Ви притегли работата в такава сложна и доста характерна конструкция?
Хемодиализният център е първото ми и само работно място до момента от 2011 година, защото до преди този момент съм живяла в чужбина.
Когато аплайвах за работа, имаше едно свободно място за здравна сестра и то беше в диализата.
Започнах в диализния център, без да имам никаква визия за естеството на работата, и желая да благодаря на сестра Красимира Доксева и сестра Снежана Янкова, които в продължение на една година ме образоваха.
Какво Ви носи най-голямо задоволство през днешния ден, откакто към този момент познавате до елементи потребностите на тези пациенти?
Най-голямото задоволство за мен е благодарността на хората за грижите, които поставяме за тях. На процедура тези пациенти не могат да бъдат излекувани и ние се стремим да поставяме оптимални грижи за тях по време на диализната сесия.
С какви компликации се сблъскват най-често тези хора и околните им?
Най-честите компликации, с които се сблъскват тези пациенти, са това, че множеството от тях са мъчно преносими и напредването им от вкъщи до диализния център е доста мъчно както за тях, по този начин и за околните им. Често има дефицит на инвалидни колички, те би трябвало да водят битка с разнообразни диети и още ред ограничавания, които е мъчно да се съблюдават.
Има ли проблеми от учредителен темперамент, които биха могли да се решат, с цел да имат тези хора по-добро здравно обслужване и грижи?
Проблемите от учредителен темперамент главно са в това, че болните не са задоволително добре осведомени за болестта си и затрудненията, до които води.
Трябва да се увеличи информираността на пациентите за по-доброто им адаптиране към обществото.
Недостигът на личен състав също е огромен проблем, доста постоянно една сестра обслужва по 13-14 пациенти сама на промяна.
Диализата се ползва освен при хората, които страдат от бъбречна непълнота, тя е и способ за лекуване на доста други болести – на пациенти с тежки интоксикации да вземем за пример, тъй че казусът с дефицита на личен състав остава преди всичко.
Има ли интерес измежду сестрите към работа в хемодиализни отделения и клиники?
Интерес на сестрите има към частните диализни центрове, заради по-добрите условия на труд и по-доброто възнаграждение. В нашия център за последните 5 години бяха назначени няколко сестри, които се отхвърлиха и напуснаха.
Като цяло какво съгласно Вас би трябвало да се промени, с цел да се увеличи ползата към сестринската специалност и да бъде преодолян дефицитът за медицински сестри в нашите лечебни заведения?
Това, което би трябвало да се промени, е да се обезпечи почтено възнаграждение за положения труд. Само по този начин могат да се стимулират медицински сестри да остават да работят в нашите лечебни заведения.
Днес беседваме с нея за компликациите, пред които са изправени медицинските сестри във всекидневната си работа и за потребността от промени, с които да се преодолее дефицитът на тези медицински експерти в опазването на здравето.
Госпожо Гутева, към този момент 12 години сте сестра в хемодиализен център, с какво Ви притегли работата в такава сложна и доста характерна конструкция?
Хемодиализният център е първото ми и само работно място до момента от 2011 година, защото до преди този момент съм живяла в чужбина.
Когато аплайвах за работа, имаше едно свободно място за здравна сестра и то беше в диализата.
Започнах в диализния център, без да имам никаква визия за естеството на работата, и желая да благодаря на сестра Красимира Доксева и сестра Снежана Янкова, които в продължение на една година ме образоваха.
Какво Ви носи най-голямо задоволство през днешния ден, откакто към този момент познавате до елементи потребностите на тези пациенти?
Най-голямото задоволство за мен е благодарността на хората за грижите, които поставяме за тях. На процедура тези пациенти не могат да бъдат излекувани и ние се стремим да поставяме оптимални грижи за тях по време на диализната сесия.
С какви компликации се сблъскват най-често тези хора и околните им?
Най-честите компликации, с които се сблъскват тези пациенти, са това, че множеството от тях са мъчно преносими и напредването им от вкъщи до диализния център е доста мъчно както за тях, по този начин и за околните им. Често има дефицит на инвалидни колички, те би трябвало да водят битка с разнообразни диети и още ред ограничавания, които е мъчно да се съблюдават.
Има ли проблеми от учредителен темперамент, които биха могли да се решат, с цел да имат тези хора по-добро здравно обслужване и грижи?
Проблемите от учредителен темперамент главно са в това, че болните не са задоволително добре осведомени за болестта си и затрудненията, до които води.
Трябва да се увеличи информираността на пациентите за по-доброто им адаптиране към обществото.
Недостигът на личен състав също е огромен проблем, доста постоянно една сестра обслужва по 13-14 пациенти сама на промяна.
Диализата се ползва освен при хората, които страдат от бъбречна непълнота, тя е и способ за лекуване на доста други болести – на пациенти с тежки интоксикации да вземем за пример, тъй че казусът с дефицита на личен състав остава преди всичко.
Има ли интерес измежду сестрите към работа в хемодиализни отделения и клиники?
Интерес на сестрите има към частните диализни центрове, заради по-добрите условия на труд и по-доброто възнаграждение. В нашия център за последните 5 години бяха назначени няколко сестри, които се отхвърлиха и напуснаха.
Като цяло какво съгласно Вас би трябвало да се промени, с цел да се увеличи ползата към сестринската специалност и да бъде преодолян дефицитът за медицински сестри в нашите лечебни заведения?
Това, което би трябвало да се промени, е да се обезпечи почтено възнаграждение за положения труд. Само по този начин могат да се стимулират медицински сестри да остават да работят в нашите лечебни заведения.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ