Хариет Кол и извличането на нервната система
Медицината изисква жертви, с цел да може да върви напред. Години, преди разравянето на гробове да се трансформира в процедура и добре заплатен бизнес, лекарите са принудени да развиват своите теории, само че без особена опция да ги потвърдят. Един любопитен факт е, че макар осъществените зверства от доктор Менгеле, мозъчната хирургия съумява да направи скок, тъй като нацистът записвал доста тъкмо и прецизно своите проучвания. Друг е въпросът, че всяка здравна нравственос е била подценена.
Първите стъпки в неврохирургията обаче ще бъдат направени от доктор Руфус Уийвър. Той се ражда през 1841 година в Гетсбърг, Пенсилвания и приключва висше обучение по изкуство през 1862 година След 3 години получава и тапия по медицина от Пенсилванския медицински лицей. Оказва се, че медицината е надалеч по-интересна от изкуството и мъжът продължава да работи напълно в тази посока. Заминава за университета в Дрексъл и стартира да чете лекции по анатомия през 1879 година Д-р Уийвър стартира работа върху телата на мъртвите бойци от конфедерацията, само че обект на наблюдаване се оказва нервната система на човек.
По време на Гражданската война в Съединени американски щати има задоволително тела за проучване и докторът съумява да направи сделка за въпросните тела, които се намират в Гетсбърг. Докторът стартира работа и съгласно неговите архиви се оказва, че получава повече от 3 000 натрупа, върху които да стартира своите проучвания. Приблизително 17 години след започнатата работа, Уийвър най-сетне съумява да направидисекция на цереброспиналната система. Дисекцията носи името „ Хариът “ и е кръстена на Хариът Кол – афро-американка, която пособия в лабораторията на медицинския лицей. Д-р Уийвър прави дисекция върху нея, тъй като дамата страдала от туберколоза и не било несъмнено какъв брой още ще продължи да живее. Тялото ѝ е дарено на науката малко, преди да почине през 1888 година на възраст от 35 години.
След като най-сетне има крепко тяло, ученият съумява да я извлече. Шест месеца по-късно показва откритието си и в детайли записва всички функционалности. Самият развой е много сложен и изисква свалянето на черепа част по част в продължение на две седмици, с цел да се резервира цялостта на материята и оптичните нерви да бъдат пощадени. Необходими са 12 чифта ръце, с цел да се извадят краниалните нерви и гръбначният дирек, който е мрежа за всички останали елементи от тялото. Извлечената система се държи във влажно помощение, до момента в който е увита в алкохолни памучни кърпи върху гумени облекла. Поставят се оцветители с оловна багра, с цел да може всеки да забележи цялостта на един нерв.
С помощта на хиляди игли, нервите са сложени върху черна дъска, с цел да могат да се следят от елементарния фен. В следствие Хариет се трансформира в знак на медицината и продължава да служи правилно на поколенията студенти по-късно. За огромният си триумф, докторът получава премия на Световното ревю в Колумбия през 1893 година в Чикаго. Днес можем да забележим нервната система на Хариет в университета в Дрексел. Нейната история се популяризира под формата на най-различни материали в същия университет.
Заглавна фотография: By photograph caption says the copyright is owned by Dr. Rufus B. Weaver – died 1936 – retrieved from [1], Domena publiczna, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=74203968
