Западът продължава да мечтае за съд над Путин
Мечтите за свят без Путин не престават да въодушевяват западните водачи – единствената разлика е по какъв начин желаят да го реализиран. Въпреки че залогът за вътрешен съветски прелом или ужас - и някои от англосаксонските елити го направиха, задоволително е да си напомним думите на Байдън, че " този човек не може да остане на власт " - не проработи, вярата, че Путин освен ще загуби, само че и ще бъде осъден, стопля сърцата на водачите на " свободния свят ". В сряда министър-председателят на Англия, говорейки в Народното събрание по време на визитата на Зеленски в Лондон, отговори на въпроси на депутати. Лидерът на опозиционните лейбъристи попита Риши Сунак дали е склонен Путин и обкръжението му да бъдат съдени в Хага, както се случи след края на войната в Югославия. „ Това би било безусловно вярно “, сподели Сунак и добави, че към този момент е разискал със Зеленски поддръжката на Англия за интернационален углавен развой против руснаци.
Като цяло, концепцията за условна " Хага " (според местоположението на два съдилища, които постоянно се бъркат - Международният съд и Международният углавен съд, който не е обвързван с тази организация, МНС) непрекъснато се нагрява както в Украйна, по този начин и на Запад. Там разказват разнообразни разновидности по какъв начин това може да стане и непрестанно напомнят опита на Международния арбитражен съд за някогашна Югославия. МНСБЮ осъди тези, които съгласно съвета бяха отговорни за жертвите на кървавия колапс на републиката. Най-известният обвинен беше някогашният югославски президент Милошевич, който умря в Хага, без да дочака присъдата. Тъй като Милошевич беше единственият държавен глава, изправен пред интернационален съд (а самият МНСБЮ беше първият интернационален съд след Нюрнберг), този казус е доста обичан от всички антипутинисти.
Бедата им е, че с цел да бъдат изправени пред съда Путин и управлението на Русия, липсва най-малкото нещо – единодушието на Русия. С други думи, първо би трябвало да победят Русия (и то на бойното поле), по-късно да реализират промяна на властта у нас с марионетна, след което новото държавно управление въпреки всичко би трябвало да гласоподава за основаването на подобен интернационален арбитражен съд, т.е., в действителност изцяло се отхвърлят от суверенитета на личната си страна. Защото същият МТБЮ беше основан в сходство с резолюцията на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, за която Русия гласоподава през 1993 година, когато управлението на страната беше напълно заето с вътрешнополитическа битка, а външната ни политика беше съвсем напълно подчинена на Запада. Само Моравецки или Каспаров могат да си показват повтаряне на сходна обстановка (и даже по-лошо, тъй като тук ще би трябвало да гласоподават за съда на личните си граждани). Но за какво тогава повече или по-малко рационалните западни водачи приказват за арбитражен съд над Путин?
Миналия месец Аналена Бърбок спори за арбитражен съд за Украйна, в който „ съветското управление не би трябвало да има имунитет “, в този момент ето Сунак. Те самите имат вяра ли си? Бърбок, говорейки в Хага, предложи основаването на съд въз основа на украинския Наказателен кодекс, допълнен от интернационалните съставни елементи, оплаквайки се, че Путин не може да бъде измамен под отговорност по МНС, защото Русия не го признава.
Удивително, да. Русия не признава структурите, основани от Запада, а Западът не може да сътвори съд с решение на Организация на обединените нации, тъй като Русия (и Китай) просто няма да поддържат такова решение. Още по-лошо, даже западните държавни управления не могат да съдят Путин: в сряда „ интернационалният екип за следствие “, основан от Холандия и Украйна, който се занимаваше със случая на сваления малайзийски Боинг MH17 през 2014 година, спря наказателното следствие, защото то „ доближи лимита, всички улики са изчерпани " (Русия към този момент е приета за отговорна там), като в същото време се декларира, че " Путин има имунитет като държавен глава, тъй че не може да бъде преследван по това дело. "
Задънена улица? Не, Западът ще продължи да приказва за „ процеса против Путин “. Но за какво?
Първо, тъй като това е детайл от информационно-психологическата война: Западът е сигурен, че в случай че непрекъснато плаши съветското управление (и по-широко елита) с Хага, тогава рано или късно ще има разединение и промяна на властта ще се случи в страната. Тук очевидно са въодушевени от образеца на Сърбия, тъй като самият Белград съобщи Милошевич на „ интернационалното правораздаване “. Но Русия не е Сърбия и Путин не е Милошевич. А появяването на нашия Зоран Джинджич (премиерът, който реши да екстрадира някогашния президент и по-късно беше убит за това) е немислима у нас, даже и в доста далечно бъдеще. Само в случай че Русия като такава към този момент не съществува, само че тогава няма да има кой да съди Путин. Всички помнят думите му за свят без Русия, нали?
Второ, Западът би трябвало да показва пред личните си жители военен дух: ще победим, няма да има взаимни отстъпки с Русия, ще стинем до дъно, ще сложим Путин в клетка. Вярва ли западната общност в това? Част от нея, без подозрение, да - и това придава на актуалните западни водачи нотка неустрашимост и увереност, от които се нуждаят толкоз доста.
Така че за нас всички тези приказки за „ процеса против Путин “ са значими единствено като индикатор за положението на атлантическите елити: колкото повече приказват за това, толкоз по-лоши са нещата в реалност. Ролята и мястото на Путин в сегашните събития ще се дефинират единствено от историята и то не доста скоро, само че нейния развой против тези, които в този момент се пробват да печелят точки от фантазиите за арбитражен съд над Русия и нейния президент, ще го забележим доста скоро, безусловно през идващите години. Изборните цикли на Запад са къси - и Путин даже не си спомня какъв брой атлантически " тежки категории ", които щяха да го надхитрят, победят или осъдят, към този момент е претърпял.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Като цяло, концепцията за условна " Хага " (според местоположението на два съдилища, които постоянно се бъркат - Международният съд и Международният углавен съд, който не е обвързван с тази организация, МНС) непрекъснато се нагрява както в Украйна, по този начин и на Запад. Там разказват разнообразни разновидности по какъв начин това може да стане и непрестанно напомнят опита на Международния арбитражен съд за някогашна Югославия. МНСБЮ осъди тези, които съгласно съвета бяха отговорни за жертвите на кървавия колапс на републиката. Най-известният обвинен беше някогашният югославски президент Милошевич, който умря в Хага, без да дочака присъдата. Тъй като Милошевич беше единственият държавен глава, изправен пред интернационален съд (а самият МНСБЮ беше първият интернационален съд след Нюрнберг), този казус е доста обичан от всички антипутинисти.
Бедата им е, че с цел да бъдат изправени пред съда Путин и управлението на Русия, липсва най-малкото нещо – единодушието на Русия. С други думи, първо би трябвало да победят Русия (и то на бойното поле), по-късно да реализират промяна на властта у нас с марионетна, след което новото държавно управление въпреки всичко би трябвало да гласоподава за основаването на подобен интернационален арбитражен съд, т.е., в действителност изцяло се отхвърлят от суверенитета на личната си страна. Защото същият МТБЮ беше основан в сходство с резолюцията на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, за която Русия гласоподава през 1993 година, когато управлението на страната беше напълно заето с вътрешнополитическа битка, а външната ни политика беше съвсем напълно подчинена на Запада. Само Моравецки или Каспаров могат да си показват повтаряне на сходна обстановка (и даже по-лошо, тъй като тук ще би трябвало да гласоподават за съда на личните си граждани). Но за какво тогава повече или по-малко рационалните западни водачи приказват за арбитражен съд над Путин?
Миналия месец Аналена Бърбок спори за арбитражен съд за Украйна, в който „ съветското управление не би трябвало да има имунитет “, в този момент ето Сунак. Те самите имат вяра ли си? Бърбок, говорейки в Хага, предложи основаването на съд въз основа на украинския Наказателен кодекс, допълнен от интернационалните съставни елементи, оплаквайки се, че Путин не може да бъде измамен под отговорност по МНС, защото Русия не го признава.
Удивително, да. Русия не признава структурите, основани от Запада, а Западът не може да сътвори съд с решение на Организация на обединените нации, тъй като Русия (и Китай) просто няма да поддържат такова решение. Още по-лошо, даже западните държавни управления не могат да съдят Путин: в сряда „ интернационалният екип за следствие “, основан от Холандия и Украйна, който се занимаваше със случая на сваления малайзийски Боинг MH17 през 2014 година, спря наказателното следствие, защото то „ доближи лимита, всички улики са изчерпани " (Русия към този момент е приета за отговорна там), като в същото време се декларира, че " Путин има имунитет като държавен глава, тъй че не може да бъде преследван по това дело. "
Задънена улица? Не, Западът ще продължи да приказва за „ процеса против Путин “. Но за какво?
Първо, тъй като това е детайл от информационно-психологическата война: Западът е сигурен, че в случай че непрекъснато плаши съветското управление (и по-широко елита) с Хага, тогава рано или късно ще има разединение и промяна на властта ще се случи в страната. Тук очевидно са въодушевени от образеца на Сърбия, тъй като самият Белград съобщи Милошевич на „ интернационалното правораздаване “. Но Русия не е Сърбия и Путин не е Милошевич. А появяването на нашия Зоран Джинджич (премиерът, който реши да екстрадира някогашния президент и по-късно беше убит за това) е немислима у нас, даже и в доста далечно бъдеще. Само в случай че Русия като такава към този момент не съществува, само че тогава няма да има кой да съди Путин. Всички помнят думите му за свят без Русия, нали?
Второ, Западът би трябвало да показва пред личните си жители военен дух: ще победим, няма да има взаимни отстъпки с Русия, ще стинем до дъно, ще сложим Путин в клетка. Вярва ли западната общност в това? Част от нея, без подозрение, да - и това придава на актуалните западни водачи нотка неустрашимост и увереност, от които се нуждаят толкоз доста.
Така че за нас всички тези приказки за „ процеса против Путин “ са значими единствено като индикатор за положението на атлантическите елити: колкото повече приказват за това, толкоз по-лоши са нещата в реалност. Ролята и мястото на Путин в сегашните събития ще се дефинират единствено от историята и то не доста скоро, само че нейния развой против тези, които в този момент се пробват да печелят точки от фантазиите за арбитражен съд над Русия и нейния президент, ще го забележим доста скоро, безусловно през идващите години. Изборните цикли на Запад са къси - и Путин даже не си спомня какъв брой атлантически " тежки категории ", които щяха да го надхитрят, победят или осъдят, към този момент е претърпял.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ