„Мечтата на идиотката“ е преливаща от смях екшън комедия, в

„ Мечтата на идиотката “ е преливаща от смях екшън комедия, в която две дами си приказват за... мъж. Нищо ново като тематика, за сметка на... всичко останало. Динамичният, стегнат и доста разнороден режисьорски фасон е на един от най-хубавите български артисти – Валентин Танев. Неговият тънък и внимателно подигравателен взор остава деен от първата до последната минута.

Стефка Янорова и Василена Винченцо плуват с гневна скорост в безкрая от проблеми, пред които се изправя съвсем всяка модерна двойка – сред любовта и изневярата, страха и отчаянието, отчуждението и самотата, верността и полигамията, парадокса и правилата, черното и бялото...

Черно-белият контрастност е в основата и на сценографското решение. Което пък е в различен контрастност – с неналичието на елементарност и „ черно на бяло “ в връзките сред две „ натурализирани “ идиотки. Тогава, когато, в името на любовта, дамите губят себе си, ореола си, светостта си и божественото си начало, и когато са принудени да влязат в кожата на шут...



„ Те са в черно и бяло, тъй като са черният и белият смешник. Да, в живота съществува и черният, и белият смешник, само че нещата в никакъв случай не са черно-бели “, споделя Валентин Танев.

Въпреки че „ черната “ героиня на Янорова е в непрекъснат контакт с Господ, тя е по-„ сериозният “ персонаж в тази история, доколкото може да се приказва за съвестност. Василена Винченцо, наивна, „ бяла “ и видимо добричка, в този театър е като преродена Татяна Лолова. На моменти даже физическото й наличие припомня за незабравимата огромна актриса.

https://btvnovinite.bg/lifestyle/liubopitno/kokoshka-kalve-po-teatara-snimki-video.html

„ Мечтата на идиотката “ е за оня миг, когато, както споделя „ черната “ дама „ рано или късно, всички любовници се събираме към една маса “. Но тя е и за един различен миг – когато ударът на ориста не е просто следващия камертон на изнервеното ни ежедневие, а знак да спрем. След спирката би трябвало да следва къса отмора и старт на новото начало..



Съвсем онлайн, само че отвън пространството на залата, тази „ черно-бяла “ комедия се озвучава от пианиста Явор Намлиев. Музиката е на Михаил Шишков-син. Сценографията и костюмите са на Нина Пашова. Преводът е на Светлана Панчева.