Жулиета превръща шумата в ангели и феи СНИМКИ
Майсторката на приказни предмети от царевична шума Жулиета Георгиева е от Варна, следвала в София, където се среща с бургазлия. Двамата обаче идват да живеят в Пловдив. Преди повече от 20 години майка й й подарява дребен кош, изплетен от шума. Така, инцидентно, сръчната дама открива призванието на живота си. Вече има три изложения в Етнографския музей в Пловдив и една независима в " Етъра " - откакто спечелила „ Сребърна хлопка” през 2010 година.
Жулиета е кръстена на баба си Жора. Взела една писмен знак от името й, само че и наследила умеенето да работи с ръцете си. Така прихванала и " плетенето с беленица ", както народът назовава правенето на кукли от шума.
Най-интересният месец в живота й е септември. Тогава потегля да обикаля селата към Пловдив, с цел да събира нужния й материал. Сега всеобщо се засаждат огромни масиви царевица, само че те се прибират с машини. Никой не гледа какво става с шумата. „ Затова тя се пилее. Снабдяването с материал е най-трудното нещо. Търся възрастни хора, които прибират сами царевицата си. Декари шума е предходна тези години през ръцете ми - не по-малко от 50-60 чувала”, пресмята Жулиета.
Шумата е като виното - всяка година реколтата е друга
Зависи дали е валяло, дали е било изсъхнало. Материалът си има спецификата и един път е прекрасен, друга година е супер, а трета - цялостен отпадък. „ И хората постоянно са разнообразни - някои се радват, че проявяваш интерес към нещо, което няма да употребяват и ще се разпилее, а други незабавно ти желаят пари”, прибавя майсторката.
Преди да стартира занаята си, тя е работила в частна компания. През 90-те години малко по малко почнала да плете беленица. „ Първо би трябвало преодоляване на занаята, а когато човек стане задоволително добър, към този момент може да стартира да реализира концепциите си. Майка ми е първият ми преподавател в занаята, а преди този момент съм гледала от баба си - тъкала е рогозки”, изяснява Жулиета.
Когато майка й й подарила кош за самун, решила, че желае и други неща - панер за чадъри, за облекла и какво ли още не. Майка й й споделила: " Нямам време за такива поръчки - ще те науча и ти си ги прави сама ". Така Жулиета почнала да плете дребни панерчета с кръгла или квадратна форма.
Най-интересният факт за съдовете от царевична шума е този, че мишоците не ги ядат
Затова преди време всеобщо са съхранявали стратегическите си запаси от зърно в плетени съдове от беленица. И най-важното - в тях семената дишат. Шумата е материалът фантазия за всички, които желаят да употребяват еко предмети. „ Не се цапа елементарно и може да се мие - като започнете от рогозките и стигнете до съдовете. Не се употребява никаква химия, единствено течаща вода и мека четка. Не е хубаво в тези съдове да се държат естествени обагрители като цветното цвекло. След това то не се измива”, изяснява Жулиета. Припомня, че в древността сокът на аленото цвекло, шушулките от аления или синия лук, копривата са ги употребявали като естествени багрители.
Кога пристигнали пеперудите и феите й? Жулиета признава, че куклите са изцяло разнообразни от панерите и рогозките. „ Класическите царевични кукли са напълно разнообразни от моите. За да ми се получат концепциите - с изключение на царевична шума употребявам всевъзможни други естествени материали”, споделя майсторката.
Преди 5 години почнала да прави първите си феи и домашни духчета. Използвала композиция от шума и кокосови нишки.
От тях прави крилата за феите си. За духчетата я предизвикало малко момче, което надникнало в работилницата й и споделило разочаровано на майка си: „ Тук има единствено момичешки неща!”. Така, поради момчетата, почнала да плете духчетата със звънчета. После тръгнали нейните джуджета и балерини. Последните кукли, които работи, са „ дебелички пухкави ангелчета”.
„ Защо ангелите да не са дебели”, чуди се майсторката
Тази година желае да създава кукли с тъкани от нея рокли. Смята да ги прави от рафия - народен материал на Алжир, Тунис и Мароко. Идва от растение, което е трън, който бедуините събират, запарват. От вътрешността му вадят дълги нишки и от тях става хубава нишка.
Децата изпадат в еуфория от куклите й, тъй като не познават естествените материали. „ Хубаво е, че доста хора са останали деца и на 50-60 години, и те също се връщат в детството си”, споделя Жулиета Георгиева.
С въглен и брашно оформяли куклите
Първият огромен подем на плетенето с шума у нас е по време на Възраждането. Куклата от царевична шума е най-старата по нашите земи. В някои райони са употребявали дървена лъжица, извита с изпъкналата си част за лице. Налепвали са с брашняна примес коса на куклата. С въглен е рисувано лицето й. Това е играчка от изцяло неувреждащи материали, които не замърсяват природата. Преди това мъжете са правили фигурки от дърво - овчарска резба.
Беленицата е остаряла като света
Плетенето с шума или тръстика е един от най-старите занаяти в света - по остарял е даже от този на ковачите. А куриозното е, че не е включен в листата на националните занаяти у нас. Според майсторката това по скоро е огромна недомислица, в сравнение с самопризнание за значителност. „ Разговаряла съм и с археолози - по метода, по който аз работя, единствено че употребявайки блатни треви, са се правили рогозки още от епохата на неолита. Тогава още не е било известно грънчарското колело. Слагали са новите съдове да съхнат на рогозки, които откриваме сега”, споделя Жулиета Георгиева. В Северна и Южна Америка предметите от плетена шума са обичаен поминък. " Различните племена плетат гърнета, само че употребяват натурални багрила и от горната страна отпечатват кондор”, споделя Жулиета Георгиева.
Жулиета е кръстена на баба си Жора. Взела една писмен знак от името й, само че и наследила умеенето да работи с ръцете си. Така прихванала и " плетенето с беленица ", както народът назовава правенето на кукли от шума.
Най-интересният месец в живота й е септември. Тогава потегля да обикаля селата към Пловдив, с цел да събира нужния й материал. Сега всеобщо се засаждат огромни масиви царевица, само че те се прибират с машини. Никой не гледа какво става с шумата. „ Затова тя се пилее. Снабдяването с материал е най-трудното нещо. Търся възрастни хора, които прибират сами царевицата си. Декари шума е предходна тези години през ръцете ми - не по-малко от 50-60 чувала”, пресмята Жулиета.
Шумата е като виното - всяка година реколтата е друга
Зависи дали е валяло, дали е било изсъхнало. Материалът си има спецификата и един път е прекрасен, друга година е супер, а трета - цялостен отпадък. „ И хората постоянно са разнообразни - някои се радват, че проявяваш интерес към нещо, което няма да употребяват и ще се разпилее, а други незабавно ти желаят пари”, прибавя майсторката.
Преди да стартира занаята си, тя е работила в частна компания. През 90-те години малко по малко почнала да плете беленица. „ Първо би трябвало преодоляване на занаята, а когато човек стане задоволително добър, към този момент може да стартира да реализира концепциите си. Майка ми е първият ми преподавател в занаята, а преди този момент съм гледала от баба си - тъкала е рогозки”, изяснява Жулиета.
Когато майка й й подарила кош за самун, решила, че желае и други неща - панер за чадъри, за облекла и какво ли още не. Майка й й споделила: " Нямам време за такива поръчки - ще те науча и ти си ги прави сама ". Така Жулиета почнала да плете дребни панерчета с кръгла или квадратна форма.
Най-интересният факт за съдовете от царевична шума е този, че мишоците не ги ядат
Затова преди време всеобщо са съхранявали стратегическите си запаси от зърно в плетени съдове от беленица. И най-важното - в тях семената дишат. Шумата е материалът фантазия за всички, които желаят да употребяват еко предмети. „ Не се цапа елементарно и може да се мие - като започнете от рогозките и стигнете до съдовете. Не се употребява никаква химия, единствено течаща вода и мека четка. Не е хубаво в тези съдове да се държат естествени обагрители като цветното цвекло. След това то не се измива”, изяснява Жулиета. Припомня, че в древността сокът на аленото цвекло, шушулките от аления или синия лук, копривата са ги употребявали като естествени багрители.
Кога пристигнали пеперудите и феите й? Жулиета признава, че куклите са изцяло разнообразни от панерите и рогозките. „ Класическите царевични кукли са напълно разнообразни от моите. За да ми се получат концепциите - с изключение на царевична шума употребявам всевъзможни други естествени материали”, споделя майсторката.
Преди 5 години почнала да прави първите си феи и домашни духчета. Използвала композиция от шума и кокосови нишки.
От тях прави крилата за феите си. За духчетата я предизвикало малко момче, което надникнало в работилницата й и споделило разочаровано на майка си: „ Тук има единствено момичешки неща!”. Така, поради момчетата, почнала да плете духчетата със звънчета. После тръгнали нейните джуджета и балерини. Последните кукли, които работи, са „ дебелички пухкави ангелчета”.
„ Защо ангелите да не са дебели”, чуди се майсторката
Тази година желае да създава кукли с тъкани от нея рокли. Смята да ги прави от рафия - народен материал на Алжир, Тунис и Мароко. Идва от растение, което е трън, който бедуините събират, запарват. От вътрешността му вадят дълги нишки и от тях става хубава нишка.
Децата изпадат в еуфория от куклите й, тъй като не познават естествените материали. „ Хубаво е, че доста хора са останали деца и на 50-60 години, и те също се връщат в детството си”, споделя Жулиета Георгиева.
С въглен и брашно оформяли куклите
Първият огромен подем на плетенето с шума у нас е по време на Възраждането. Куклата от царевична шума е най-старата по нашите земи. В някои райони са употребявали дървена лъжица, извита с изпъкналата си част за лице. Налепвали са с брашняна примес коса на куклата. С въглен е рисувано лицето й. Това е играчка от изцяло неувреждащи материали, които не замърсяват природата. Преди това мъжете са правили фигурки от дърво - овчарска резба.
Беленицата е остаряла като света
Плетенето с шума или тръстика е един от най-старите занаяти в света - по остарял е даже от този на ковачите. А куриозното е, че не е включен в листата на националните занаяти у нас. Според майсторката това по скоро е огромна недомислица, в сравнение с самопризнание за значителност. „ Разговаряла съм и с археолози - по метода, по който аз работя, единствено че употребявайки блатни треви, са се правили рогозки още от епохата на неолита. Тогава още не е било известно грънчарското колело. Слагали са новите съдове да съхнат на рогозки, които откриваме сега”, споделя Жулиета Георгиева. В Северна и Южна Америка предметите от плетена шума са обичаен поминък. " Различните племена плетат гърнета, само че употребяват натурални багрила и от горната страна отпечатват кондор”, споделя Жулиета Георгиева.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ