Майката на Левски не се самоубива, брат му не е просил в края на живота си
Майката на Васил Левски Гина Кунчева не се е удавила в бунар, поставяйки сама завършек на живота си през 1878 година, а брат му Петър в никакъв случай не е просил, каквито версии се разпространиха в обществените мрежи и интернет във връзка годишнината от обесването на Апостола.
" Тези изказвания не са основани на никакви документални свидетелства или мемоари на съвременници ", разяснява пред " 24 часа " някогашният организатор в музея на Левски в Карлово Виктор Комбов.
Неверните тези се базират на писма на Петър Кунчев до писателя и държавник Найден Геров след Освобождението. В тях братът на революционера загатва, че откакто се е върнал в Карлово след Руско-турската освободителна война, в която взе участие като опълченец, схваща, че майка му се е споминала Разказва, че е била давена в бунар.
" Това се случва по-рано, когато османските управляващи са търсили Васил Левски, а не в края на живота ѝ. Османските управляващи са се опитвали да принудят Гина Кунчева да издаде къде се крие синът ѝ, с цел да го арестуват - добави историкът. - Пускали са я в бунар, измъчвали са я, само че съгласно спомените на нейни близки си отива от сърдечно заболяване при започване на 1878 година "
Случката е от 29 юни 1869 година, откакто Левски бяга от заптиетата в Сопот и у тях остава палтото му с революционните брошури. Тогава намират Гина Кунчева при най-малката ѝ сестра Мария Фурнаджиева, при която била на посетители. Напъхали я в кофата и я спуснали в кладенеца. Едно от заптиетата размахвало ятаган сякаш всеки миг ще пререже въжето, в случай че майката не издаде сина си. Тази информация потегля от книгата на откривателя Данаил Кацев-Бурски, писана през 20-те години на предишния век. Той е бил ръководител на националния комитет " Васил Левски ", учреден през януари 1925 година за изследване на биографията и делото на бореца за независимост.
Тогава публицистът, чийто дядо е взел участие в комитетите, е анкетирал останалите живи съвременници на Апостола. Събирал е данни за активността му и фамилията му. Единият от по-малките братя на Левски е буйна глава. Двамата имат голяма физическа аналогия, поради което го назовават Петър Левски. Той е участник в Ботевата чета и един от дребното оживели след похода във Врачанския Балкан. След краха на задачата е хванат, само че има повече шанс от Васил. Успява да избяга, до момента в който го водят към конака в София. В началото на Руско-турската война се записва за опълченец и отива да се бие с османската армия при връх Шипка. Там е тежко ранен в крайници и първо е откаран на лекуване в Търново, а след това и чак в Харков, който е на 1400 км. Въпреки грижите, не се е възстановил изцяло.
Връща се в родния си град през лятото на 1878 година и известно време му е доста мъчно да се ориентира в ситуацията. Карлово е мощно потърпевшо по време на Руско-турската война. Местните са нарекли този епизод от историята им Страшното. Когато там идва постоянната османска войска, избива огромна част от мъжете. Над 800 души са били обесени или изклани, прибавя Комбов. Градът тогава наброява към 9500 поданици, половината от които са турци. Ако приемем, че от останалите една трета са деца и една трета - дами, са се избавили едвам половината мъже.
В целия този смут, в който живеят карловските фамилии, на Петър Кунчев му е мъчно да си откри работа. Тогава той написа и писмата до Найден Геров, който след войната е губернатор на Свищов. Моли го да му помогне да се захване с нещо. Така го назначават за старши жандарм и се реалокира да живее в друга къща. Бащиния си дом заварва полусрутен, татко му Иван умира още през 1851 година, само че към този момент и майка му е умряла. Тя го е напуснала и се е преселила при щерка си Яна още преди Освобождението.
Всъщност новата къща на Петър преди този момент е била обитавана от турчин, който бяга след войната.
Днес на това място в центъра на града има паметна плоча на брата на Левски. " Слуховете, че той в края на живота си е бил заставен да проси, не са правилни, нямат връзка с действителността ", прибавя Виктор Комбов.
Другите разпространяващи се версии, че цялото им семейство е било оставено на произвола на ориста, също не почиват на обстоятелства. Единствената друга жива е сестра им Яна, чийто брачен партньор Андрея Начов е прочут карловски търговец.Не мизерстват, а са с добро обществено състояние. Мъжът на Яна умира по-късно.
По-голямата сестра поддържа във всичко брат си Васил. Тя го изпраща, когато отпътува за Белград да взе участие в легията на Раковски в Сърбия, тя го посреща, когато се връща от пътешествие. Помага му в активността на тайните комитети. Единствена Яна има деца. Всъщност единствено тя и Петър остават живи след гибелта на майка си. Гина Кунчева погребва три от децата си. Първо най-малката Марийка, която си отива едвам на 4-5 година от едра шарка, нелечима по това време. От шарка се разболява и Петър, само че той оздравява, остават само белези по лицето му. Кончината на дребната сестра идва единствено няколко месеца, откакто инфаркт покосява татко ѝ Иван, който 7 години се бори с провалите.
После умира Христо от съдбовната за тогава туберкулоза, а най-после е обесен и Левски.
Гина си потегля от този свят, без да знае, че Петър е оживял при боевете край Шипка, мислейки, че ѝ е останала само Яна. Казвала ѝ: " Аз един ден да се засиля, да потегли и накъдето и да са те, аз ще ги намеря! " Издъхнала с думите: " Децата ми, децата ми! ".
Майката знаела, че всичките ѝ синове са тръгнали да се бунтуват против османската власт. Също като брат си и Христо от напълно млад е по пътя на хъшовете. Двамата са разнообразни на външен тип - единият е рус, а другият с черна коса и очи. Живял е с Васил в Сърбия, само че към този момент е бил болен и по здравословни аргументи не е признат във Втората българска легия. След това е живял във Влашко и поддържа връзка със средите на българската емиграция. Там умира. Според данните на музея в Карлово точно Христо среща Ботев с брат си Васил. Срещата на двамата именити революционери е документирана в писмо на поета до журналиста Киро Тулешков. Там разказва, че са се видели в изоставена вятърна мелница край Букурещ. По-късно тази информация е сложена под съмнение от покойния проф. Иван Стоянов, историк от Великотърновския университет. Неговата версия е, че това е плод на въображението на Тулешков и че през 1868 година към момента Ботев не е познавал Апостола. Според професора двамата са се знаели единствено задочно.
За писмото до Киро Тулешков написа Захари Стоянов в биографията си на създателя на " Тоз, който падне ". Именно той загатва, че Христо Кунчев е бил в Букурещ.По-малкият брат, именуван още Тиню, си отива прекомерно млад от туберкулоза - на по-малко от 30 години, в случай че съдим по последните данни от османските архиви. Според разкрити в последните години документи от регистрите в Истанбул написа, че той е роден през 1844 година, а Левски - през 1840 година
Апостола произлиза от два остарели карловски рода - Караиванови по майчина и Кунчеви по бащина линия. Дядо му Кунчо е бил бояджия и съгласно другите сведения е имал пет или седем деца. В книгата си " Апостолът на свободата " английската писателка Мерсия Макдермот написа, че е починал от рани, нанесени му от турци извън града. Но това горе-долу е всичко, което се знае за мъжката рода. По линия на дамите има повече сведения. Неин създател е Кара Иван Тахчиев, занаятчия на чешми и калдъръми. Той има осем деца, сред които и майката на Левски. Тя е заровена в двора на църквата " Свети Николай " в Карлово и опята от един от оживелите при кланетата свещеници.
Последвайте канала на
" Тези изказвания не са основани на никакви документални свидетелства или мемоари на съвременници ", разяснява пред " 24 часа " някогашният организатор в музея на Левски в Карлово Виктор Комбов.
Неверните тези се базират на писма на Петър Кунчев до писателя и държавник Найден Геров след Освобождението. В тях братът на революционера загатва, че откакто се е върнал в Карлово след Руско-турската освободителна война, в която взе участие като опълченец, схваща, че майка му се е споминала Разказва, че е била давена в бунар.
" Това се случва по-рано, когато османските управляващи са търсили Васил Левски, а не в края на живота ѝ. Османските управляващи са се опитвали да принудят Гина Кунчева да издаде къде се крие синът ѝ, с цел да го арестуват - добави историкът. - Пускали са я в бунар, измъчвали са я, само че съгласно спомените на нейни близки си отива от сърдечно заболяване при започване на 1878 година "
Случката е от 29 юни 1869 година, откакто Левски бяга от заптиетата в Сопот и у тях остава палтото му с революционните брошури. Тогава намират Гина Кунчева при най-малката ѝ сестра Мария Фурнаджиева, при която била на посетители. Напъхали я в кофата и я спуснали в кладенеца. Едно от заптиетата размахвало ятаган сякаш всеки миг ще пререже въжето, в случай че майката не издаде сина си. Тази информация потегля от книгата на откривателя Данаил Кацев-Бурски, писана през 20-те години на предишния век. Той е бил ръководител на националния комитет " Васил Левски ", учреден през януари 1925 година за изследване на биографията и делото на бореца за независимост.
Тогава публицистът, чийто дядо е взел участие в комитетите, е анкетирал останалите живи съвременници на Апостола. Събирал е данни за активността му и фамилията му. Единият от по-малките братя на Левски е буйна глава. Двамата имат голяма физическа аналогия, поради което го назовават Петър Левски. Той е участник в Ботевата чета и един от дребното оживели след похода във Врачанския Балкан. След краха на задачата е хванат, само че има повече шанс от Васил. Успява да избяга, до момента в който го водят към конака в София. В началото на Руско-турската война се записва за опълченец и отива да се бие с османската армия при връх Шипка. Там е тежко ранен в крайници и първо е откаран на лекуване в Търново, а след това и чак в Харков, който е на 1400 км. Въпреки грижите, не се е възстановил изцяло.
Връща се в родния си град през лятото на 1878 година и известно време му е доста мъчно да се ориентира в ситуацията. Карлово е мощно потърпевшо по време на Руско-турската война. Местните са нарекли този епизод от историята им Страшното. Когато там идва постоянната османска войска, избива огромна част от мъжете. Над 800 души са били обесени или изклани, прибавя Комбов. Градът тогава наброява към 9500 поданици, половината от които са турци. Ако приемем, че от останалите една трета са деца и една трета - дами, са се избавили едвам половината мъже.
В целия този смут, в който живеят карловските фамилии, на Петър Кунчев му е мъчно да си откри работа. Тогава той написа и писмата до Найден Геров, който след войната е губернатор на Свищов. Моли го да му помогне да се захване с нещо. Така го назначават за старши жандарм и се реалокира да живее в друга къща. Бащиния си дом заварва полусрутен, татко му Иван умира още през 1851 година, само че към този момент и майка му е умряла. Тя го е напуснала и се е преселила при щерка си Яна още преди Освобождението.
Всъщност новата къща на Петър преди този момент е била обитавана от турчин, който бяга след войната.
Днес на това място в центъра на града има паметна плоча на брата на Левски. " Слуховете, че той в края на живота си е бил заставен да проси, не са правилни, нямат връзка с действителността ", прибавя Виктор Комбов.
Другите разпространяващи се версии, че цялото им семейство е било оставено на произвола на ориста, също не почиват на обстоятелства. Единствената друга жива е сестра им Яна, чийто брачен партньор Андрея Начов е прочут карловски търговец.Не мизерстват, а са с добро обществено състояние. Мъжът на Яна умира по-късно.
По-голямата сестра поддържа във всичко брат си Васил. Тя го изпраща, когато отпътува за Белград да взе участие в легията на Раковски в Сърбия, тя го посреща, когато се връща от пътешествие. Помага му в активността на тайните комитети. Единствена Яна има деца. Всъщност единствено тя и Петър остават живи след гибелта на майка си. Гина Кунчева погребва три от децата си. Първо най-малката Марийка, която си отива едвам на 4-5 година от едра шарка, нелечима по това време. От шарка се разболява и Петър, само че той оздравява, остават само белези по лицето му. Кончината на дребната сестра идва единствено няколко месеца, откакто инфаркт покосява татко ѝ Иван, който 7 години се бори с провалите.
После умира Христо от съдбовната за тогава туберкулоза, а най-после е обесен и Левски.
Гина си потегля от този свят, без да знае, че Петър е оживял при боевете край Шипка, мислейки, че ѝ е останала само Яна. Казвала ѝ: " Аз един ден да се засиля, да потегли и накъдето и да са те, аз ще ги намеря! " Издъхнала с думите: " Децата ми, децата ми! ".
Майката знаела, че всичките ѝ синове са тръгнали да се бунтуват против османската власт. Също като брат си и Христо от напълно млад е по пътя на хъшовете. Двамата са разнообразни на външен тип - единият е рус, а другият с черна коса и очи. Живял е с Васил в Сърбия, само че към този момент е бил болен и по здравословни аргументи не е признат във Втората българска легия. След това е живял във Влашко и поддържа връзка със средите на българската емиграция. Там умира. Според данните на музея в Карлово точно Христо среща Ботев с брат си Васил. Срещата на двамата именити революционери е документирана в писмо на поета до журналиста Киро Тулешков. Там разказва, че са се видели в изоставена вятърна мелница край Букурещ. По-късно тази информация е сложена под съмнение от покойния проф. Иван Стоянов, историк от Великотърновския университет. Неговата версия е, че това е плод на въображението на Тулешков и че през 1868 година към момента Ботев не е познавал Апостола. Според професора двамата са се знаели единствено задочно.
За писмото до Киро Тулешков написа Захари Стоянов в биографията си на създателя на " Тоз, който падне ". Именно той загатва, че Христо Кунчев е бил в Букурещ.По-малкият брат, именуван още Тиню, си отива прекомерно млад от туберкулоза - на по-малко от 30 години, в случай че съдим по последните данни от османските архиви. Според разкрити в последните години документи от регистрите в Истанбул написа, че той е роден през 1844 година, а Левски - през 1840 година
Апостола произлиза от два остарели карловски рода - Караиванови по майчина и Кунчеви по бащина линия. Дядо му Кунчо е бил бояджия и съгласно другите сведения е имал пет или седем деца. В книгата си " Апостолът на свободата " английската писателка Мерсия Макдермот написа, че е починал от рани, нанесени му от турци извън града. Но това горе-долу е всичко, което се знае за мъжката рода. По линия на дамите има повече сведения. Неин създател е Кара Иван Тахчиев, занаятчия на чешми и калдъръми. Той има осем деца, сред които и майката на Левски. Тя е заровена в двора на църквата " Свети Николай " в Карлово и опята от един от оживелите при кланетата свещеници.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ