Майката на Адриано Челентано – жена за пример
Майката на известния италиански артист и артист Адриано Челентано се споделя Джудита Челентано.
Адриано е роден, когато майка му е на четиридесет и четири години. Дълго време не можела да повярва, че е бременна, съвсем се развикала на лекаря, който й съобщил новината.
Тогава Джудита Челентано взема решение, че детето или ще се роди мъртво, или ще почине малко след раждането – „ Все отново е наследник на остарели хора! “ Тя била толкоз сигурна в това, че даже не приготвила памперси и камизолки.
Когато детето, за нейно учудване, се родило крепко, трябвало да бъде увито в парцали, небрежно изрязани от ризите на татко му.
Смъртта на дъщерята
Веднъж семейство Челентано трябвало да се реалокира от южната част на Италия на север – дружно с четирите си деца. И там покруса застигнала фамилията: най-малката им щерка умряла. Тя била единствено на 9 години, казвала се Адриана.
Останалите деца били съвсем пораснали. Джудита скърбяла и плакала за Адриана толкоз дълго, че си помислила, че в никакъв случай повече няма да може да се усмихне. Станало все по-зле – мислела си, че старостта е пристигнала. Оказа се, че не е напреднала възраст. Бременност!
Раждането на Адриано
На 6 януари 1938 година ражда момче. Роднините със спотаен мирис чакали първия му зов. Но бебето мълчало. Всички решили: няма да го бъде… Но скоро от стаята се чул толкоз мощен плач, че фамилията било облекчено от сърцето.
Новият член на фамилията се оказал необикновено деен: ядял за трима, викал за пет, с една дума, никой нямал мир. Кръстен бил Адриано – в памет на умрялата сестра.
Когато Адриано се научил да върви, мирът и тишината за дълго време напуснали освен къщата на Челентано, само че и къщите на всички съседи.ю
Наричали го „ босия вихър “ – той се втурвал на всички места, смеел се, вика, подвига звук … Обичал да се майтапи и да се майтапи с всички, от време на време лудориите му били искрено хулигански. Съседите се възмущавали и упорствали пакостникът да бъде строго осъден.
Мама Джудита кимала чинно: несъмнено ще го накажем. Но въобще не мислела да го прави: дребният Адриано бул обожаван в фамилията, неговата жизнеспособност и обич към живота помогнаха на фамилията му да резервира наличието си на духа даже по време на бомбардировките.
С мама под бомбите
Веднъж Адриано бил на ръба на гибелта: не отишъл на учебно заведение и в същия ден то било бомбардирано. Загинали десетки деца. Адриано оживял.
През 1945 година бомбардировките над Милано стартират да се повтарят всекидневно. Мама Джудита отказвала да тича всякога до бомбоубежището – краката я болели. Адриано бил постоянно до нея, макар че бил доста изплашен.
Когато татко му умира, Адриано е едвам на 13 години. Мама обкръжила най-малкия си наследник с такава обич, че той израснал със схващане за личната си изключителност. Джудита не се уморила да повтаря: ти си най-умният, най-чаровният, ще видиш, всички ще те обичат, невероятно е да не те обичат! Тя в никакъв случай не го наказвала за смешки. И не криела, че го обича повече от останалите деца.
Музиката
Именно тя пророкувала кариерата му.
Един ден тя ненадейно споделила: „ Когато пораснеш, би трябвало да станеш или артист, или бръснар. “ Младият Адриано дал отговор: „ Не, артист – не, няма по какъв начин. Не знам по какъв начин, не знам от кое място да стартира, а също така в никакъв случай не съм пял. Всички пеете! (семейството в действителност било доста музикално).
В последна сметка той почнал да се занимава с ремонт на часовници. И в това време почнал да се интересува от музика – по-специално от американски рокендрол, който бързо става съвременен.
Така и стартира историята на великия Адриано Челентано.
Въпреки че майката предпочитала типичен старомодни песни, тя подкрепила сина си, принудила се да обикне рокендрола и го слушала дълго време, увеличавайки звука.
Когато Адриано се ожени, тя топло приела снаха си – красивата Клаудия Мори (според самия Челентано майка му и брачната половинка му са дами от един и същи тип). Ако Челентано спорел със брачната половинка си, тогава майка му най-често заставала на страната на снаха си, даже когато разбирала, че синът й е прав. И я наричала най-красивата жена на света.
По-късно Джудита умряла. Адриано не плакал: изпитвал болежка, само че все пак усещал майка си до себе си. Всеки ден. Тя и нейната обич не умрели, а останали с него вечно.
