Майката на едно от момичетата, загинали под срутената сграда на ул. „Алабин“, осъди прокуратурата
Майката на едно от девойките, починали под срутилата се постройка на столичната улица „ Алабин “ преди близо 18 години, осъди прокуратурата да ѝ заплати обезщетение от 15 000 лв..
Сумата ѝ е присъдена за това, че не бяха открити и осъдени отговорните в проточилото се 15 години дело.
Това реши Софийският градски съд (СГС), където майката на починалата Деница Ченишева заведе иск против прокуратурата за 300 000 лв. от неимуществени вреди. Той е по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ) поради нарушеното право на разглеждане и решение на делото в рационален период, оповестява.
Трагедията се случи на 19 септември 2006 година, а делото стартира на първа инстанция 10 години по-късно.
Подсъдими за породената гибел на двете девойки бяха притежателят на постройката Георги Кирчев, който е шеф на компания „ Хрисома “, инженер Петър Петров, който направлявал ремонта на постройката, Николай Симеонов – шеф на „ А3-Архитектура и осъществяване “ и строителят Манчо Антонов, притежател на компанията за поправки Едноличен търговец „ Медия Манчо “, против който делото беше гледано задочно, тъй като е в чужбина.
Сградата на ул. „ Алабин “ рухна към 18 ч., когато по улицата с автомобил са прекосявали 26-годишната Деница Ченишева и 24-годишната Петрина Христова. Колата им беше премазана, а двете девойки починаха на място.
Разследването се проточи 10 години, като делото на два пъти беше прекратявано. В завършек на сметка беше импортиран обвинителен акт в съда, който се крепеше главно на противоречивите показания на очевидеца Николай Александров. Той е работил на обекта и твърдеше, че в постройката са рязани носещи релси и колони, само че неведнъж променяше показанията си в хода на следствието.
Накрая сподели пред съда, че е ходил на този обект единствено след сриването му, с цел да поставя ламарина и катанец и още първата инстанция отхвърли показанията му за рязани колони и релси.
Подсъдимите бяха оправдани на три инстанции, като преди три години Върховният касационен съд постави завършек на правосъдната сага.
Майката на Деница Ченишева написа в исковата си молба, че през 15-те години до края на делото е изпитвала единствено изтощение, неизбежност и болежка, като страдала от бодърствуване и била под непрекъснат стрес.
Защо се проточи делото
Съдия Десислава Зисова написа в решението си, че делото за срутената постройка е било 41 тома, с висока правна и фактическа трудност, с голям брой комплицирани експертизи и разпитани близо 70 очевидци. Основната причина за забавянето му обаче остава противозаконното почистване на местопроизшествието, незабавно след сриването на постройката.
„ В случая държанието на органите на досъдебното произвеждане може да се характеризира като противоправно безучастие, доколкото макар големия размер доказателствен материал, са налице интервали, в които не са осъществявани дейности по следствието или същите не са били осъществявани ритмично и дейно. Голямата част от доказателствения материал е събран през първите две години от следствието, а в останалия интервал от досъдебната фаза са налице продължителни интервали, в които няма осъществени дейности, а произнасянията на органите на досъдебното произвеждане са отвън рамките на рационалния период “, се споделя в решението.
Показания по делото е дала и близка на майката на починалото момиче, която споделя, че приятелката ѝ изгубила предпочитание за живот, коментирала, че делото съзнателно се протака и имала подозрения, че отговорните биват прикривани.
„ При установяване размера на компенсацията съдът намира, че въпреки и нормални и типични за сходни случаи, процесните неимуществени вреди са търпени от ищеца в един извънредно нескончаем интервал от време и воденото произвеждане е рефлектирало отрицателно върху метода на живот на ищцата през дълъг интервал от време…
В съответния случай съществена част от неимуществените вреди, претърпени от ищцата, са в резултат на загубата на единственото ѝ дете и оправдаването на подсъдимите – неналичието на определяне и наказване на отговорни лица, ако е налице закононарушение, а не са резултат от неразумния период на наказателното произвеждане “, се споделя в умозаключение в решението на Софийски градски съд, с което съдът преценя, че справедливото обезщетение е 15 000 лв. и отхвърля желае над тази сума и до желаните от майката 300 000 лв..
Решението не е дефинитивно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.
Сумата ѝ е присъдена за това, че не бяха открити и осъдени отговорните в проточилото се 15 години дело.
Това реши Софийският градски съд (СГС), където майката на починалата Деница Ченишева заведе иск против прокуратурата за 300 000 лв. от неимуществени вреди. Той е по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ) поради нарушеното право на разглеждане и решение на делото в рационален период, оповестява.
Трагедията се случи на 19 септември 2006 година, а делото стартира на първа инстанция 10 години по-късно.
Подсъдими за породената гибел на двете девойки бяха притежателят на постройката Георги Кирчев, който е шеф на компания „ Хрисома “, инженер Петър Петров, който направлявал ремонта на постройката, Николай Симеонов – шеф на „ А3-Архитектура и осъществяване “ и строителят Манчо Антонов, притежател на компанията за поправки Едноличен търговец „ Медия Манчо “, против който делото беше гледано задочно, тъй като е в чужбина.
Сградата на ул. „ Алабин “ рухна към 18 ч., когато по улицата с автомобил са прекосявали 26-годишната Деница Ченишева и 24-годишната Петрина Христова. Колата им беше премазана, а двете девойки починаха на място.
Разследването се проточи 10 години, като делото на два пъти беше прекратявано. В завършек на сметка беше импортиран обвинителен акт в съда, който се крепеше главно на противоречивите показания на очевидеца Николай Александров. Той е работил на обекта и твърдеше, че в постройката са рязани носещи релси и колони, само че неведнъж променяше показанията си в хода на следствието.
Накрая сподели пред съда, че е ходил на този обект единствено след сриването му, с цел да поставя ламарина и катанец и още първата инстанция отхвърли показанията му за рязани колони и релси.
Подсъдимите бяха оправдани на три инстанции, като преди три години Върховният касационен съд постави завършек на правосъдната сага.
Майката на Деница Ченишева написа в исковата си молба, че през 15-те години до края на делото е изпитвала единствено изтощение, неизбежност и болежка, като страдала от бодърствуване и била под непрекъснат стрес.
Защо се проточи делото
Съдия Десислава Зисова написа в решението си, че делото за срутената постройка е било 41 тома, с висока правна и фактическа трудност, с голям брой комплицирани експертизи и разпитани близо 70 очевидци. Основната причина за забавянето му обаче остава противозаконното почистване на местопроизшествието, незабавно след сриването на постройката.
„ В случая държанието на органите на досъдебното произвеждане може да се характеризира като противоправно безучастие, доколкото макар големия размер доказателствен материал, са налице интервали, в които не са осъществявани дейности по следствието или същите не са били осъществявани ритмично и дейно. Голямата част от доказателствения материал е събран през първите две години от следствието, а в останалия интервал от досъдебната фаза са налице продължителни интервали, в които няма осъществени дейности, а произнасянията на органите на досъдебното произвеждане са отвън рамките на рационалния период “, се споделя в решението.
Показания по делото е дала и близка на майката на починалото момиче, която споделя, че приятелката ѝ изгубила предпочитание за живот, коментирала, че делото съзнателно се протака и имала подозрения, че отговорните биват прикривани.
„ При установяване размера на компенсацията съдът намира, че въпреки и нормални и типични за сходни случаи, процесните неимуществени вреди са търпени от ищеца в един извънредно нескончаем интервал от време и воденото произвеждане е рефлектирало отрицателно върху метода на живот на ищцата през дълъг интервал от време…
В съответния случай съществена част от неимуществените вреди, претърпени от ищцата, са в резултат на загубата на единственото ѝ дете и оправдаването на подсъдимите – неналичието на определяне и наказване на отговорни лица, ако е налице закононарушение, а не са резултат от неразумния период на наказателното произвеждане “, се споделя в умозаключение в решението на Софийски градски съд, с което съдът преценя, че справедливото обезщетение е 15 000 лв. и отхвърля желае над тази сума и до желаните от майката 300 000 лв..
Решението не е дефинитивно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ