Един трик, който накара малкия ми син да започне да слуша
Майка ми споделяше, че когато съм била дребна, въобще не съм слушала. Тя твърди, че същото било и със сестра ми. Направо си е скубела косите в опитите да ни накара да я чуем.
Опитвала да ни заплашва с следствията, само че не се получило.
Опитвала с поощренията – номерът минал за няколко дни.
Опитала с наказванията – не била поредна и това в действителност не работело.
Но по-късно направила нещо доста просто. И то било дейно. Толкова, че ние сме се трансформирали в дребни ангели. Добре, опростявам нещата, само че ясно си припомням, че си бях сладко, малко момиченце.
Малкият ми наследник е на три и ми е мъчно да го накарам да ме слуша. Той тича, крие се, крещи и наподобява, че НИКОГА не ме чува!
Когато се пробвам да приказвам с него или да му покажа нещо, не ми обръща внимание. Влиза му в едното ухо и излиза през другото. И това продължи, до момента в който майка ми пристигна на посетители и показа нейната загадка.
Единственото нещо, което карало мен и сестра ми да слушаме ВСЕКИ ПЪТ.
Момчетата са основани ДА НЕ слушат
Момчетата просто не са подготвени задоволително, когато са дребни. Те имат потребност да втасат и узреят още няколко години (например, до момента в който станат на 15).
Те просто са неспособни да слушат. Има прекомерно доста вълнуващи неща зад ъгъла.
Parenting твърди следното за момчетата и послушанието: „ Защо наподобява, че момчетата не слушат? Оказва се, че слухът им не е толкоз добър, колкото на девойките, от момента на раждането им, и тази разлика става все по-осезаема с възрастта.
Слушането на девойките е по-чувствително в честотния диапазон, който е от решаващо значение за различаването на говора, а вербалните центрове в мозъка им се развиват по-бързо. Това значи, че едно момиче евентуално ще реагира по-добре на дисциплиниращи тактики като хвалба или предизвестие от рода на: „ Не прави това “ или „ Използвай свои думи “. “
