Длъжници на човека, морето и Вярата...
Мая ВАПЦАРОВА
Наследница съм на българи, на разстреляни поети, на тези, които даже и мъртви, през днешния ден трансформират бъдещето на страната ни.
Нито един човек не живее и не умира на вятъра!
А ние, които живеем през днешния ден, сме длъжни да докоснем епичността на нашия път в живота, да стигнем до нашия популярен ден. Сами избираме посоката, а тя се трансформира в подтик към нашата идея.
Българийо! Към тебе се обръщам. И с болежка споделям тези редове. Не разстрелвай повече разстреляни поети, с цел да ги харижеш на непознати, измислени страни.
Днес би трябвало да създадем преоценка на нашата независимост. Свидетели сме на безцеремонна продажба на хора, на човешки органи, на история, на език, даже на цели страни. Тези търговци безобидно ги слагаме в графата на елементарните предатели.
Това са актуалните убийци. Хора, изгубили смисъла на човешката независимост, трансформирали я в средство за печелене на пари. Свободата не е материя. Свободата е сакрално персонално разбиране. Тя не може да се трансформира. Няма непозната независимост.
Нима тези шестимата, пред чиито кости се покланяме на 23 юли, не биха желали да чуят песента на птиците, първите думи на внуците си, да построяват бъдещето на страната си?
Днес всеки се е втурнал по жълтите павета към властта, с цел да отнеме дребното останала независимост на други хора и да се трансформира във правилен прислужник на парата, еничар на материалното.
Къде изчезнаха личностите на България? Къде отива България?
Разбрах, че минава не времето, минаваме ние. И в случай че тяхната религия и тяхната лирика изчезнат или ги заличим, заличаваме и живеца в нас.
Не диря опора в йерархично издигнали се служители. Обръщам се единствено към теб, Народе български, тъй като ти построи в далечното минало своя античен дух, своите граници, своята народност от прашинките на пепелта, от костите на разстреляните поети. Тя полепна и се циментира крепко във вените ни, в хранопровода, през който гълтаме и предишния, и днешния ден.
Ние всички сме наследници на Ботевата и Вапцаровата лирика. На концепциите на Левски и Гоце Делчев. И сме длъжници на индивида, морето и Вярата. Нека тя постоянно подтиква духовния порив. Нека постоянно бъде една трайна мълния в непрекъснатото придвижване на светлината на нашите фантазии. Корабите следват ориста на хората. Дано в никакъв случай не угасне оня див, несдържан блян, направляван от " едрите звезди над Фамагуста ".
Затуй, Българийо, към тебе се обръщам и ти сервирам цветето на паметта, пораснало там някъде в пепелта.
Сигурна съм, че не ще намериш наш дух в непознати, подправено заченати страни!
Наследница съм на българи, на разстреляни поети, на тези, които даже и мъртви, през днешния ден трансформират бъдещето на страната ни.
Нито един човек не живее и не умира на вятъра!
А ние, които живеем през днешния ден, сме длъжни да докоснем епичността на нашия път в живота, да стигнем до нашия популярен ден. Сами избираме посоката, а тя се трансформира в подтик към нашата идея.
Българийо! Към тебе се обръщам. И с болежка споделям тези редове. Не разстрелвай повече разстреляни поети, с цел да ги харижеш на непознати, измислени страни.
Днес би трябвало да създадем преоценка на нашата независимост. Свидетели сме на безцеремонна продажба на хора, на човешки органи, на история, на език, даже на цели страни. Тези търговци безобидно ги слагаме в графата на елементарните предатели.
Това са актуалните убийци. Хора, изгубили смисъла на човешката независимост, трансформирали я в средство за печелене на пари. Свободата не е материя. Свободата е сакрално персонално разбиране. Тя не може да се трансформира. Няма непозната независимост.
Нима тези шестимата, пред чиито кости се покланяме на 23 юли, не биха желали да чуят песента на птиците, първите думи на внуците си, да построяват бъдещето на страната си?
Днес всеки се е втурнал по жълтите павета към властта, с цел да отнеме дребното останала независимост на други хора и да се трансформира във правилен прислужник на парата, еничар на материалното.
Къде изчезнаха личностите на България? Къде отива България?
Разбрах, че минава не времето, минаваме ние. И в случай че тяхната религия и тяхната лирика изчезнат или ги заличим, заличаваме и живеца в нас.
Не диря опора в йерархично издигнали се служители. Обръщам се единствено към теб, Народе български, тъй като ти построи в далечното минало своя античен дух, своите граници, своята народност от прашинките на пепелта, от костите на разстреляните поети. Тя полепна и се циментира крепко във вените ни, в хранопровода, през който гълтаме и предишния, и днешния ден.
Ние всички сме наследници на Ботевата и Вапцаровата лирика. На концепциите на Левски и Гоце Делчев. И сме длъжници на индивида, морето и Вярата. Нека тя постоянно подтиква духовния порив. Нека постоянно бъде една трайна мълния в непрекъснатото придвижване на светлината на нашите фантазии. Корабите следват ориста на хората. Дано в никакъв случай не угасне оня див, несдържан блян, направляван от " едрите звезди над Фамагуста ".
Затуй, Българийо, към тебе се обръщам и ти сервирам цветето на паметта, пораснало там някъде в пепелта.
Сигурна съм, че не ще намериш наш дух в непознати, подправено заченати страни!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ