Мая Плисецкая (20 ноември, 1925 – 2 май, 2015) Лебедът е

Мая ПЛИСЕЦКАЯ | Характерът - това е съдбата

Мая Плисецкая
(20 ноември, 1925 – 2 май, 2015)

Лебедът е могъща, гневна, недостъпна птица - аз танцувам не врабче, не гълъбче, а кралица на царствените лебеди.

На любовта не са й нужни книги. На книгите им е нужна любовна конспирация.

Времето слага всичко на мястото му. Но би трябвало да се чака по-дълго.

Поклоните са част от спектакъла. От кометата най-малко опашката би трябвало да остане в ръцете на фена.

Каква бях на пет години?
Рижа като морковче, цялата в лунички, със синя панделка в косите, зелени очи и белезникави мигли. Имах здрави крачета, стегнати бедра. Като бебе, изправена в креватчето с мрежа и хваната за студената изкривена пръчка, съм клякала и ставала в такт с дрезгавия глас на бавачката Варя (същата, която обитаваше банята). Не е изключено, правейки тези извършения по цели дни, добре да съм упражнявала краката си. Едва проходила, безспирно тичах изправена на пръсти и обувките ми постоянно имаха дупки начело. Не знаех що е отмалялост. Трудно ме слагаха да дремя.
В театъра влязох за първи път на петгодишна възраст. Пиесата се наричаше " С любовта смешка не трябва ". Не помня създателя, а и не искайте това от едно малко момиченце. Беше трагичен театър. Без музика. Без танци. Но аз си потеглих изумена. Доста време по-късно все ми се присънваше стройната красива жена с дълга, черна, прилепнала по тялото рокля. Тя стоеше на рампата, осветена от лъча на прожектора, зад нея заслон, и слушаше диалог, който не трябваше да чуе. Цяла седмица бях в еуфория, подвигах звук, имитирах всички настоящи лица. Най-вече дамата с черната рокля. Към края на седмицата търпението на фамилията свърши. Татко не устоя и ме шляпна по дупето. Аз се наскърбих. На идната заран, на закуска, намусено мълчах. Баща ми се разтревожи: " Маичка, сърдиш ли се? Прости ми, пошегувах се. Аз те обичам. " " С любовта смешка не трябва " в позата на " черната жена " театрално отвърнах аз.

Днес ние доста се отдалечихме от естествения избор на специалност, в това число и в региона на танца. По детското тяло опитното око може да прочете и пластичните му благоприятни условия, и бъдещите промени, които ще му наложи лукавата природа, и просто да откри отговора на Хамлетовия въпрос: да бъдеш или да не бъдеш танцьор. Днес преди учебния изпит родителите подлагат детското тяло на гуинпленовски изтезания, заставяйки рожбата си да показва пред съкрушената в сърцето комисия свръхгъвкавост, свръхпластичност, свръхподвижност. За задачата се наемат частни учители, треньори, посещават се гимнастически зали, басейни. Детето отива на изпит квалифицирано, само че изтощено, ошашавено. Всяко принуждение над организма, още повече в детството, след това скъпо се заплаща. Към четирийсетгодишна възраст " измъчените танцьори " окуцяват, потеглят с бастуни.

В " Експромт " на Якобсон за пръв път вкусих напълно и благосклонността на публиката, и насладата от триумфа, и опияняващите ръкопляскания, и хазарта на първия прочит, само че усетих и злобно присвитите очи на завистта. Всичко това мина през целия ми живот.

Винаги съм мислила, че книгите ги пишат единствено невероятни хора. Свръхумни. Свръхучени. И внезапно някаква балерина се хваща за перото. В паметта ми тутакси изниква един остарял виц. Как в океана потъва голям транспортен съд, съвсем като " Титаник ". Но двама от пасажерите оцеляват и изплуват. Един министър тъй като бил огромно лайно, и една балерина, защото била глупава като запушалка...