Матиас Астрьом, основателна на компанията Evroc, поглежда през прозореца на

Матиас Астрьом, основателна на компанията Evroc, поглежда през прозореца на офиса си към типичната панорама на френски град на открито. И споделя:    „ В продължение на стотици години ние сме строили инфраструктура. А в този момент други хора го вършат вместо нас “.    Той няма поради здания, мостове и пътища, а друга, сериозна за нашето време инфраструктура – хардуер, програмен продукт и сървъри за предпазване на данни, написа BBC.    Астрьом е един от хората, демонстриращи съществено терзание за метода, по който Европа съхранява данните на жителите си. Естествено, той е и предприемач, който би имал изгода от смяна в статуквото, само че сочи и обстоятелства, които мъчно могат да се отрекат.    Понастоящем Старият контитент разчита извънредно на американски облачни технологии за предпазване на данни. Щатският пазар, доминиран от Amazon и Гугъл, предлага тези услуги, само че тук става дума за друго – равнището на отбрана на данните.    Ако информацията на европейски консуматори се съхранява в американски сървъри, поражда проблем по какъв начин тя се пази и кой закон следва да се приложи.   На територията на Европейски Съюз работи GDPR, във Англия има подобен правилник. В Съединени американски щати обаче обстановката е друга.    Още след атентатите от 11 септември щатските служби, с оправданието, че по този начин по-добре ще пазят обществото, получиха благоприятни условия за доста по-лесен достъп до голямо количество данни. На процедура това значи повече ровене и повече следене на хора.    Проблемът с другите законодателства бе много ясно изразен през май, когато обществената мрежа Фейсбук бе санкционирана с рекордните 1.2 милиарда евро поради несъответстващите си механизми за отбрана на данните на европейските консуматори при прехвърлянето им на американски сървъри.      „ Американските управляващи могат да преглеждат всевъзможен тип информация, стига да е на техен сървър, без значение от кое място идва. Аз не желая непознати страни да имат подобен достъп до информацията на европейските консуматори “, споделя Астрьом.    Той твърди, че се е захванал със задачата да сътвори първият европейски „ върховен облак “. Това значи големи сървъри, само че и големи средства от Европейски Съюз – дали от Плана за възобновяване и резистентност, дали по друга линия.    Астрьом приказва за облак, напълно под юрисдикцията на Европейски Съюз, задоволително огромен да конкурира играчи като Amazon, Гугъл и Microsoft. В момента тези три компании държат към 65% от пазара на облачни технологии в света.    Досега компанията на Астрьом е събрала финансиране от към 15 млн. евро.    С тях възнамерява да построи няколко центъра за предпазване на информация в идващите пет години. Първият ще е в Швеция и би трябвало да проработи следващата година. Астрьом твърди, че „ софтуерната самостоятелност “ от Съединени американски щати е основна за това, което назовава „ цифров суверенитет “.      Астрьом не е единственият, който мисли и работи в тази тенденция. Компанията за облачни технологии Ionos също се пробва да се нарежда като опция на американските колоси. В Съединени американски щати работи специфичен закон, който дава право на достъп на тамошните управляващи до данни, без значение от кое място идват те, стига да се държат на американски сървър, където и да се намира той по света географски.    Ionos създава целия си програмен продукт на европейска територия. И споделя, че работи без значение от Съединени американски щати.    „ Става дума за доверие. Вярвате ли, че щатските служби няма да се заровят в данните на някой дребен бизнес в Европа. Аз не съм сигурен и това ме тормози “, споделя Райнър Стаетър от Ionos.      Въпросът с така наречен „ цифров суверенитет “ става все по-актуален.    Наскоро представител на Amazon се опита да успокои ситуацията с уверението, че през второто полугодие на 2022 година няма нито едно искане от американска работа за достъп до данни на сървър отвън Съединени американски щати. В допълнение той даде обещание, че компанията ще оспори всяко такова искане, в случай че то е в спор с европейското законодателство.    Но това заричане сякаш не е задоволително. Европейски компанни не престават с опитите да основат други възможности на американските. Ionos е част от организация на 377 сдружения в плана Gaya-X, чиято последна цел е система за прекачване на данни в разнообразни пространства за предпазване, при която притежателят им има цялостен надзор.    „ Никой европейски снабдител на услуги не би могъл независимо да се конкурира с Amazon. Но в случай че всички се договорят и употребяват обща система, ще бъдем доста по-силни “, твърди Стаетър.      Друга значима част от цифровия суверенитет е свободата на словото и методът, по който се работи с неуместно наличие. Съединени американски щати и Европа имат доста разнообразни визии по тези въпроси. На Стария контитен постоянно се е залагало на по-строги регулации и задължаване на обществените мрежи да вземем за пример да отстраняват неуместно наличие В Съединени американски щати обаче вездесъщата Първа корекция в конституцията пази правото на изложение, стига казаното да не предизвиква директна щета. В този смисъл по-строгите регулации са призрачен сън за американските компании.    „ Веригата на доставки “ е основна при опит да разбере един човек къде тъкмо са данните му, споделя шефът на английската облачна компания Fasthosts Саймън Йоман.    „ Вие може да работите с снабдител на услуги от Бирмингам, а те с друга английска компания, само че може в последна сметка да архивират в Гугъл. Трябва да задавате доста въпроси за съхранението, с цел да знаете дали в действителност се суверенни “, споделя той.